Д-р Теодора Пенева пред 3eNews: Дефиницията за енергийна бедност трябва да покрива хора на минимална работна заплата

Разговаряме за изключително важната тема за енергийната бедност, която засяга над 2 милиона души в България. Тя е необходима за получаване на помощи за отопление, но и за участието в различни програми за финансиране на семействата за обновяване на домовете, за възобновяеми източници за собствени нужди и редица други. Енергийно бедните домакинства ще получат субсидия или безвъзмездна помощ, а останалите ще трябва да се включат с процент самоучастие.

Нито една институция в момента обаче не иска да управлява и администрира процес, в който трябва да прави оценка и контрол, да дава помощи на 2 млн. души вместо на 300 000 както е сега. Политическите решения се бавят, как ще влязат предложенията в законодателството и кой ще управлява процеса- Агенция по социално подпомагане и/или общините?

За да обясним колко е важно обществото да има повече информация по процеса, разговаряме с Д-р Теодора Пенева, икономист, главен асистент в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките с близо 20 години изследователски опит в научните и корпоративни изследвания. Започва кариерата си в Китай, където завършва бакалавър и магистър. След завръщането си в България през 2010 г. работи в енергийния сектор по проекти с бизнес, общински и битови потребители. Тя има докторска степен по енергийна бедност от СУ „Св. Климент Охридски“ и е експерт в Обсерваторията за енергийна бедност на ЕС. 

Г-жо Пенева, знаем, че вече има варианти за дефиниции за енергийна бедност, но защо не се приемат, какво се забавя и наистина ли толкова много хора ще влязат в тази категория?

Причината е в това, че институциите не са се разбрали кой ще администрира този доста сложен процес по удостоверяване на енергийно бедните на 10 пъти по-голям брой хора. Ако в момента помощ за отопление получават 260 000 -300 000 души, след въвеждане на дефиницията за енергийна бедност, те ще станат над 2 млн. души. За да бъде максимално улеснен подхода може да има два варианта на изчисление, доходът да се разглежда на лице или на домакинство. Ако се разглежда дохода на едно лице става дума за много по-прост вариант и няма нужда от сериозен административен ресурс. Презумпцията е, че при социалното подпомагане на ниво домакинство, трябва да се декларира кои хора живеят в домакинството, какви са техните доходи, жилището какво е, защото енергийната бедност включва и критерии за жилище и разходи за енергия.

Всъщност въпросът е кой ще приема тези заявления, и кой ще вкарва данните в платформа, която да изчисли автоматично по формулата оценката. Това е въпрос, за който никой не иска да поеме отговорност. Не знам доколко политическата воля е достатъчна, за да ускори процеса в поемане на отговорност.

В момента се обсъждат два варианта администрирането да се поеме от Агенция по социално подпомагане, но те казват, че техният капацитет е недостатъчен и не могат да обслужат 10 пъти по-голям брой хора.

Другият вариант и това, което се прави в други държави е общините да администрират процеса. Там проблемът е какъв ще бъде контролът, защото със сигурност ще има нужда от контрол. Общините все още не са дали съгласието си за управление на този процес, логиката е, че при тях ще бъдат администрирани програмите за жилищно обновяване.

Кой според Вас може да бъде по-работещия вариант, не е ли логично този процес да се поеме от Агенция по социално подпомагане?

Възможното решение е комбинация между вариантите. Все още няма финално решение, още не е уточнен въпроса на администриране, какъв ще бъде, кой ще участва в него. Предложени варианти има много, да участва Агенция социално подпомагане наравно с общините, и да се подават заявления през електронната система на НАП с ПИК.

Дали е роля на Агенция по социално подпомагане? На всички ни се струва така, но вицепремиерът Лазар Лазаров на протеста на КНСБ и в парламента също каза, че енергийно бедните не са социална категория, в парламента също. Те се опитват да излязат от ангажимeнта си, но всъщност в Директивата за вътрешни пазари на електроенергия още от 2019 г. се казва, че енергийно бедните домакинства и уязвимите, които са по-тесен кръг, трябва да се подпомагат чрез социалната политика на държавите членки, а не чрез цените за енергия. Но има вътрешен разнобой между министерствата, който е дългогодишен и е време да бъде решен, защото не можем да ги оставим те да си прехвърлят топката. Решението трябва да бъде взето. Има гъвкави варианти, които да избегнат техните конфликтни зони, за да не се налага да има прав и крив.

А ние не работим в условия на либерализиран пазар. Ако беше в условия на либерализиран пазар, тогава енергийните дружества имат ангажимента за администриране. Ние имаме парадоксален проблем, който в другите държави го няма. Имаме огромен брой енергийно бедни за населението и административния капацитет, който имаме. Второ работим в условията на регулиран пазар и всъщност нито една страна не очаква тя да поеме тази административна тежест.

Решението е дефиницията да се изчислява и на лице освен на домакинство, за да не се минава сложен процес при енергийни компенсации,  а както дават коледни надбавки през пенсиите, така да се изплаща енергийна надбавка, но само на тези, които са с по-нисък доход. Оценката на ниво домакинство може да се използва за мерки за енергийна ефективност, които отпускат много по-голям размер на подкрепа.  Има много варианти, за съжаление в момента не се обсъждат.

Друг проблем е свързан с вземането на решение как да влезе дефиницията в законодателството.  Има възможност да бъде приета със Закона за енергетиката. Но както знаете Законът за енергетиката е свързан основно с либерализация на пазара. За да има либерализация, задължително трябва да има дефиниция. Не е необходимо да има либерализация, за да има дефиниция. Дефиниция може да имаме и без либерализация, както е в другите държави, ако се приеме частично изменение на закона, или временно се заложи като текст в Закона за енергия от възобновяеми източници, който вече е на обществено обсъждане до 24 ноември.

Кой трябва да вземе решението?

Политическите решения трябва да ги вземе служебното правителство в момента. Същото важи и по въпроса за администрирането на процеса, защото ако бъде оставен на доброволната инициатива на самите институции, никой няма да иска да администрира. Трябва някой да избере кой е най-подходящият вариант. Ако законопроектът с дефиницията се внесе от МС ще бъде най-добрият вариант, отколкото ако се внесе от партия и да се търси консенсус.

Защо е толкова важно приемането на дефиницията за енергийна бедност, включена като задължителна реформа в Плана за възстановяване?

Ние имаме нужда от дефиниция, за да може първо да знаем как да отпускаме по-целеви помощи към по-голям кръг уязвими лица специално за зимния отоплителен сезон. Това задължително ще се наложи още от 2023 г., или от сегашния отоплителен сезон или от следващия сезон. Дефиницията ни трябва за всички програми, фондове, мерки за енергийна ефективност. Фондовете навсякъде в европейските страни се разработват в два компонента. Единият е за всички домакинства, всеки може да кандидатства и да бъде финансиран частично, било то да смени климатика с енергийно ефективен или да си сложи слънчеви колектори или да смени дограма. Модернизационният фонд в Чехия им предлага частична изолация дори, нищо, че по закон би трябвало да са цялостни изолации, не е редно само частично, но в Чехия го правят.

Вторият компонент е само за енергийно бедни, които получават безвъзмездна помощ и всичко е безплатно.

За първия компонент на  такива фондове достъпът е на всички домакинства, но те получават само част от сумата и съфинансират. Вторият компонент е за енергийно бедни, от който получават безвъзмездно подкрепа. Тези схеми могат да се разработват, когато имаме дефиниция за енергийна бедност.

Обсъждат се две дефиниции за енергийна бедност, Вашата- на БАН и на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект? Каква е разликата в дефинициите и коя ще бъде избрана или ще бъде комбинация от двете?

Предложенията по своята същност са едни и същи. Дефиницията е една и съща – разполагаем доход след разход за енергия на човек и ако е под линия на бедност, семейството е енергийно бедно.

Разликите в предложенията идват от това, че предложението на БАН предлага индивидуален подход, оценка в самото семейство, каква е дограмата, изолацията, отоплителната система. Това, което по принцип се прави с енергиен одит, но много по-опростено, не със всички компоненти, за да може реално всеки един служител, социален или общински, да каже без да има техническо образование дали е енергийно бедно домакинството или не. Това може да се направи с една проста анкета. Предложението на ЕнЕфект е да се използва само енергийния одит и то само след като се направи. Но въпросът как лицето ще получи такъв енергиен одит, той няма да е безплатен. Дали държавата ще финансира енергийни одити и на всички ли, защото у нас много малко сгради имат сертификати. В Европа колкото по на Запад се върви, толкова по-голямо е нивото на сертификация. Не съм виждала подобна класация, но пак ще сме на дъното на класацията. Тези сертификати може да служат, но не и за енергийни компенсации за директно финансиране.

Одитът може да послужи за саниране на сграда и то на етап, в който сградата е кандидатствала и е платила одита. Има първоначална инвестиция, която едно енергийно бедно домакинство трудно ще се съгласи да плати ако сградата не се одобри за саниране в последствие. Вървим към опростяване на методиката да не е толкова индивидуална, и да не е енергиен одит. В момента официалното предложение, което се подготвя е да бъде оценка на ниво сграда, а не на ниво домакинство. Цялостно санирана сграда има едно енергийно потребление, ако е след 2010 година тя е близо нулево енергийна, то е много по-малко. Опростяването идва от това жилищните характеристики да се гледат не на ниво домакинство, а за цялата сграда. От домакинството ще се взема само брой на жители, възрастни и уязвими лица, деца.

Хубаво е, че имаме консенсус. За статистиките винаги ще използваме пълен комплект от индикатори дали семейството субективно може да си позволи топлинен комфорт през зимата или не, дали има затруднения със сметките. Статистическите данни ще ги имаме, те са на колективно ниво. На индивидуално ниво мониторингът се прави по един начин, оценката за енергийни помощи по друг начин, трябва да сме гъвкави и да използваме няколко различни варианта както се прави на Запад. Целта е да не сме обвързани с най-тромавата дефиниция за всичко иначе няма да стане със сигурност.

Наистина ли толкова хора ще се окажат енергийно бедни, едно средно статистическо семейство с две деца със средни доходи може ли също да се окаже енергийно бедно?

Правили сме такива калкулации с две, три деца и четири деца:

При индивидуален подход, ако семейството е от двама родители и две деца и живее в панелно жилище 65кв.м. по оригиналната методика техният месечен разход за енергия на годишна база ще е 177 лв. ако жилището няма добра изолация и дограма, а доходният критерий на цялото домакинство за 2022 г. при цените до 1 юли е нетната сума от 1144 лв. (572 лв. на родител, или малко над чистата минимална работна заплата. При нови цени, нова линия на бедност, нов подход на сграда, доходният критерий може да се различава.   

Или ако трябва да дадем още един по-ясен пример:

От 2023 г. линията на бедност ще е 504 лв., ако 150 лв. на месец средногодишно е отоплението на един човек (а то ще скочи с новите цени), то означава, че доходният критерий е 654 лв. на човек.

Индивидуалната методика, която предложихме е много подробна и включва всякакъв вид домакинства. Ако домакинството е многочленно, но живее в малък апартамент, минималната площ, по която да се изчислява да бъде над определен праг, за да може да бъде включено в тази дефиниция.

Дефиницията трябва да може да покрива хора на минимална работна заплата. За мен това е задължително условие, иначе няма смисъл изобщо да правим цялото упражнение.

Да, ние може да сложим за критерий сегашната линия на бедност както предлагаше социалното министерство преди една година. Само че хората с минимални работни заплати остават извън нея. Трябва да се добавят 100-200 лева отгоре, прагът да стане не 500, а да стане 6-700, за да могат да влязат вътре хора с минимални доходи, които гледат деца.

Имайте предвид, че на минимална пенсия от 470 лева под линия на бедност за 2023 г. има 1 милион души, само пенсионерите са 1 милион. Хората на минимална работна заплата са 500 000 души. Има толкова неосигурени без доходи, има 700  000 без здравни осигуровки, 240 000 без лични карти, които не се броят никъде. Има подходи те да бъдат обхванати от една нова дефиниция. Би трябвало да има възможност целият този голям спектър от хора, които не могат да се вредят за помощ за отопление, било то че нямат адресна регистрация, или че са на минимална работна заплата да бъдат подпомогнати, защото има нужда и ще има все повече нужда.

Обсъжда се доколкото знам създаването на калкулатор, който да помага на домакинствата сами да добавят тази информация по служебен ред?

Задължително, има консенсус. Калкулатор ще има, и трябва да бъде качен на сайтовете на общините и министерствата. Целта е автоматично да се въвеждат параметрите за членове на домакинството и съответно тяхната възраст и година на сградата преди или след 2010 г. и дали е цялостно обновена и платформата автоматично да изчислява по формулата.  Идеята е да могат и самите домакинства да я ползват преди да пристъпим към заявка за удостоверение за енергийна бедност да се влезе в сайта на всяка една община, на всяко министерство от трите отговорни-Министерство на труда и социалната политика, Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие. Този енергиен калкулатор трябва да е навсякъде, да влезе домакинството да си въведе данните и той да му изчисли дали е енергийно бедно. Ако не е, няма да има нужда да ходи и да вади удостоверения, което усложнява администрирането на цялата система. Това ще се случва още преди да вземе решение да кандидатства по дадена програма, дали ще получи 100% финансиране, 80% или друг процент. Калкулаторът ще му казва автоматично какво се получава.

Може да бъде и още по-опростен, удостоверението да се издава автоматично. Във Великобритания хората над 65 години получават социални или други помощи директно като им превеждат пари по сметка, не се налага да кандидатстват. Но държавата има разработен механизъм за управление на процеса. И ние търсим варианти за автоматична обработка на данните за отпускане на подкрепа и облекчен достъп до програми без заявяване от страна на гражданите.

Да очакваме ли до края на годината развръзка и дефиниция за енергийна бедност?

Абсолютно всички документи са готови като чернови. Ако се работи всеки ден и се включат активно всички заинтересовани страни, всички министерства само за една седмица може да излезе документ за обществено обсъждане. Това е сериозен проблем, който няма как да не мине обществено обсъждане, защото това засяга голям кръг хора в България. Въпросът е по-скоро политически кой ще вкара дефиницията, както споменах най-редно е да бъде Министерски съвет, чрез кой закон, най-логично чрез Закона за енергетиката. Технически всичко е готово на 95%, но се чакат политическите решения.

Интервюто може да прочетете и в Dir.bg.