Младият еколог Николай Петков след COP27: Сега е моментът България да използва този затварящ се „прозорец на възможности“ за по-ефективна икономика

Бездействието или забавеното действие днес означава повече загуби и щети в бъдещето на децата, намалени възможности за адаптация.

Климат / Зелен преход
Рая Лечева
1968
article picture alt description

Снимка: COP27

Всяка година вече 17 години, непосредствено преди COP се състои и младежка климатична конференция COY (Conference of youth), по време на която събитията са изцяло ориентирани към младото поколение и често организирани от самите младежки климатични лидери.

Световната среща на ООН за климата в Шарм Ел Шейх в Египет- COP27- 27-мата поред конференция, която събира почти всички световни лидери по най-важната тема за опазването на живота на човечеството беше белязана с много провали, но и с много интересни инициативи за младите. Всеки път има ден на младите, но за първи път беше създаден специален младежки павилион, на който организации и млади хора от цял свят представяха своите идеи за по-устойчива планета и имаха възможността да представят своите идеи на лидери и бизнес организации от цял свят. Разговаряме с младият еколог Николай Петков, който вече е посещавал тази конференция преди две години. Той е координатор на екологично сдружение "За Земята".

COP27 се рекламира, че за първи път разполага с „павилион за деца и младежи“ на територията на конференцията – специално пространство от 250 квадратни метра, което да осигури място за разговори, учене, творчество, политически брифинги, почивкa, обединявайки гласовете на младите хора по света.

Местното гражданско общество не може свободно да говори за местните екологични проблеми, за нарушаваните им човешки права (вкл. правото им на протест), не могат да организират „токсичен тур на града“ (както при други домакинства на COP). Т.н. зелена зона на конференцията, която е със свободен достъп и която друга година предлага разнообразна програма за въвличане на местното население в проблема и решенията, днес няма и на кого да я предложи в курорта Шарм ел Шейх.

Николай, какви са най-важните решения за климата, които трябва да се вземат?

Ключово е засилването на националните определени приноси на страната – това са ангажиментите за намаляване на емисиите, които са ключови за изпълнение на Парижкото споразумение. За съжаление на този етап нито една страна не изпълнява изцяло своите задължения, а целта от 1,5°C вече е под въпрос.

Все още само се говори се и за създаване на фонд „Загуби и щети“, който трябва да подпомогне държавите, в които ще има, но и вече има най-много щети от екстремни явления, които стават по-чести и интензивни заради промените в климата.

За съжаление втората седмица от конференцията бе засенчена от срещата на G20, въпреки че някои от темите за нужните мерки – като например целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C вероятно ще бъдат обсъдени. В тази връзка We Mean Business Coalition заедно с повече от 200 други компании изпратиха съвместно писмо до делегатите на ООН, показвайки на политиците, че бизнесът остава ангажиран с Парижкото споразумение и общата глобална цел за 1,5°C. В писмото се посочва: „Науката остава непроменена, 1,5°C е граница, а не цел.“ И продължават: „Трябва да положим всички необходими усилия, за да останем в рамките на тази граница и да избегнем влошаващите се въздействия, страдания и разходи, които ще доведе всяко превишаване на този праг“.

­­­­Какво е важно за България при COP, ако се вземе решение за осигуряване на средствата за заплахи и щети за развиващите се държави?

От години се обсъжда възможен фонд „Загуби и щети“, за подпомагане на държави, които са и се очаква да стават все по-засегнати от въздействията на климатичните промени. България няма чак толкова съществени емисии в миналото, в сравнение с други държави от Западна Европа, но вероятно индиректно ще бъде задължена да допринесе, като държава-членка на ЕС.

Каква трябва да е политиката на България?

България е една от много малкото европейски държави, които са слабо зависими от употребата на изкопаем газ в своята икономика. Потреблението на България от 3 млрд. м3 вече спадна с 1/3.

Сега е моментът да се използва този затварящ се „прозорец на възможности“ и да се премине към икономика, базирана на енергийната ефективност, устойчивост и възобновяема енергия, като в центъра се поставят благосъстоянието и правата на гражданите и околната среда. Защото в противен случай икономическата, здравна, социална и екологична цена ще бъде твърде висока.

Разкажи малко повече за инициативатa Walk2COP27 и за приложението за крачки, с което ще се засажда по едно дръвче от Института на Джейн Гудол?

Walk2COP27 е международна инициатива, която цели да привлече внимание върху климатичните промени и нужните действия в областта на климата. Тя представлява виртуална „разходка“ от Шотландия до Египет, от Глазгоу до Шарм ел Шейх – мястото на тазгодишната конференция по климатичните промени.

На 12 места „по пътя“, сред които и в София се проведоха уебинари, на които експерти, учени и активисти споделиха за климатичните и екологичните проблеми в тяхната страна и какво се прави на местно ниво - възможните решения, които трябва да се мултиплицират.

Кампанията популяризира и каузата за засаждане на дръвчета в Африка чрез приложението atlasGO, което позволява регистрация сам или в отбор и да отчита брой крачки отчита физическо движение като вървене, колоездене, дори йога. За всяка извървяна миля (1,6 километра) се засажда по едно дърво, всяко от които улавя въглероден диоксид и помага за смекчаването на климатичните промени. Спомагат и за намаляване и предотвратяване на ерозията и свлачищата по време на дъждовния сезон. Инициативата в африканската страна Бурунди е пример за т.н. повторно залесяване (reforestation) т.е. възстановяване на места, които преди са били гори, и то богати на шимпанзета, които д-р Джейн Гудол е изучавала в продължение на години, а днес са останали няколко стотин в резерватите. Образователната дейност на нейния институт и работата с местни младежи е спомогнала и за намаляване на нелегалния лов на шимпанзета в региона.

Кои от темите на COP27 бяха свързани с децата и кои от тях зависят най-много от децата?

Всички решения засягат децата и бъдещите поколения, защото те определят бъдещото развитие на човешкото общество – нужните промени, които предстоят да се случат през следващите десетилетия ще променят дълбоко нашите общества. Бездействието или забавеното действие днес означава повече загуби и щети в бъдещето на децата, намалени възможности за адаптация.

Какви интересни събития и инициативи имаше за деца по време на COP27?

Всяка година вече 17 години, непосредствено преди COP се състои и младежка климатична конференция COY (Conference of youth), по време на която събитията са изцяло ориентирани към младото поколение и често организирани от самите младежки климатични лидери. Те включват сесии по стратегии и обсъждане на теми от предстоящите преговори за климата, уъркшопи за и по-добро разбиране на климатичните взаимовръзки или за медийното им представяне, обмяна на опит по артистични акции.

Всяка година по време на COP27 бива включен ден на Младежта и бъдещите поколения, по време на който се състоят различни събития и уъркшопи, свързани с ролята на младите хора в преговорите за климата. 

COP27 се рекламира, че за първи път разполага с „павилион за деца и младежи“ на територията на конференцията – специално пространство от 250 квадратни метра, което да осигури място за разговори, учене, творчество, политически брифинги, почивкa, обединявайки гласовете на младите хора по света.

Местното гражданско общество не може свободно да говори за местните екологични проблеми, за нарушаваните им човешки права (вкл. правото им на протест), не могат да организират „токсичен тур на града“ (както при други домакинства на COP). Т.н. зелена зона на конференцията, която е със свободен достъп и която друга година предлага разнообразна програма за въвличане на местното население в проблема и решенията, днес няма и на кого да я предложи в курорта Шарм ел Шейх.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща