Какви договорки бяха постигнати и какво пропуснаха експертите в борбата срещу климатичните промени след две седмици дебати в Египет?

Световната среща за климата на ООН е най-голямото събитие, което събира световните лидери, за да дадат заявка за сериозните действия на своите страни в борбата с климатичните промени.

От 6 до 20 ноември в Шарм ел Шейх в Египет се проведе COP27 – 27-та конференция за климатичните промени. На нея присъстваха над 120 световни лидери, делегати от над 190 държави и десетки хиляди регистрирани участници от бизнеса и неправителствения сектор.

Какво постигнахме и какво обаче не успяхме в тези две седмици, за да се справяме по-успешно със задълбочаващите се климатични кризи, суши, наводнения, бури и урагани? Всички световни лидери затвърдиха позиция си, че светът трябва да действа, но като че ли това беше най-важното постижение и до края. Най-силни бяха думите на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който каза, че се движим по магистрала, по която сме натиснали педала на газта към „климатичния ад“.

А в своята закриваща реч Гутериш отбеляза, че конференцията е взела важна стъпка в посока справедливост (визирайки фонд “Загуби и щети”), но отбеляза, че планетата все още се намира “в спешното отделение”.

Без по-големи амбиции и фонд за загуби и щети

Преговорите и незадоволителните резултати от тазгодишната конференция привлякоха критиките на множество лидери и активисти включително на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, според която решенията от COP27 са малка крачка напред, но все още е нужно много за опазването на планетата.

Вероятно най-големият провал на COP27 се крие в липсата на конкретни стъпки за увеличение на националните определени приноси на страните – не се постигнаха договорки за конкретни ангажименти за намаление на емисиите, с цел ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.

“Бюджетът” за постигане на целите от 1,5°C е на изчерпване и светът има едва 7 години, за да намали своите емисии на въглероден диоксид с 50% спрямо нивата от 2019 г. А според председателя на IPCC, парниковите емисии трябва да започнат да се понижават не по-късно от 2025 г., за да има реалистичен шанс за ограничение на затоплянето до 2°C. Но тази година преговорите се движиха наистина бавно. На фона на постоянно нарастващите емисии и предварителните оценки, че и тази година ще бъде с рекордни равнища на емисии,  целта от 1,5°C вече изглежда като почти невъзможен подвиг. Освен ако по-късно този век не се достигне до изключително широко прилагане на технологии за негативни емисии.

Неизвестната крива в уравнението- технологиите

Неизвестната крива в уравнението е наистина напредъка на технологиите, коментира Юлиан Попов, бивш министър на околната среда и водите и политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация. В развиващия се свят в Африка и Южна Азия технологиите за възобновяеми се развиват страшно много, защото са евтини. Но разбира се тези страни имат нужда от помощ, не само от финансова подкрепа, но също от законодателна подкрепа, от технологична експертиза.

Като че ли развръзката беше предизвестена по най-ключовия за участниците в конференцията въпрос за компенсациите за развиващите се и бедни страни за загуби и щети заради климатични бедствия. По този въпрос се заговори през 2019 г., когато страните се споразумяха да започнат да се дават 100 млрд. долара годишно за бедните страни, припомни Попов. Тогава технологиите бяха много скъпи, а сега възобновяемата енергия е в пъти по- евтина. Възниква въпросът защо богатите страни трябва да дават на бедните страни пари, за да изберат по-евтината технология, която няма нужда от толкова стимули както преди.

Нов фонд, незнайно кога

В същото време възниква и въпросът дали тези средства да не се пренасочат в голяма степен към мерки за адаптация. Третият момент е мониторинга на тези процеси. Богатите страни винаги се притесняват, че парите ще бъдат прахосани и няма да бъдат употребени както трябва. Европейската комисия направи стъпка напред и вицепрезидентът на ЕК Франс Тиерманс обяви дни преди края на конференцията, че ЕС все пак ще застане зад идеята за създаването на фонд. Но използването му трябва да е обвързано с по-големи ангажименти от страните за намаляване на емисиите. И напредъкът беше дотук - такъв фонд ще се създаде, но преговорите за неговото структуриране тепърва предстоят.

Битката между развитите и развиващите се страни е голяма и е малко вероятно те да се споразумеят за нещо, беше споделила Жулиета Никова, мениджър Методологии в Глобален въглероден съвет, която също участва на живо на конференцията.

Равносметката от климатичната конференция в Египет: без нови цели и фонд за щети с пожелателен характер, коментира и екологът Николай Петков, експерт и координатор в екологично сдружение „За Земята“. Страните подписаха документ, който “приветства” създаването на фонд “Загуби и щети”, засега обаче има основно пожелателен характер. В същото време някои страни като САЩ и Бразилия обявиха нови мерки и цели. Важна е позицията на САЩ и Китай като най-големите замърсители.

Американският президент Джо Байдън заяви подкрепа към развиващите се държави, но не спомена за плащания чрез обсъждания механизъм “Загуби и щети”. На този етап президентът е обещал 11 милиарда долара на година в подкрепа на развиващите се страни до 2024 г., което би представлявало петкратно увеличение спрямо досегашното финансиране. Но дори и тази сума е крайно недостатъчна според доклад на ООН. В речта си американският президент разкри някои нови мерки – план за намаление на емисиите на метан в САЩ, подкрепа за системи за ранно предупреждение за екстремни метеорологични явления в Африка и сделка за подкрепа на ВЕИ проекти в Египет в замяна на извеждане от експлоатация на ТЕЦ-ове и намаление на общите емисии на страната.

Китай не беше може би толкова ясен в посланията, но страната така или иначе е обявила, че ще постигне въглеродна неутралност до 2060 година. Според нейните лидери развиващите се страни имат нужда преди всичко от подкрепа за развитие на технологии, от обучение, от внедряване на знания и експертиза.

Какви ще не се случи на COP27?

Липсва и призив за намаление или преустановяване на всички изкопаеми горива, а не само въглищата, както бе договорено на предишната конференция в Глазгоу.

Други проблеми, по които също не беше постигнат напредък, е пълното прецизиране на механизмите около търговията с емисии – по-специално с цел избягване на двойно отчитане на въглеродни кредити. Беше критикувана и липсата на поставени цели за внедряване на ВЕИ и за енергийна ефективност.

Критика привлича и призива за “преход към ниско-въглеродни източници на енергия”, като опасенията са, че това може да бъде вратичка за прекомерни инвестиции към изкопаеми горива и особено газ, несъвместими с целите за понижение на парниковите емисии. Последният факт е особено актуален на фона на енергийната криза, като вниманието на страните бе привлечено към залежите на газ в Африка като възможност за облекчаване на недостига на горивото и цените на енергията в и извън континента.

Всъщност  това не е ново споразумение, сделка или пакт, защото има пожелателен характер, твърдят анализаторите. Макар че дори самото споменаване и официално разпознаване на проблемите, може да се разглежда като напредък, като цяло очакванията за реални решения и ангажименти, които да надградят решенията от Глазгоу, не бяха оправдани.

Как срещата на G20 временно засенчи конференцията в Египет

Срещата на страните от G20 временно засенчи конференцията в Египет. Паралелно с конференцията, на 15 и 16 ноември в Индонезия се проведе годишната среща на върха на страните от групата G20. На фона на застоя в Египет, на срещата в Индонезия най-богатите страни в света обещаха да удържат целта от 1,5°C и призоваха за действия от страна на делегатите по “Загуби и щети”. Нова застрахователна система "Глобален щит" засенчи отчасти  разговора за фонд "Загуби и щети".

Именно в Бали по време на срещата беше поставено началото на нова застрахователна система, наречена “Глобален щит”, която има за цел да подкрепи уязвимите развиващи се страни, засегнати от екстремни явления. На този етап програмата е получила финансиране в размер на 200 милиона долара, а първите реципиенти на помощ ще бъдат Бангладеш, Пакистан и Гана. Макар и да е подкрепена от 58 уязвими държави, програмата е критикувана като неясна, недостатъчна и отвличаща вниманието от приемането на по-мащабния механизъм като “Загуби и щети”.

Сред споразуменията в Бали бе подписването на Партньорството за справедлив преход с Индонезия. Европейскияt съюз, САЩ, Канада и други държави се ангажираха да осигурят 20 милиарда долара в подкрепа на прехода на страната към възобновяема енергия. Аналогично партньорство бе сключено с Южна Африка миналата година по време на COP26 в Глазгоу.

Какво все пак постигна конференцията през тези две седмици?

За първи път в документ, приет по време на COP, се споменават термини като „повратни точки“ и „природнобазирани решения“. Също така за първи път са предвидена секция за горите и също така се споменава, че климатичните проблеми са способни да създават проблеми с храните. Признава се и правото за чиста, здравословна и устойчива среда.

От обявените мерки най-съществена е планът за намаление на метановите емисии, което е стъпка в посока на изпълнение на обещаното в Глазгоу 30% намаление на емисиите на газа до 2030 г. Мерките, които се предлагат, ще се съсредоточат основно върху по-строги регулации, които имат за цел да намалят умишлените изгаряния, както и течовете на метан при добив и транспорт на газ и петрол. Като цяло обаче, действията на САЩ все още се оценяват като недостатъчни,  предвид че общите парникови емисии на страната се очаква да нараснат с 1,5% тази година.

Сред добрите новини на конференцията е и подписаното от Бразилия, Индонезия и Демократична република Конго съвместно изявление, което има за цел да координира опазването на горите в тези страни (в които се намират над 50% от тропическите гори в света). След избора на Лула да Силва, който спечели президентската надпревара в Бразилия миналия месец, се очаква обрат в зелените политики – при бившия президент Болсонаро имаше двойно увеличение на сечта в Амазонската джунгла, вследствие на разхлабване на защитните политики. За разлика от него, Силва вече заяви, че ще се стреми към възстановяване на Амазония и също така предложи Бразилия да бъде домакин на COP30 през 2025 година.

Макар и да бяха осъществени стъпки в правилната посока, COP27 не постигна нужното. Очакванията за конференцията, особено от активистите от гражданските общества, не бяха добри, предвид ситуацията с човешките права в Египет, а за догодина не се очаква, че ще бъдат много по-различни. Тогава COP28 ще се проведе в Дубай, част от Обединените арабски емирства – петролна страна, в която има нарушения на човешките права, особено на чуждестранните работници. Изводът е, че страните трябва да полагат активни усилия през цялото време, а не само по време на конференциите за климатичните промени, предвид силно ограниченото време за постигане на целите от Парижкото споразумение.

Участието на България се запомни със заявката ни да бъдем домакин през 2024 г.

Най-голямата новина от България по време на COP27 беше свързана с обявяването на българската заявка да бъде домакин на COP28 през 2024 г. от президента на България Румен Радев. Това ще бъде най-мащабното събитие правено някога в България, което ще привлече погледите на целия свят и ще бъде изключително политическо и икономическо постижение. Но тук вече идват предизвикателствата. Според Юлиан Попов трябва много добре да преценим какво можем и какво не можем да направи сами, защото това не са успели да преценят организаторите в Египет. Екипът на ООН помага изключително много на страните домакини, но ние трябва да свършим своята работа по най-добрия начин. Шансовете ни засега да бъдем домакин са много големи.

Австралия искаше, но тя има шанс само ако Източноевропейската група в ООН няма кандидат. Но при положение, че България се заявява, техните шансове са минимални. Източноевропейската група се състои от над 30 страни. Те трябва да излъчат България като кандидат. „Доколкото разбирам няма друга заявена кандидатура. Има подкрепа за българското домакинство, така че ако не се изпокараме вътре вкъщи ще може да спечелим това събитие“, коментира Юлиан Попов. Тази идея представи за първи път бившият министър на околната среда и водите и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов. След обявяването официално от президента Радев по тази подготовка трябва да се работи изключително сериозно и да се впрегне целия държавен и бизнес потенциал в тази сфера. От конгресната индустрия изразиха съмнение доколко България е готова да посрещне над 30 000 души, да не говорим как би се отразило на град като София, който има около 18 000 леглова база в сегмента над 3 звезди. Отделно един конгресен център не би успял да побере толкова много хора на едно място.  Това ще е изключителен тест за България, защото не е важно само да имаме грандиозни идеи, но да можем да ги изпълним качествено заедно, а зад това стои много работа и обединени усилия. Така както се справим с подобна организация, би трябвало да се справяме с всички преходи, пред които сме изправени. Зеленият преход и дигиталната трансформация също няма да се случат ако не работим заедно.