The Economist: Ограничението на цената на руския петрол може да взриви енергийните пазари

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1001
article picture alt description

източник: fotolia.com

От началото на войната между Русия и Украйна през февруари енергийната политика на Америка преследва две на пръв поглед противоречащи си цели. Първата – запазване на световните доставки на петрол на достатъчно високо ниво, така че да се осигурят приемливи цени и високо ниво на санкциите от страна на обществеността. Втората – да се потисне военната мощ на Владимир Путин, прекъсвайки потока от долари за Русия от продажбата на петрол. Невъзможно е обаче да се обхване необятното, защото когато предлагането стриктно следва търсенето в среда на недостатъчно производство, изтеглянето на каквото и да е количество петрол от пазара автоматично ще предизвика инфлация. И все пак западните страни се опитаха да се противопоставят на законите на физиката, намесвайки се все повече в петролните пазари.

Предишните мерки често бяха частични и включваха неудобни компромиси. В нарушение на собствените си санкции срещу венецуелския режим Америка разреши на 26 ноември на голямата американска петролна компания Chevron да увеличи добивът си в тази страна. Америка също така освободи огромни обеми от стратегическите си запаси от петрол и сега те са на най-ниското й ниво от 1984 година. Най-малко успешни бяха опитите на Белия дом да уговори държавите от Персийския залив да увеличат добива. Няколко месеца след като през юли президентът Джо Байдън се срещна с представителя на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, петролната държава и нейните съюзници от ОПЕК точно напротив обявиха за намаляване на добива. На 4 декември отново ще се проведе заседание. Едва ли сега ще се увеличи добива.

Въпреки това, най-обмисляната кампания на Запада, предназначена да победи Путин още не е започнала. През юни ЕС обяви, че от 5 декември забранява вноса на руски петрол превозван по морето, на който година по-рано се падаха почти 2 млн. барела на ден или 40 % от руския нефтен експорт. След това съобщи, че също така ще забрани на европейските доставчици на морски услуги, танкери и застрахователни компании да помагат на купувачи извън ЕС да купуват руски петрол - ефективен инструмент, като се има предвид, че тези фирми доминират на световния пазар в областта корабоплаването. Америка скоро осъзна, че заедно, тези мерки могат да доведат до намаляване на доставките на петрол в света. И затова тя настоя за въвеждането на смекчаващо условие: купувачи, които не са от западните страни ще могат да продължат да получават европейска застраховка, ако се съгласят да платят максималната цена, определена от Г-7 за руския петрол.

Европейците все още обсъждат „таван на цената“. Някои, начело с Полша и Балтийските страни искат той да е нисък с цел да се намалят руските финанси. Други, обезпокоени за съдбата на сектора на корабоплаването или от ответните мерки от страна на Русия искат да запазят ограничението на ниво, близко до пазарното. Съдейки по слуховете, в крайна сметка цената може да е близо до 60 долара за барел – отстъпка от почти 30 % от настоящата стойност на световния еталон Brent, който се търгува по 84 долара за барел. Примерно по толкова Русия и днес продава петрола. Независимо от резултата, едно е сигурно. Никога досега световният пазар на петрола не е бил засяган от толкова много мерки наведнъж. За много от мерките отдавна има сигнали, че могат да предизвикат известни малки сътресения. Но има основание да се опасяваме, че това може да дестабилизира ситуацията поне за известно време.
При оптимистичен сценарий пакетът от санкции може да примири двете противоречащи си цели на Запада. Ембаргото би гарантирало, че Европа няма да финансира повече действията на Путин: през миналият месец европейските страни, както и преди са купували от Русия 2,4 млн. барела нефт и нефтопродукти на ден. В същото време ограничението на цените, по думите на служител от Министерство на финансите на САЩ ще действа като „предпазен клапан“, поддържащ баланса на световния пазар и позволяващ на развиващите се страни да купуват руски петрол с отстъпка. Русия ще получи по-малко пари, независимо дали тези страни подкрепят плана или не, тъй като самото съществуване на ограничението, поне според Америка, ще засили позициите им при преговори.

При липсата на достатъчно ниска ценова граница, а най-вероятно ще има, разходите за Русия биха били реални, но умерени. Това би разширило списъкът на проблемите, с които се сблъсква страната, заради западните санкции, които биха могли да нанесат щети на руската икономика в дългосрочен план, но засега едва могат да се определят като разрушителни. През последните седмици отстъпките за руските сортове в сравнение с регионалните се увеличиха, но те са много по-малко от началото на конфликта. В крайна сметка ембаргото няма да предизвика сътресения на петролните пазари, или поне така предполагат стоковите пазари. Фючърсите за петрола сорт Brent, за които през юни бяха прогнозирани 100 долара за барел за година напред сега дават сигнали за 85 долара. Повечето търговци очакват ускоряване на изменението в потока от горива, тъй като Индия и Китай изместват Европа като най-големите потребители на Русия.

Препъни камъни

Тази розова картина предполага, че никакви логистични затруднения няма да попречат на плавните, но бързи промени в старите от десетилетия модели на търговия. По-малко оптимистичен сценарий обаче може да доведе до санкции, предизвикващи нежелани смущения. Тук могат да бъдат идентифицирани три проблема: липсата на танкери, липсата на застраховка и глобалното избягване на риска.

Да започнем с танкерите. Ролята на Кипър, Гърция и Малта в корабоплаването е толкова голяма, че европейската забрана за предоставяне на морски услуги на страни, които няма да подкрепят ограничението, и много от тези, които не одобряват намесата на САЩ на стоковите пазари, дадоха да се разбере, че това не трябва да се прави, тъй като може доведе до сериозен недостиг на кораби, които да транспортират руски петрол. Клаудио Галимберти от консултантската компания Rystad Energy очаква недостиг на около 70 кораба с общ капацитет от 750 000 барела на ден в рамките на два до три месеца.
В крайна сметка този проблем трябва да се разреши от само себе си. Инсайдери от индустрията говорят за продължаващо увеличение на „сенчестия флот“, който включва кораби, помагащи за заобикаляне на санкциите в Иран и Венецуела. Руските компании връщат „консервирани“ кораби в експлоатация, а корабособствениците от ЕС също прехвърлят активи на оператори, които не членуват в G7. Водещ енергиен търговец вярва, че до февруари ще има достатъчно танкери за транспортиране на руски петрол, въпреки че корабите може да не достигат за известно време, така че да отклоняват рафинирани продукти като дизел от маршрути в Европа към нови далечни клиенти в Латинска Америка и Африка.

Още по-опасен е потенциалният проблем, свързан с намаляване на застрахователното покритие. Не че няма местни фирми с достатъчен финансов капацитет да застраховат танкери и товари в Близкия изток или азиатски страни, които се интересуват от закупуване на руски петрол. Те може да нямат покритие за много по-сериозни рискове, като петролни разливи, задълженията, по които могат да достигат до половин милиард долара. Според опитен търговец на петрол малко от новите застрахователи на пазара ще искат да поемат отговорност за остарял венецуелски кораб, който ще трябва да премине през датските проливи на дълбочина само 15 метра, без голяма подкрепа.

Затруднението е в това, че такъв вид подкрепа като презастраховането изисква големи резерви от частен капитал, които трудно се намират извън Запада. Възможно е правителствата на Китай и Индия да бъдат убедени да осигурят държавно презастраховане, въпреки че запознатите с пазара се съмняват, че ще се осмелят да го направят. Всъщност някои търговци смятат, че азиатските купувачи могат да намалят, а не да увеличат покупките си на руски петрол поради забраната за застраховане.

Трети проблем може да бъде липсата на интерес извън G7 и предполагаемите рискове от заобикаляне на схемата, разработена от Запада. Мнозина не вярват на обещанията на Америка да не се намесва при опитите за заобикаляне на ограниченията. Не помага и фактът, че в последните кампании за налагане на санкции срещу Иран, например, Америка умишлено запази санкциите неясни, за да задържи останалите от сделки с противниците.

Всичко това може да доведе до изчезване на част от експортирания от Русия петрол, съпроводено със скок на цените. Но е възможен и много по-лош сценарий, когато Русия доброволно намали износа на петрол и цените излязат извън контрол. Това може да се случи, ако Китай, принуден да се откаже от покупки от други страни, за да увеличи доставките на руски петрол, се опита да сключи сделка, която е твърде неизгодна. Най-вероятно това ще бъде едностранно решение на Путин. И това може да доведе до огромни разходи: Русия получава 40% от приходите от износ от продажбата на петрол. Но може би е по-добре да се примирим с тях за момента, ако те повишат световните цени, навредят на Запада и дадат на Русия повече инструменти за влияние в преговорите с купувачите, без да причиняват неприемливи щети на производството. По данни на изданието Energy Intelligence заради временното намаляване на добива почти с 2 млн. барела на ден по време на пандемията страната се лиши от дългосрочни мощности за обем от 300 хил.барела на ден.

Досега Вашингтон и Брюксел много детайлно координираха енергийната политика на G7. Но, перифразирайки Майк Тайсън, всеки има план, докато не получи удар в лицето, и се сблъска с препятствия на бойното поле. Путин няма да нанесе пряк удар точно сега. Първият контакт на тавана на цените с реалността може да бъде много болезнен.

По материали от The Ecocnomist

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща