Ангелин Цачев: Най-добрият енергиен микс за нас е от ВЕИ, системи за съхранение и ядрени централи

Най-добрият енергиен микс за България е от възобновяеми източници, системи за съхранение и ядрени централи. Това коментира пред Дарик радио Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор.

Защо Европа се оказа неподготвена за енергийната криза?

„Европа е неподготвена, защото т. нар „Зелена сделка” или „Зеленият преход” не се управлява правилно, не беше подготвен правилно. Насочиха се много средства в подпомагането на инсталирането на нови мощности, които да заместят конвенционалните базови мощности. Никой не обърна внимание на мрежите, на преносните и разпределителни мрежи в Европейския съюз. Това създава сериозни проблеми по присъединяването на възобновяемите мощности, по тяхното управление и по ефективното използване на произведената възобновяема енергия”, коментира Цачев пред радиото.

Според Цачев факторът война ще отложи зелената трансформация. По думите му през последните 12-13 години Европа е пренасочила всичките си базови мощности към направата на нови газови централи. „В момента с войната между Украйна и Русия и проблемът с газовите доставки - това дава своето отражение не само върху сигурността на доставките, но и върху цената на електрическата енергия”, добави Ангелин Цачев.

Той уточни, е трудно е да се каже какъв трябва да е енергийният микс за Европа., тъй като всяка една държава има своите дадености, които обуславят това.

Според Цачев, за да продължим да сме адекватни към 2050 г., когато трябва да имаме пълна декарбонизация на икономиката си, енергийният ни микс трябва да стъпи на три технологии.

Първата и безалтернативна технология са възобновяемите източници. „Те трябва да се развиват. Това са добри производствени мощности, които нямат оперативни разходи. Всичко, което ни идва отгоре, както се казва, е добре дошло и трябва да го използваме максимално ефективно”, посочи той.

Второ – страна ни трябва да развива системите за съхранение на електрическата енергия. По думите на Цачев без такива системи не можем да използваме максимално потенциала на страната по отношение на природните ни дадености.  „Сиситемите за съхранение могат да се разделят на три вида – краткосрочни,средносрочни и  дългосрочни”, поясни директорът на ЕСО.

Той обърна внимание, че при краткосрочните системи става дума за батерии, но те не са достатъчно ефективни за индустриално съхранение на електрическа енергия. „Чисто като система, която да използва само модела на съхранение, тя не може да си изплати инвестиционните разходи. Това не е начинът на този етап за индустриално съхранение на електрическа енергия”, обясни Цачев.

„Най-удачен вариант за страната ни са средносрочните технологии или помпено-акумулиращите централи. За дългосрочното съхранение, тоест вече преобразуването на електрическата енергия от възобновяемите мощности в друг енергиен носител, тов ае производството на водород и пренасочването му към отраслите на икономиката, които към момента използва природен газ”, каза още Ангел Цачев.

Третата технология, която е най-важна технология – освен възобновяемите източници и системите за съхранение, са базовите беземисионни мощности. „Без тях няма как да осигурим адекватност . Най-добрият енергиен микс е от възобновяеми източници, системи за съхранение и ядрени централи. Трябва да се намери балансът между трите технологии”, обясни той.

Директорът на ЕСО обърна внимание, че съхранението на излишната енергия у нас чрез помпено-акумулиращи водноелектрически централи не е достатъчно. „На този етап в страната имаме инсталирани около 950 мегавата помпено-акумулиращи централи, но предвид големия интерес за инсталиране на нови възобновяеми мощности мощности, заявленията при нас  надхвърлиха 30 000, този ресурс е недостатъчен и трябва да бъде разширен.  Разширението трябва да започне паралелно с инвестирането във възобновяемите мощности. Иначе ще стигнем до един етап, при който няма да можем да оползотворяваме ефективно потенциала на произведената от възобновяемите мощности електрическа енергия ”, каза още Цачев.  

Той уточни, че енергетиката е стратегия, която трябва да бъде мислена 30 г. напред. „Политическите лобита трябва да стоят малко настрани от тази стратегия. Трябва да имаме ясна визия какво правим до 2050 г. какъв е енергийният ни микс, как развиваме преносните и разпределителните си мрежи”, добави директорът на ЕСО.

„Енергията в следващите 30 години ще има все по-важна роля не само в живота на хората, но и в развитието на цялата икономика. Всички технологии са свързани с консумацията на електрическа енергия. Ще намаляват производствени процеси, ориентирани към природния газ и ще се увеличава потреблението на електрическа енергия”, посочи той.

Ангелин Цачев цитира изследване на Организацията на електропреносните оператори в Европа, според което с навлизането на електромобилите само за България се очаква до 2030 г. да има около 200 хил. електромобила , до  2040 г. около 2 млн., а до 2050 г. – около 3,5 млн. „ Като   3,5 млн. автомобила ще консумират около 15 тераватчаса електрическа енергия. Това е производството на АЕЦ „Козлодуй” за една година”, поясни той.

Необходимо е разширение на общата европейската мрежа:

По думите му дори и 1/3 от тези 30 000 заявки да бъдат изградени страна ни ще има сериозен проблем с реализацията на произведената енергия от възобновяемите мощности. Заради това ЕСО предлага разширение на общата европейската мрежа. „Изграждане на нова мрежа, която да ни даде възможност да свържем регионите в Европа и да обменяме в реално време възобновяема енергия”, добави той

 Директорът на ЕСО обясни, че двата начина, които могат да оползотворят максимално ефективно произведената възобновяема енергия са тя да бъде трансформира в зелен водород, а вторият е енергията да стигне до потребители в различни региони на Европа чрез изграждане на нова мрежа с достатъчен капацитет.