Сметките за ток във всички столици на ЕС през ноември са се увеличили с 49%, а тези за газ с 60 на сто

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата през месец ноември 2022 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).

В проучването, което се публикува всеки месец се проследява развитието в европейските столици на цените на електроенергията и природния газ за бита в разпределението без данъци. Поредното изследване показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци за периода между януари 2009 г. и месец ноември 2022 г. за крайни потребители в 15 европейски столици.  

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който постигна пик през предходния октомври към момента е 288 пункта (EUR-15). Що се отнася за синьото гориво, както се отбелязва в доклада, „продължаващата енергийна криза повлия силно на индекса на цената на газа, който беше почти удвоен в рамките на 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 164  през декември 2021 г. и след удвояване през предходния октомври до 341 пункта, в момента е 342 индексни пункта".

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както за електроенергия, така и за газа, отново се наблюдават промени. В сравнение с ноември 2021 г., сметките за ток във всички столици на ЕС са се увеличили с 49%, а тези за газ с 60 на сто.

В зависимост от това къде от 33-те европейски столици живее даден потребител в Европа, към 1 ноември цената, която плаща, може да варира в съотношение почти към 8. Ако  се включи Киев, цената е в съотношение почти 14. Берлин и Рим са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, следвани от Брюксел, Виена и Прага, се казва в доклада.

Киев остава с най-евтина цена на електроенергията, следван от Белград, Будапеща и Подгорица. В номинално изражение, цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага и Талин са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец ноември, са следните:

• 12% увеличение на цените в Лондон;

• 11% ръст на цената в Париж, поради повишение на енергийния компонент;

• 10% скок на цената в Прага, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 3% нарастване на цената в Брюксел, поради скок на енергийния компонент;

• 2% увеличение на цената в Берлин, поради ръст на енергийния компонент;

• 1% повишение на цените в Атина и Варшава, поради поскъпване на енергийните им компоненти;

• 31% намаление на цените в Копенхаген поради понижение на компонентите за енергия и разпределение;

• 27% спад на цената в Хелзинки, поради намаляване на енергийния компонент;

• 26% понижение на цената в Стокхолм, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 24% намаление на цената в Амстердам, поради спад на енергийния компонент;

• 18% поевтиняване на цените в Мадрид, поради понижение на енергията и енергийния данък и компонента;

• 9% спад на цените в Рим и Талин, поради намаляване на енергийния компонент;

• 4% понижение на цената в Рига, поради спад на енергийния компонент;

• 3% поевтиняване на цената в Осло, поради намаляване на енергийния компонент.

Като цяло през ноември цените на електроенергията за битови нужди като цяло се понижават за пръв път от февруари 2022 г., но в някои от столиците отново са постигнати рекорди. По-специално става въпрос за Париж, Прага, Брюксел, Берлин, Атина и Дъблин.

От друга страна, в някои от столиците се отбелязват спад в цените на електроенергията, главно поради значителното намаление на цените на едро и мерките на европейските правителства за смекчаване на въздействието на енергийните цени върху сметките. Въпреки това стойностите остават значително по-високи от тези преди година, което се дължи на комбинация от фактори, като повишеното търсене, свързано с икономическото възстановяване след пандемията и извънредните метеорологични условия, рекордно високите цени на природния газ и квотите за емисиите на CO2. Допълнително влияние оказва и руската инвазия в Украйна в края на февруари 2022 г., последвалата несигурност по отношение на енергийната сигурност и продължаващия спад на доставките на руски природен газ, както и пълното прекратяване на доставките за много европейски столици, се посочва в изследването.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя значително. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира различията в общото ценово ниво между страните. При изразяване в PPS, цените на енергията са в зависимост себестойността на други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за бита са в Осло, Берн, Валета и Белград, докато най-високите за ноември са в Прага, Рим и Берлин. Повечето от страните от ЦИЕ, както и при предходните изследвания са с цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с общото ниво и под средното за Европа. Прага, Рига и Талин са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Цени на газ за битови нужди

Проучването в областта на газа за битовите клиенти обхваща 28 европейски столици към началото на ноември. Според него най-високите цени плащат жителите на Виена – два пъти над средната европейска цена за краен потребител, следвана от Амстердам, който е втората най-скъпа столица. Третото място през ноември държи Рим.

Цената във Виена е почти 12 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и почти 14 пъти повече, ако се включи Киев. Дори по-изразено, отколкото при електричеството, природният газ за домакинствата остава по-евтин в страните от ЦИЕ. Прага е единствената столица сред страните от ЦИЕ, в които стойността на природния газ е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец ноември, са следните:

• 27% увеличение на цената в Берлин, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 25% ръст на цените в Лондон;

• 13% нарастване на цените в Дъблин;

• 4% повишение на цената в Прага, поради увеличение на енергийния компонент;

• 44% намаление на цената в Копенхаген, поради понижение на енергийния компонент;

• 38% спад на цената в София, поради поевтиняване на енергийната компонента;

• 30% понижение на цената в Амстердам, поради намаляване на енергийния компонент;

• 14% поевтиняване на цената в Рим, поради спад на енергийния компонент;

• 13% намаление на цените във Виена, поради понижение на енергията и енергийните компоненти;

• 11% спад на цената в Талин, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 10% понижение на цените в Мадрид;

• Намаляване на цените с 2% в Атина, поради спад на данъците за енергия и енергийните компоненти;

• 1% поевтиняване на цените в Брюксел и Люксембург, поради понижаване на енергийните компоненти.

През месец ноември се наблюдава обща тенденция към понижение на пазарните цени на природния газ на дребно в цяла Европа. Дъблин, Прага и Париж достигат нови рекорди. Сегашните цени обаче остават невероятно високи в сравнение с тези отпреди година. Скорошните високи нива на цените на газа на дребно отразяват много високите стойности на едро в резултат на недостатъци по отношение на  адекватността на доставките, увеличеното търсене в международен мащаб, постоянния страх от прекъсване на доставките заради допълнителното влияние на руската инвазия в Украйна.

В частта за газа, както и в тази за електроенергията се разглеждат и конкретни примери за отделни столици.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS предлагат много различен резултат от действителните стойности. През месец ноември Будапеща, Белград и Братислава са най-евтините градове, коригирани към PPS.

Проучването показва, че средно енергията (спорният компонент от цената) представлява 68 % от цената за крайния потребител на природен газ, разпределението – 14 %, енергийните данъци – 5 %, а ДДС – 13 % за европейските столици.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват повече от от 65% от цената за крайния потребител както за електроенергия, така и за газ, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите по-малко от 35% чрез тарифите за разпределение, енергийни данъци и ДДС.