Мартин Димитров: Не трябва да се отказваме от членство в Еврозоната от началото на 2024 г.

Еврото е стабилната котва, към която България трябва да се стреми, за да има икономическа стабилност и просперитет в тези трудни времена. Това обясни пред Дир.бг и 3eNews икономистът Мартин Димитров. Той ще участва в предстоящата конференция „България в Еврозоната – предимства и възможности“, която се открива днес. Целта на събитието е да покаже обективно ситуацията около приемането на единната европейска валута у нас.  За България няма да има някакъв драматичен шок при приемането на еврото. Валутният борд е нещо като преход към евролизацията, коментира още специалистът.

Г-н Димитров смятате ли ,че България е готова да приеме еврото и да влезе в еврозоната след година ?

Икономически погледнато България много ще спечели от влизането в еврозоната и ползите са в няколко посоки. Може би най-важната полза е спадането на лихвените проценти, което в трудни години има значение и за бизнеса, и за домакинствата. И държавата като кредитополучател да вземаш по-ниски  лихви, означава по-ниски разходи и да се прави въобще бизнес . Дойдоха и такива години, че влизането в еврозоната означава дори сигурност от гледна точка на инвеститорите, за които се премахва транзакционния и валутен риск. Или той намалява в тази нова среда за инвеститорите. Именно те, включително заради войната в Украйна загубиха милиарди. Преди това и заради пандемията понесоха загуби за други милиарди . Когато си част от Еврозоната и дай боже и част от Шенген и разбира се, това дава на хората, които искат да си вложат парите една сигурност. И е условие да рискуваш в този нов свят, в който всички са много предпазливи и внимателни. Това не е случайно - така се развиха последните години , че много инвеститори загубиха не малка част от своите вложения , което ги направи толкова внимателни и предпазливи . Икономическата страна на нещата, ползите за България са големи още повече ние сме въвели Валутен борд .

Този борд на практика означава, че ние 80% от действията по евролизацията сме ги извършили. За България няма да има някакъв драматичен шок, Валутният борд е нещо като преход към евролизацията. В подобно положение бяха Естония и Литва, а и Латвия. Естония и Литва  имаха валутни бордове и те пристъпиха към евролизация, а това се отрази благотворно на техните икономики. Т.е ние имаме примери с други страни в Европейския съюз, които са вървели по този път и той е бил успешен.

Това са аргументите ми от икономическата гледна точка, а сега минавам на политическата гледна точка. Хората, които искат да няма или да спрат европейската интеграция на страната ни затова скачат срещу евролизацията. Тези хора, които не искат България да бъде е в процес на вземане на важни решения на Европейския съюз, защото това означава да влезеш в Еврозоната. Фактът, че България ще взема участие при вземането на решения, за развитието на Европейския съюз, докато в момента, част от тях които касаят еврото ние не участваме. И то защото не сме част от борда на директорите в Европейската централна банка.

Хората, които искат България да бъде една слаба периферия на Европейския съюз, затова скачат и срещу Шенген и срещу еврото. Защото и двете  - и еврото и Шенген  правят България да бъде в центъра на всички важни събитията и всички важни решения на Европа. Това е много сериозно, защото в тези трудни години ще се вземат важни и отговорни решения . България ако направи подходящи коалиции с други страни от Източна Европа, които имат подобни интереси  на нашите може да се окаже , че сме част от мнозинства , които определят бъдещето на Европа.

Искам да ви дам един много интересен пример – страни като Косово и Черна гора, едностранно са приели еврото, но това не се знае много в България. Те са възприели еврото без никакъв Европейски съюз, просто едностранно са го поискали от Брюксел и са получили възможността са въведат еврото. В Косово и Черна гора! Без да участват в никакви решения, без да имат никакви права. Това показва ясно какво значи стабилна валута. Две малки страни, две малки държави са поискали да имат стабилна валута, без да имат право да вземат участие във вземането на решения за еврото. На практика те са  ограничили са валутният риск от всякъде, защото еврото и доларът са двете най-стабилни валути на света.

Доколкото съм запознат при приемането и превалутирането на еврото, сегашния курс и техническите изисквания… Ние не трябва ли да имаме редица законово промени, за да се подготвим за приемането на еврото?

По изпълнения на критериите, защото трябва да изпълним определени критерии, преди това, най-рисков фактор е този за инфлацията. Не по наша вина инфлацията е вносна в България, в резултат на многото неща, които се случиха у нас и в региона, включително и войната. Тези военни действия между Русия и Украйна  като ефект доведоха до покачване на редица стоки, най-вече на енергоносителите, което повишава и инфлацията. Това е проблемният въпрос за нас. Вторият ключов въпрос за нас е бюджетният дефицит. По отношение на дефицита съм повече от оптимист, че ще успеем да влезем в критерия от 3 процента.  По отношение на инфлацията тук има възможност да се погледне по благосклонно на ситуацията на България до толкова, до колкото инфлацията е вносен феномен - т.е тя се подсилва отвън, а не отвътре  в голямата си степен. Това е въпрос на преговори. Ние не трябва да се отказваме от членство от началото на 2024 г., трябва да преследваме тази цел , със всички сили , които имаме.

Важно е както имаше консенсус за влизане в Европейския съюз и НАТО сега трябва да има голям консенсус и за еврото, защото това трябва да бъде национална цел, особено в трудните години, които се очертават. Да бъдеш част от Еврозоната ще се окаже много по-важно отколкото ако годините бяха безпроблемни , икономиките си растяха, светът вървеше напред и нямаше войни. В такива ситуации, когато светът се развива безпроблемно и да не си член на Еврозоната нещата се случват. В настоящите години, когато кредитите са скъпи, данъците са високи, членството в Еврозоната е критично важно и това трябва да се разбере в България . Аз ще се опитам за застъпя тази тези и на конференцията , която ще бъде следващия петък “България в Еврозоната – предимства и възможности“. Трябва да има консенсус, защото в трудните години, участието е Еврозоната е критично важно.

На политическо ниво не виждаме консенсус, по скоро разногласие .Дали ще успеете по някакъв начин да убедите вашите колеги , за този консенсус, че това е важно да се случи?

Аз смятам , че стъпка по стъпка, хората, които подкрепят евролизацията ще стават повече, защото ще се разбере, че тези, които са против търсят някакви свои политически дивиденти. На базата на необосновани страхове в хората, които обаче малко по малко ще започнат да се размиват.

Еврото не е една ли от най- стабилните валути по света? Вижте поведението на българските граждани. Те избират еврото в редица случаи когато трябва да вземат решения за себе си. Хората, които търсят политически дивиденти и пречат на този консенсус , защото пречат опитвайки се на база на страховете на хората да извлекат някаква полза за себе си. Смятам ,че малко по малко това ще започне да спира и да се ограничава , защото тази година, която приключва беше трудна. 2023 година ще бъде една предизвикателна и също толкова трудна година . Хората ще разберат, че участието в Еврозоната е инструмент в тези трудни години да се мине по-плавно, да се задържи икономическия растеж - т.е икономиката да продължи да расте въпреки трудностите. Това е една много сложна задача - да продължиш да растеш, въпреки трудностите. Затова приемането на еврото – на стабилната валута, на стабилната котва е важно.

От гледна точка на дейността на Народното събрание имаме ли готовност от приемане на нужните законопроекти или промени в законодателството? Дали едни предсрочни избори няма да забавят процеса?

Всички знаем, че не може да оценим в проценти верятността за избори. Всички знаем, че ще е трудно да влезем на 1 януари 2024 година в Еврозоната , но тази цел трябва да остане най-малкото, защото трябва да продължат усилията с цялата яснота, че ако успеем, това ще е голям успех за България. Европейската интеграция е спряла, няма да влизам в дебата по чия вина и това ще бъде първата голяма крачка от 15 години. Ние трябва да преследваме с всички сили тази дата. Ако успеем ще е голямо събитие, ако не успеем, то отлагането да бъде само с 1 година - т.е търсим кратък срок на отлагане. Попитах Министерство на финансите , кои са необходимите законодателни действия във връзка с евролизацията, те отговориха, че има няколко закона, които не е проблем да приемем и изменим през следващата година.

Може ли да обясни на хората защо цените от потребителската кошница няма да се променят след приемането на еврото? Трябва ли повече да се обяснява как българският лев няма да поевтинее спрямо еврото както се твърди?

Спекулира се, че страни, които са въвели еврото имат голям ръст на инфлациите. Създадоха се страхове, които са напълно неоправдани, защото при всяко приемане на еврото от дадена страна членка на Европейския съюз се правеше анализ на европейската статистика. Видя се , че средното поскъпване на цените е 3 промила ( 3 на 1000 ) , което е наистина минимално и такъв казус няма.

На базата на 18 процента инфлация, това е пренебрежимо малко. Вторият въпрос е , че с катеричното решение на Народното събрание преди няколко седмици, решихме курсът от 1,95583 лева за 1 евро  да бъде запазен и това е политическото решение на България. Ако някой си прави сметката да променя курса на еврото към лева, в процеса на евролизация това вече няма да стане, има категорична позиция на Народното събрание . Курсът лев-евро ще се запази същият. Хората не трябва да се притесняват. Теоретично ако някой би искал да прави нещо друго, действително би било риск и грешка. Но за това има убедително решение на Народното събрание, което означава, че в преговорите ние влизаме с тази позиция и ще я отстояваме докрай.

Може ли да очакваме в една по-изгодна икономическа среда и по-спокойни лихви, част от европейските банки да погледнат и към българския пазар? Или един ден да си открием спокойно банкова сметка в Германия, Франция в евро?

Ние се намираме след една криза, след поодминала Ковид пандемия и насред друга криза покрай войната. От двете  кризи, много европейски копании си направиха извода, че когато зависиш от вериги на доставки разположени в Азия и оттам трябва да ти доставят чипове или друга електроника и компоненти, те се забавят. А загубите са огромни . Затова сега тече един процес веригите да се скъсяват – тоест на територията на Европа големите компании, които произвеждат например автомобили и други стоки, които са многокомпонентни и изискват вериги на доставки и т.н., започнаха да разполагат своите производства  в страни като България, Румъния, Хърватска. Тук е по-близко производството. Дори и да стане такава световна криза , видяхте покрай пандемията, за Европейския съюз имаше общи правила, това производство, което беше разположено на територията на ЕС и не пострада толкова. Причината е, че има и общо законодателство и нещата си вървяха. За да бъде България още по атрактивна за тези, които искат да си разположат производството и веригите да минават през страната ни. Възприемането на еврото, намалява валутния риск и прави нашия пазар още по-атрактивен. Точно в тези години, когато тече този процес, ще видите в Хърватска това се случва, случва се и с България.

Преди ден беше открит нов завод за производство на компоненти за автомобили. Това е само началото. Когато си част от Еврозоната, интересът на такива вериги да разполагат компоненти на твоя територия ще нараства и това за нас е безценно. Дава ни много добре платени работни места, на които ще отидат да работят стотици български граждани и ще получават добри заплати. Това е производство с висока добавена стойност, което има сигурна реализация и носи технологично развитие въобще. Подобни компании като дойдат, те привличат и други свързани компании. Така ставаме активна част от тези скъсени вериги на доставки, защото България много може да предложи. Влизането ни в Шенген е също толкова важно, колкото и Еврозоната. Но и двете ще направят България още по-ценна в този процес.

Дано да успеем защото виждате Нидерландия как ни възпира?

И ние трябва да приложим усилия, а не да казваме колко са лоши нидерландците.

Ще се постараете да убедите вашите колеги , да очакваме ли повече анализи , доклади по темата за Еврозоната? Нужни ли са повече усилия да се убедят хората  обществото като цяло, че има много повече ползи от единната валута?

Всичко което може да се направи, трябва да го направим. И анализи, и конференции и разговори, и спокойно отговаряне на въпросите. Между другото е важно да има и информационна кампания на правителството по тази тема, спокойно да се отговарят на въпросите и не от политици толкова , а от експерти: да се питат специалисти от страни, които са приели еврото. Държави като Естония и Литва са много подходящи, защото имаха валутен борд. Един спокоен разговор, да се задават въпросите да тече информационна кампания, за да може тези фалшивите аргументи да бъдат заглушени и хората да да направят разлика. Така ще успеем да формулираме националите интереси по темата за Еврозоната.