Кристин Лагард: Рискът от ускоряване на инфлацията в еврозоната остава

Трябва да очакваме, че лихвите ще се повишават с темп от по 50 базисни пункта за даден период от време и ни чака дълъг път, защото рискът от ускоряване на инфлацията остава. Тъва каза председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на традиционната си пресконференция след заседанието на банковия регулатор на Еврозоната, в която участва и заместник-председателят Луис Де Гиндос.

Управителния съвет на ЕЦБ повиши трите лихви с 0.5 процента: 2.5 на сто става лихвата по операциите по рефинансиране, 2 на сто става лихвата по депозитите, а 2.75% става лихвата по пределното кредитно улеснение. Тези лихви започват да действат от 21 декември.

Вижте още: Очаквано ЕЦБ повиши трите си лихви с 0.50 процента

Лагард подчерта, че ценовият натиск в много сектори на икономиката на еврозоната остава, по-специално поради въздействието на високите цени на енергията. „В близко бъдеще можем да очакваме по-значително от очакваното покачване на цените на енергията и храните на дребно, но по-ниските цени на енергията или по-ниското търсене в икономиката ще облекчат инфлационния натиск в средносрочен план“, прогнозира управителят на ЕЦБ.

"Ние не променяме курса на нашата политика, ние не се колебаем, ние демонстрираме нашата решителност и гъвкавост в нашето движение и Европейската централна банка трябва да направи повече от Федералния резерв (Фед). Имаме дълъг мач пред нас", каза Лагард. „В тази връзка казваме, че ще трябва значително да повишим лихвите, ще трябва да се движим с устойчиви темпове, за да достигнем ниво на лихви, което ще ограничи икономическата активност достатъчно, за да ни върне към целевия процент на инфлация от 2%”, подчерта тя.

По думите на Лагард, ЕЦБ трябва да повиши лихвите по-високо от прогнозите на пазарите и трябва да се очаква те да се повишат допълнително със скорост от 50 базисни пункта. Според Лагард, изменението на лихвените проценти остава ключов инструмент на паричната политика на ЕЦБ, а "количественото затягане" ще бъде допълнение към него.

В четвъртък

ЕЦБ обяви намерението си да започне нормализиране на баланса си

който се повиши до почти 5 трилиона евро след години на обратно изкупуване на активи от регулатора.

"От март 2023 г. нататък портфейлът от облигации, закупени от ЕЦБ по Програмата за закупуване на активи (APP), ще намалее с умерено и предвидимо темпо, тъй като ЕЦБ няма да реинвестира постъпленията от облигации, подлежащи на обратно изкупуване. Портфейлът от активи ще се свие средно с 15 милиарда евро на месец до края на второто тримесечие на 2023 г., след което ЕЦБ ще определи по-нататъшния темп на неговото намаляване“, обясни Луис Де Гиндос.

Оценка на рисковете

Рисковете пред перспективата за икономическия растеж са низходящи, особено в краткосрочен план. Войната в Украйна продължава да е съществен низходящ риск за икономиката. Цените на енергоносителите и храните също може да останат трайно по-високи от очакваното. Възможно е растежът в еврозоната допълнително да бъде забавен, ако световната икономика отслабне по-рязко от очакваното, обясни Лагард.

По нейните думи, рисковете за перспективата за инфлацията са предимно възходящи. В краткосрочен план съществуващият верижен натиск може да доведе до по-силно от очакваното покачване на цените на дребно на енергията и храните. В средносрочен план рисковете произтичат основно от вътрешни фактори като трайно повишение на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-големи от очакваното увеличения на заплатите. И обратното, спад в цените на енергоносителите или по-нататъшно отслабване на търсенето биха понижили ценовия натиск.

Какви са финансовите и паричните условия

Кристин Лагард подчерта, че със затягането на паричната политика заемането на средства става по-скъпо за фирмите и домакинствата. Банковото кредитиране за предприятията остава солидно, като фирмите заместват облигациите с банкови заеми и ги използват да финансират нарасналите разходи за производство и инвестиции. Домакинствата заемат по-малко средства заради затегнатите кредитни стандарти, покачващите се лихвени проценти, влошаващите се перспективи за жилищния пазар и пониженото доверие на потребителите.

В съответствие с нашата стратегия за паричната политика два пъти годишно Управителният съвет подлага на задълбочена оценка взаимодействието между паричната политика и финансовата стабилност“, каза още управителят на ЕЦБ. Тя посочи, че финансовата стабилност се е влошила от последния преглед през юни 2022 г. насам поради отслабването на икономиката и нарастването на кредитния риск. Освен това, са нараснали уязвимостите на държавите в условията на влошена икономическа перспектива и по-слаби фискални позиции. Затягане на условията за финансиране би редуцирало натрупването на финансови уязвимости и би понижило рисковете за инфлацията с малка статистическа вероятност в средносрочен план. Цената за това е засилен риск от системен стрес и по-големи низходящи рискове за растежа в краткосрочен план. Освен това е възможно нуждите от ликвидност на небанковите финансови институции да засилят колебанията на пазара. Същевременно банките в еврозоната разполагат с добро равнище на капитал и това способства за намаляване на страничните ефекти от затегнатата парична политика върху финансовата стабилност. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия за запазване на финансовата стабилност и за преодоляване на средносрочните уязвимости.

В заключение Лагард каза, че бъдещите решения за основните лихвени проценти все така ще зависят от данните и ще се определят заседание по заседание. Имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%.