Прогнозата на FT: Какво ще се случи на енергийните пазари през 2023 г. ?

През тази година в енергийния сектор доминираше политиката и геополитиката – от военния конфликт в Украйна и политиката на Китай за борба с Covid до междинните избори в САЩ през ноември. Най-големите играчи на нефтогазовите пазари бяха правителствата: Москва, която разгърна  енергийна война срещу Европа и започна да нанася удари по енергийната мрежа на Украйна и западните правителства, които въведоха санкции срещу Русия, освободиха безпрецедентни количества от петролни запаси и ограничиха цените за експорт на руския петрол.

През цялото време страховете за енергийната сигурност и опасенията от скок на цените на горивата подкопаваха усилията за борба с изменението на климата. Европа отново пусна въглищните електроцентрали и започна да купува втечнен природен газ. Администрацията на Белия дом, която при встъпването в длъжност обеща „преход от петрола“, завърши тази година с критики от Уолстрийт заради това, че не финансира увеличението на добива от шистовите находища.

Що се отнася до климата, има поне няколко признака, че кризата с доставките на изкопаеми горива в крайна сметка ще ускори енергийния преход. Законът за намаляване на инфлацията в САЩ (IRA), включващ субсидии за екологично чиста енергия в размер на 369 млрд. долара бележи историческа промяна, въпреки че европейските съюзници на САЩ вече се противопоставят на разпоредбите на IRA за „Произведено в Америка“. Решението на ЕС да ускори собственият си енергиен преход с помощта на програмата REpowerEU може да се превърне в по-дългосрочен отговор на отказа от руския петрол в сравнение с краткосрочното връщане на региона към енергията от въглища. На фона на хаоса на глобалната енергийна война, пробивът в термоядреният синтез може някой ден да се превърне в най-забележителното събитие на 2022 г.

Този преглед подчертава основните теми за 2023 г., свързани с енергийните пазари.

Правителствата ще определят динамиката на енергийните пазари

Държавната намеса се превърна в особеност на енергийните пазари през 2022 г., ознаменувайки началото на новата епоха на деглобализацията. САЩ използваха стратегическите си резерви от петрол, за да повлияят върху стойността на петрола,  Русия превърна експорта на енергоносители в оръжие срещу Европа, а западните страни, които са основно потребители, ограничиха цените за внос на руския петрол.

Правителствата ще останат основни действащи лица през 2023 г. Например, опитът на Вашингтон да засили веригата на доставки за екологично чиста енергия в САЩ и неотдавна приетият от ЕС граничен въглероден данък ще доведе до повишена конкуренция, дори сред съюзниците. Подходът на Китай за борба с Covid ще бъде толкова важен за търсенето на петрол през 2023 г., колкото отношенията между Саудитска Арабия и САЩ са за формирането на политиката на квотите на ОПЕК и по този начин за глобалното предлагане на петрол. Действията на Москва са непредвидими. Бъдещето на енергийния сектор е в ръцете на правителствата.

Хаос на пазарите на петрол

Развитият свят е изправен пред рецесия (вероятно). Заедно с (последната) бързо разпространяваща се вълна от Covid в Китай, това ще продължи да оказва натиск върху световните цени на петрола. Какъвто и да е признак на мир в Украйна също ще доведе до внезапни и силни разпродажби на петролните фючърси.

Но има и предпоставки за растеж. Въпреки забавянето в Китай и енергийната криза в Европа, глобалното търсене на петрол ще достигне нов рекорд от почти 102 милиона барела средно на ден през 2023 г., според Международната агенция по енергетика. Това означава ръст от 1,7 млн. барела на ден за година. Това обаче, което е много важно е , че светът ще изгори над 103 млн. барела на ден през четвъртото тримесечие, когато търсенето достигне своя пик за годината: ниво, което е много по-високо от предходни данни за това време на годината.

Предлагането ще се бори да се справи с търсенето. Прогнозите за ръст на добива на шистов петрол в САЩ за следващата година са за спад, тъй като операторите са изправени пред рязкото покачване на разходите на услуги, изчерпване на запасите на висококачествените находища и постоянния натиск от страна на инвеститорите за ограничаване на капиталовите разходи. Извън САЩ общите разходи за добив на полезни изкопаеми ще останат ниски, а новите проекти ще се осъществяват бавно. Най-големият риск за доставките е свързан с Русия като най-голям износител на петрол в света. Продължаващата война в Украйна означава, че не трябва да се изключват нови санкции по отношение на енергийния сектор. Освен това Москва може едностранно да намали експорта на петрол.

Съответно движението на цените на петрола през 2023 г., а следователно и цените на всички останали стоки и услуги в световната икономика ще зависят от това, кое ще предизвика по-големи опасения на пазара на петрол: рецесия или недостатъчното на предлагането? Може би е по-разумно да се очакват и двете, тъй като нестабилната година се доближава до хаотична кулминация предвид ръста на търсенето през четвъртото тримесечие.

Трудният път към чистата енергия

Изминалата година беше особено важна за глобалната чиста енергия с инвестиции във вятърни турбини, слънчеви панели и батерии. За САЩ решаващ фактор беше приемането на Закона за намаляване на инфлацията с 369 милиарда долара за чиста енергия.

Сега обаче предизвикателствата, свързани с развитието на зелена енергия, са по-очевидни от всякога: сложните правила за издаване на разрешителни в САЩ означават, че големите проекти, включително  преносните мрежи , необходими за доставки на електроенергия на пазара ще отнемат много повече време за изграждане, в сравнение с целевите показатели за намаляване на емисиите.

Разногласията в Конгреса по повод реформите за издаване на разрешения са далеч от решения. „Нечестивият“ съюз между леви демократи, фокусирани върху спирането на развитието на инфраструктурата за изкопаеми горива, и републиканци, фокусирани върху осуетяване на дневния ред на Джо Байдън, провали тазгодишната инициатива за преразглеждане на системата. Това ще бъде темата на 2023 г. , а и през следващите година, тъй като партийната политика пречи на какъвто и да е напредък в енергетиката. Последствията ще се разпрострат далеч отвъд Америка, която ще се опита да ръководи или формира глобално зелено движение, ако не може да постигне напредък в страната.

Проблемите във веригата на доставки, пред които е изправена индустрията, ще се засилят. Доставките на стоки, вариращи от литий до перки за турбини, ще изостават от повишеното търсене. Бъдещето на чистата енергия е още по-мрачно предвид протекционизмът, който се оформя по целия свят, от Вашингтон до Брюксел и от Сеул до Пекин. Всички тези проблеми ще оформят ландшафта на зелената енергия през следващата година, докато активистите се борят да възстановят темповете на фона на опасенията за енергийната сигурност.

Инвеститорите ще се фокусират върху най-важното

Алтруизмът на инвеститорите, ако той някога действително е съществувал ще мине на втори план, отстъпвайки място на печалбите през 2023 година. През тази година напредъка по принципите на ESG беше в застой. Инвеститорите спряха да подкрепят инициативите за климата. И идеята, че западните петролни и газови компании могат да увеличат производството, за да помогнат на оказалите се в затруднение потребители, беше напълно развенчана.

Решенията за климата в енергийните групи, които бързо набраха скорост през последните години, загубиха скорост тази година. BlackRock понижи числата след своето общо събрание през 2022 г. и установи, че общата подкрепа на инвеститорите за екологични решения е спаднала от 36% през 2021 г. на 26%, тъй като акционерите отхвърлят все по-екстремни предложения, които биха могли да навредят на възвръщаемостта. От своя страна най-големият инвестиционен мениджър в света намали подкрепата наполовина. През декември инвестиционната компания Vanguard се оттегли от климатичната инициатива Net Zero Asset Managers, стартирана през 2020 г.

В същото време твърденията за „печалби“ от Вашингтон до Лондон не допринесоха много, за да накарат петролните и газовите оператори да увеличат производството на изкопаеми горива в знак на солидарност с пострадалите от ръста на цените потребители. Производителите от Западен Тексас до Северно море намаляват разходите и плащат на инвеститорите солидни дивиденти. Според Скот Шефилд, топ мениджър на шистови находище, индустрията се е поучила от грешките и няма да ги повтори през 2023 г.

Може би по-ниските цени на енергията през следващата година ще насърчат енергийните инвеститори да направят една или две стъпки към прилагането на ESG. Но по-скоро ще доминира теорията на Милтън Фридман за мотивацията на инвеститорите: „социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбите“.

Данни за емисиите

Намаляването на глобалните емисии през 2020 г. поради пандемията даде известна надежда, че светът може да успее да се справи с най-лошите последици от изменението на климата. Мнозина вярваха, че ако икономиката и промишлеността се възстановят по по-рационален и екологично отговорен начин, тогава целите на Парижкото споразумение за климата по отношение на ограничаване на затоплянето биха били напълно постижими.

Подобен оптимизъм е неоснователен. Анализаторската компания Rhodium Group публикува годишни данни за изменението на емисиите и те се оказаха доста мрачни.

Основни изводи

Първо, емисиите се увеличиха драстично. На глобално ниво те бяха малко под нивата отпреди коронавируса: 49,5 гигатона в сравнение с 49,8 гигатона до пандемията. Въпреки това в четирите големи икономики - Бразилия, Индия, Русия и Китай  те са по-високи дори отпреди.

Второ, във всяка страна с големи емисии, с изключение на Китай, скокът на емисиите изпревари растежа на БВП. В Бразилия емисиите са нараснали три пъти повече от икономиката. Това изглежда помрачава надеждите, че ерата след пандемията ще бъде благоприятна за климата.

 По материали на Frnancial Times