Кой ще осигури 200 млрд. долара годишно за опазване на биоразнообразието?

Кой ще мобилизира 200 милиарда долара годишно за опазване на биоразнообразието е един от основните въпроси тази седмица в сферата на околната среда. Ново споразумение за опазване беше прието тази седмица на срещата на върха на ООН в Монреал COP15 поставя света на път да спре бързия упадък на природата, но само ако богатите нации осигурят достатъчно финансиране и всички страни дадат приоритет на опазването.

Целите, заложени в споразумението, известно като Глобалната рамка за биоразнообразие Кунмин-Монреал, включват спиране на изчезването на видове, опазване на 30% от сушата и морето в света до 2030 г. и мобилизиране на 200 милиарда долара годишно.

Природозащитниците похвалиха амбицията на сделката, като казаха, че тя се равнява на Парижко споразумение за природата, като определя 23 конкретни цели, спрямо които страните могат да измерват напредъка си.

„Това е еквивалентно на глобалната цел от 1,5 градуса по Целзий за климата“, каза Марко Ламбертини, генерален директор на Световния фонд за дивата природа.

Самото определяне на целите отне четири години преговори. Залогът не е нищо друго освен оцеляването на 1 милион видове, застрашени от изчезване.

Но постигането на 23-те цели ще бъде много по-трудно, коментираха експерти. Но това е историческо споразумение, коментира и Веселина Кавръкова, директор за България на международната организация Световен фонд за дива природа - WWF. 

„Това, което наистина има значение, е как тези цели и задачи се превръщат в национални планове“, каза Ник Айзък, макроеколог в Британския център за екология и хидрология, цитиран от международни медии. „Ключът ще бъде в това развитите страни да изпълнят своевременно финансовите си ангажименти“, каза преговарящ от латиноамериканска страна.

Възможните блокади

Въпреки че сделката включва амбициозната цел за защита на 30% от сушата и моретата до 2030 г., резултатите ще зависят от това кои зони са избрани за опазване - и какво точно се счита за защита.

Нито едно от тях не е строго дефинирано в споразумението, оставяйки на държавите да решат колко амбициозни ще бъдат.

Учени и природозащитни групи призоваха страните да защитят богатите на видове земни и морски зони. Проблемът е, че това са същите райони, в които повечето хора предпочитат да живеят и работят - с умерено време и изобилие от вода и зеленина.

„Изборът кои региони да бъдат защитени … трябва да се основава на най-добрите налични данни и методология“, каза Александър Антонели, научен директор в Британската кралска ботаническа градина, Кю. „В противен случай съществува голям риск най-евтините райони да бъдат защитени, а не тези, които са най-важни за биоразнообразието.“

Това, което държавите смятат за защитено, също има значение, казват експертите.

По време на разговорите делегатите обсъдиха дали защитените територии трябва да бъдат изцяло забранени за човешко заселване и развитие или трябва да се разреши добив на някои ресурси, ако се управляват устойчиво. Но въпросът остана отворен. 

Някои страни вече са започнали да изграждат зони за защита.

Канада, една от най-големите нации в света, разширява защитените земни и морски зони в Арктика. По-късно този месец се очаква Конгресът на САЩ да приеме законодателство за предоставяне на 1,4 милиарда долара годишно финансиране на американските щати за опазване на природата.

Пътят на парите

По време на двуседмичната среща на върха COP15 министрите многократно настояваха, че всяка амбиция за опазване трябва да бъде съчетана с пари.

Финансирането от развитите страни в крайна сметка дойде значително под исканите 100 милиарда долара годишно. Вместо това сделката включа обещание за 200 млрд. долара годишно до 2030 г. инвестиции от публичния и частния сектор, включително 30 милиарда долара от богатите нации.

Без тези пари по-бедните нации предупредиха, че няма да могат да гарантират защита на природата в своите граници.

„Опазването на Амазонка, горите в басейна на Конго, торфищата, мангровите гори и рифовете в световен мащаб ще изисква значително увеличение на финансирането“, каза Брайън О'Донъл, изпълнителен директор на неправителствената кампания за природата. Политическите лидери тепърва започват да осъзнават колко голям приоритет трябва да бъде биоразнообразието в дневния им ред и в техните бюджети“, каза той.

На COP15 трите най-големи държави с тропически гори - Бразилия, Конго и Индонезия - работиха заедно в последните часове, за да постигнат консенсус по сделката. Тримата миналия месец обявиха ново партньорство за сътрудничество за опазване на горите.

Споразумението дава приоритет на най-богатите на биологично разнообразие райони, защитата на тропическите гори е един от тези приоритети.