ЕЦБ не изненада инвеститорите: повиши основната лихва с половин процент

На първото си за годината заседание, проведено днес, Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши трите си основни лихви с 50 базисни пункта (половин процент) до 3 процента, с аргумента да противодейства на рекордната инфлация, като очаква да продължи да ги повишава, съобщи банковият регулатор на еврозоната на интернет страницата си след проведеното днес заседание по паричната политика. Решението беше очаквано и не изненада инвеститори и анализатори.

„Управителният съвет възнамерява да продължи да повишава лихвените проценти с устойчиви темпове и да ги поддържа на ниво, което значително ограничава икономическата активност, за да постигне връщане на инфлацията към целта от 2%“, се казва в съобщението на ЕЦБ след срещата в четвъртък .

Управителният съвет уточнява, че възнамерява да повиши лихвените проценти с още 50 базисни пункта на следващото си заседание по паричната политика през март, а след това ще подложи на оценка по-нататъшния курс на паричната политика.

Новите лихви по трите операции са валидни от 8 февруари 2023 г.

Така лихвата по операциите по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица) нараства до 3 на сто, лихвата по депозитите достигат рекордните 2.50 на сто, а лихвата по пределното кредитно улеснение (банките заемат средства от ЕЦБ по овърнайт, но те са по-скъпи, отколкото ако заемат за седмица по рефинансиране) се повишава до 3.25 на сто.

На миналото си заседание, проведено на 15 декември 2022 година ЕЦБ за пръв път намали ръста на лихвите до 50 б.п., след като преди това на три поредни заседания повишаваше основната лихва със 75 базисни пункта. Така с днешното повишение, ЕЦБ вдига основната лихва на пета поредна среща. Първото увеличение беше на 27 юли 2022 година, когато лихвите нараснаха с 50 базисни пункта за първи път от 11 години.

Управителният съвет посочва, че с течение на времето поддържането на лихвените проценти на рестриктивно ниво ще понижи инфлацията, отслабвайки търсенето, и ще предпази от риска от трайно възходящо изместване на инфлационните очаквания. Във всеки случай, бъдещите решения на Управителния съвет за основните лихвени проценти все така ще зависят от данните и ще се определят заседание по заседание.

Обратно изкупуване на активи

Днес Управителният съвет взе решение и относно параметрите за намаляване на наличностите на Евросистемата от ценни книжа по програмата за закупуване на активи (APP). Както бе оповестено през декември, портфейлът по APP ще намалява средно с 15 млрд. евро месечно от началото на март до края на юни 2023 г., а темпът впоследствие ще бъде определен с течение на времето. Частичното реинвестиране ще се извършва в общи линии в съответствие със сегашната практика. По-специално, оставащите суми за реинвестиране ще бъдат разпределяни пропорционално на дела на погашенията по всяка включена в APP програма, а по програмата за закупуване на активи на публичния сектор (PSPP) – според дела на погашенията на всяка държава при националните и наднационалните емитенти. Що се отнася до покупките на корпоративни облигации, оставащите реинвестиции ще клонят в по-голяма степен към емитенти с по-добри резултати по отношение на климата.

Прогнозата по макрорамката не се променя

Направената през септември прогноза се запазва, тъй като в съобщението до медиите не се посочва промяна: инфлационният темп в еврозоната ще се забави до 5.5 на сто през 2023 г., и ще се понижи до 2.3 на сто през 2024 г. Тогава ЕЦБ прогнозираше, че през настоящата година БВП на еврозоната ще нарасне с 0,9 на сто, а през 2024 г. - с 1.9 на сто.

След заседанието на пресконференция президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и заместник-председателя на ЕЦБ Луис де Гиндос още в началото двамата приветстваха новия 20-ти член на еврозоната Хърватия и Борис Вуйчич, управител на Хърватската народна банка, като член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Повишаването на лихвите ще продължи

Още в началото Лагард каза, че Управителният съвет ще продължи курса на значително повишаване на лихвените проценти със стабилни темпове и поддържането им на нива, които са достатъчно рестриктивни, за да гарантират своевременно връщане на инфлацията към нашата средносрочна цел от два процента. По думите на президента на ЕЦБ, поддържането на лихвените проценти на ограничителни нива с течение на времето ще намали инфлацията чрез намаляване на търсенето и също така ще предпази от риска от трайно изместване нагоре в инфлационните очаквания. Във всеки случай, нашите бъдещи решения относно лихвената политика ще продължат да зависят от данните и да следват подхода за всяка среща, подчерта Лагард.

Относно решението за реда и условията за намаляване на притежаваните от Евросистемата ценни книжа по програмата за закупуване на активи (APP), първото намаление с 15 милиарда евро на месец ще бъде през март, като този размер се запази  до края на юни 2023 г. и последващият темп на намаляване на портфейла ще бъде определен с времето. Частичните реинвестиции ще бъдат извършени пропорционално на дела на обратното изкупуване във всяка съставна програма на APP и, съгласно програмата за закупуване в публичния сектор (PSPP).

Останалите реинвестиции от покупките на корпоративни облигации, ще бъдат насочени към емитенти с по-добри климатични резултати. Без да се засяга нашата цел за ценова стабилност, този подход ще подпомогне постепенната декарбонизация на притежанията на корпоративни облигации на Евросистемата в съответствие с целите на Парижкото споразумение, подчерта Лагард. Тя очерта и

как ЕЦБ вижда развитието на икономиката и инфлацията

и след това обясня оценка на финансовите и парични условия. Относно стопанската дейност тя се позова на данните на „Евростат“, според които икономиката на еврозоната е нараснала с 0.1% през четвъртото тримесечие на 2022 г. Въпреки че е над декемврийските прогнози, този резултат означава, че икономическата активност се е забавила значително от средата на 2022 г. и ние очакваме да остане слаб в близко бъдеще. Приглушената глобална активност и високата геополитическа несигурност, особено поради неоправданата война на Русия срещу Украйна и нейния народ, продължават да действат като насрещен вятър за растежа на еврозоната. Заедно с високата инфлация и по-строгите условия на финансиране, тези насрещни ветрове намаляват разходите и производството, особено в производствения сектор, посочи Лагард.

Като цяло икономиката се оказа по-устойчива от очакваното и трябва да се възстанови през следващите тримесечия, подчерта президента на ЕЦБ.

Безработица и мерките на правителствата

Равнището на безработица остана на историческото си дъно от 6.6 процента през декември 2022 г. Въпреки това темпът, с който се създават работни места, може да се забави и безработицата да се повиши през следващите тримесечия, посочи Лагард.

Тя препоръча мерките за правителствена подкрепа за защита на икономиката от въздействието на високите цени на енергията да бъдат временни, целеви и съобразени със защитни стимули за потребление на по-малко енергия. И тъй като енергийната криза става все по-малко остра, сега е важно да започнем да връщаме тези мерки бързо в съответствие със спада на цените на енергията и по съгласуван начин, каза президентът на ЕЦБ.

Инфлацията

Лагард отново се позова на „Евростат“. Според предварителната оценка на статистическата служба на ЕС, инфлацията е била 8.5 процента през януари, което е с 0.7 процентни пункта по-малко от стойността за декември, като спадът се дължи главно на подновен рязък спад на цените на енергията.

Инфлацията на цените на храните се повиши до 14,1%, тъй като миналият скок в цената на енергията и на други суровини за производството на храни все още се отразява на потребителските цени.

Лагард подчерта, че ценовият натиск остава силен, отчасти защото високите разходи за енергия се разпространяват в цялата икономика. Инфлацията без енергията и храните остана на 5.2 процента през януари, като инфлацията при неенергийните промишлени стоки се повиши до 6.9 процента, а инфлацията при услугите се понижи до 4.2 процента. Други показатели за базовата инфлация също са все още високи.

По думите на Лагарад, правителствените мерки за компенсиране на домакинствата за високи цени на енергията ще намалят инфлацията през 2023 г., но се очаква да повишат инфлацията, след като мерките изтекат.

В същото време мащабът на някои от тези мерки зависи от развитието на цените на енергията и очакваният им принос за инфлацията е особено несигурен.В заключение Лагарад каза, че въпреки че тесните места в предлагането постепенно намаляват, техните забавени ефекти все още тласкат нагоре инфлацията на цените на стоките. Същото важи и за премахването на ограниченията, свързани с пандемията: въпреки че отслабва, ефектът от задържаното търсене все още повишава цените, особено в сектора на услугите.