Красимир Живачки: Цената на квотите за емисии по ETS се е увеличила от под 10 евро за тон през 2018 г. до около 94 евро сега

Автор: Красимир Живачки, изпълнителен секретар на АТЕБ

Цената на квотите за емисии, търгувани по Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ETS), се е увеличила от под 10 евро за тон през 2018 до около 94 евро в момента. Цените на квотите се определят главно от фактори, които влияят върху търсенето и предлагането, като икономическа активност, увеличение на работата на енергийни централи, използващи въглища и природен газ, политиката на Европейската комисия и други. Като основна причина за увеличението от началото на 2018 г. са посочвани все по-строгите политики за изменение на климата в ЕС и в световен мащаб, заедно с различни промени в пазарния дизайн на схемата за търговия с емисии.

Най-големият дял от увеличението на квотите настъпва от началото на 2021 г. Анализи на Европейската комисия и мнението на участниците в пазара на квоти предполагат, че няколко фактора са довели до ускоряване на увеличението на цените от началото на 2021 г. Обявяването на пакета от законодателни промени на Европейската комисия „Подготвени за цел 55“ засили ролята на схемата за търговия с емисии като основен инструмент за декарбонизация на ЕС. Фаза 4 на ETS, която започна през 2021 г., също включва засилено свиване на предлагането на квоти с течение на времето и актуализирани параметри за резерва за стабилност на пазара, което допълнително ще ограничи количеството квоти, налични за търговия на пазара. В същото време по-високите цени на газа от края на 2021 и през цялата 2022, стимулират производителите на електроенергия да преминат от газ към въглища, технология с по-интензивно отделяне на СО2 , като по този начин увеличават търсенето на въглеродни квоти.

След обявлението в края на миналата година от страна на Европейската комисия, Европейския парламент и Съветът на ЕС за споразумение относно широк набор от политически предложения, които да влязат в пакета „Подготвени за цел 55%“, включително и за реформа на схемата за търговия с емисии цените на квотите отбелязват ръст. Какво включва проектоспоразумението?

·        Промишлеността и производителите на електроенергия в ЕС ще трябва да намалят своите емисии с 62%, вместо с 43%, спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г. съгласно проектоспоразумението. Това е увеличение в сравнение с целта от 61%, първоначално предложена от Европейската комисия и значително увеличение от предишната цел от 43%.

·        За да се постигне това, в споразумението се повишава коефициента на линейно намаление от 2.2% на 4.3% за 2024-2027 г. и на 4.4% за 2028-2030 г. Този коефициент изразява количеството емисии на годишна база, които се изтеглят от пазара. Тоест това е степента, с която ще намалява общото количество квоти предлагани по ETS.

·        Проектоспоразумението също така включва запазване на 24% процент на квоти в резерва за стабилност на пазара след 2023 г. Този процент трябваше да спадне автоматично до 12% от 2024 г. съгласно настоящите правила на ETS, но е решено да се запази непроменен.

·        План за поетапно въвеждане на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) постепенно преустановява безплатното разпределение на квоти по схемата за период от девет години (от 2026 г. до 2034 г.) за секторите, обхванати от CBAM. От 2026 г. вносителите в секторите, обхванати от CBAM (цимент, алуминий, торове, електричество, водород, желязо и стомана, заедно с някои първични суровини), ще трябва да предадат новосъздадени CBAM сертификати, еквивалентни на емисиите отделени за производството.

·        Споразумението предвижда постепенно включване на емисиите от морския сектор в ETS на ЕС, като задължението за закупуване на квоти нараства от 40% от проверените емисии през 2024 г. до 100% през 2026 г.

В следствие на така обявените планове се наблюдава ясно ценово разграничение на фючърсите за емисии, като най-високи са те за 2024 и 2025 година надхвърляйки 100 евро/тон. Това показва, че очакванията на пазара в следствие на финализирането на промените по ETS са за по-високи цени спрямо сегашните заради предвидените мерки за ограничаване на предлагането.  За по-дългосрочен период са възможни двустранни сделки, но на основния канал за търговия с емисии – Европейската енергийна борса такива липсват след 2025 г.

Други фактори, които трябва да споменем, предполагащи ръста на цените на квотите от началото на годината е, че през първото тримесечие традиционно се наблюдава нарастване на спекулативната активност.  Трябва обаче да се има предвид че не можем да отдадем ръста на цените изцяло на подобен тип сделки от страна на финансовите участници. През миналата година Европейският орган за ценни книжа и пазара (ESMA) проведе разследване за спекулации в схемата за търговия с квоти на емисии. Констатациите на ESMA бяха публикувани през март 2022 г. Анализът не откри сериозни недостатъци във функционирането на пазара на въглеродни емисии в ЕС. При сериозен скок на цените, какъвто имаме в момента е логично отново да бъде проведено подобно разследване.

Наближава и крайният срок, когато задължените компании по схемата за търговия с емисии трябва да предадат квотите, еквивалентни на техните емисии на парникови газове. Датата е 30 април и предоставя възможност през първото тримесечие на годината компаниите да си набавят недостигащите им квоти, за да постигнат определения им таван. Това обикновено също е причина за увеличаване на спекулациите и генерално на търсенето на пазара през първо тримесечие.

Развитието на цените на квотите за емисии е трудно да се предвиди с точност. В началото на миналата години водещи анализатори като BloombergNEF, Energy Aspects, Refinitiv и други прогнозираха цени за 2023 от около 85 евро за тон, а към момента спот цената е над това ниво – около 94 евро/тон. Ако се върнем още по-назад през 2019 – 2020 прогнозите бяха за цени между  55 – 65 за периода до 2025 година. Виждаме, че има съществени различия между очакванията на анализаторите и реалността. 

Подобни стойности, каквито постига пазарът на емисии в момента и спадът на цените на природния газ под 50 евро за MWh, ще обърне тенденцията при производството, правейки газовите централи ценово по-конкурентни спрямо въглищните. Напълно възможно е в началото на 2023 г., както беше и в началото на 2021 водещ фактор за движението цените на електроенергията да бъде именно пазарът на въглеродни квоти.