Константин Константинов: БНЕБ до края на годината стартира „екран за търговия на гаранции за произход“
Работи се и по софтуера за „екран за търговия за ултра дългосрочни продукти“, или казано иначе – PPA
Българската независима енергийна борса (БНЕБ) има намерение да стартира нови „екран за търговия на гаранции за произход“ и „екран за търговия на ултра дългосрочни продукти“. Участници там от една страна биха били производители на електроенергия от Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), от друга страна - търговци и консуматори. Това съобщи изпълнителния директор на БНЕБ Константин Константинов в рамките на енергийния форум, организиран от в. „Капитал“. През следващите месеци ще има повече информация, която ще бъде предоставена на участниците, допълни той. По думите му все пак това е процес, който ще отнеме време, като уточни, че по „гаранциите за произход“ има работещ сегмент до края на годината, докато по дългосрочните договори за PPA сега започва разработката на софтуера.
В отговор на въпрос, повдигнат по-рано от участници във форума за необходимостта от клирингова къща, изпълнителният директор на енергийната борса обясни, че ако се говори за спот пазара на електрическа енергия в Европа има наложени два модела. „Единият модел е с изнесена институция клирингова къща, която управлява риска на всички пазарни участници. Всички пазарни участници са клиенти на тази клирингова къща и се съобразяват с условията, които тя налага. Другият модел е този, който сме приложили ние заедно с нашите партньори от Норвегия, доколкото те обезпечават електронните системи за търговия в „пазар ден напред“ и „в рамките на деня“ е т.нар. „инхаус клирингово решение“, където самата борса управлява риска и обезпеченията. Това са два подхода, всеки от тях има плюсове и минуси, но към момента твърдя, че за обстановката в България , това, което прилагаме ние е доста по-приемливо за българските пазарни участници“, каза Константинов. Що се отнася до предлаганите „дългосрочни двустранни договори с физическа доставка“ каквито се предлагат и енергийната борса той уточни, че само се предлага екрана за среща на участниците. В същото време уточни, че чрез БНЕБ и Лайпцигската борса е осъществена възможността за търговия с т.нар. енергийни фючърси и възможността за хеджиране на риска.
Константинов сподели наблюдението си за по-силно насочване напоследък на участниците на пазара към спот търговията, а „говорейки за дългосрочни договори се ограничават в рамите на един месец, защото в днешно време е изключително трудна предвидимостта“.
В българската пазарна обстановка сме достигнали максимума на ликвидност в „пазар ден напред“. Както и може би сме достигнали и максимума на активни пазарни участници , кйто наближава 100 и по тези параметри сме на едно от челните места в ЕС. Но това както и ликвидността се дължи освен на партньорството ни, така и на факта, че през 2022 г. завършихме интеграцията на двата подсегмента, както на „пазар ден напред“, така и „пазар в рамките на деня“. Интеграцията има два параметъра. Единият е физическата свързаност, където България стои много добре. Другият е пазарната свързаност и автоматичността на маркет къплинга“, каза той като обясни предимството на обединения енергиен пазар – осигуряване на достъп на българските потребители до германския пазар, например при наличие на производство от различни енергийни източници на съответна по-ниска стойност.
Константинов отбеляза, че в момента голяма част от Европа страда от недостатъчна физическа свързаност например на границите на Германия и Словакия и Унгария и Австрия.
„Продължаваме да сме нетен износител, въпреки че след като се свързахме с Гърция, както „в ден напред“, така и „в рамките на деня“ се забелязват значителни количества транзит в посока Румъния-България-Гърция, което е нормално. Разбира се, когато цената е на по-високи нива (Гърция произвежда значителни количества от фотоволтаични централи) токът е от Гърция към България“, обясни Константинов.
По думите му сега предизвикателството пред БНЕБ е свързването с пазара на Северна Македония, за което има вероятност да се случи до края на годината. Също така и свързването с пазара на Турция, където обаче има особености, които трябва да се преодолеят.
По отношение на пазарния модел Константинов бе категоричен, че постигнатото не трябва да се разрушава.