Българските ВЕИ производители могат да получат допълнителни приходи чрез търговия с гаранции за произход на електроенергията

Цените на въглеродните емисии са все още нещо, което все още е сравнително ново за родния бизнес. Но пазарите на въглеродни емисии се развиват по целия свят, а българи участват в мениджмънта на сериозно компании, опериращи в този сектор. В България ACT Commodities също оперира на пазара на въглеродни квоти. Ето какво разказа Иван Вeлев, портфолио мениджър на ACT Commodities. 

Г-н Велев пазарите на въглеродни емисии и гаранциите за произход са все още теми, които не са познати добре в българското общество. Как можете да спомогнете с опита си от Европа за развитието на този пазар у нас?

Компанията ни се занимава предимно с предоставяне на достъп до пазарите на гаранции за произход, както на производители на възобновяема енергия, така и на индустриални консуматори на такава. Не само европейските пазари, но и световните. В ЕС имаме регистри на тези гаранции за произход, които действат индивидуално, а в същото време са свързани в един общ електронен хъб. България засега не е част от този регистър.

Гаранциите за произход реално удостоверяват, че единица енергия е произведена от възобновяеми източници, като 1MWh е равен на една гаранция за произход Притежателите на съответните гаранции могат да претендира пред партньори, клиенти и целия свят, че енергията, която консумират, е въглеродно неутрална.
Редуцирани са емисиите от производството на тази енергия и така не се уврежда околната среда.

И тъй като не можем да диверсифицираме кой електрон от мрежата от какъв енергиен източник идва, използваме такъв тип атрибути. Това е един допълнителен приход за производителите на зелена енергия – освен цената на електроенергията, която търгуват, получават допълнително и добавката от гаранции за произход.

Компаниите могат да редуцират емисиите от консумираната енергия (обхват номер 2 от GHG протокола /GHG Protocol), като се сдобият с такъв тип гаранции за произход.

Българския пазар за момента е доста ограничен, но тенденциите се налагат от големите корпоративни играчи, които оперират и у нас. Това са все дружества, насочени към въглеродната неутралност на глобално ниво и техните централни офиси вече са си поставили конкретни стъпки за изпълнение.

Тези компании вече поставят цели и към по-малки техни контрагенти, в посока на въглеродната неутралност. И това се превръща в задължително условие ако искаш да работиш с по-голяма корпорация.

Тоест независимо дали една компания е в Холандия, Австрия или Испания, тя може да си купи гаранции за произход от България и да обозначи, че нейното производство е устойчиво?

Точно така. И това става възможно благодарение на факта, че нашият енергиен пазар се обедини с европейските в сегмента „Ден напред“ през Румъния и през Гърция. И това спомогна за по-лесното търгуване и експорт на такъв тип гаранции за произход от страната ни към другите държави.

Тоест тази мрежа за търгуване на гаранции за произход те първа се развива в Източна Европа. Но бихте ли ни споделили на какви нива приблизително се търгуват тези сертификати. Предполагам, че има и такси за участие в тази мрежа?

Да кажем, че цената на гаранциите за произход е изключително волатилна, като се взима предвид технологията на възобновяемия източник, оставащ живот на гаранцията и текущо търсене и предлагане на пазара. Наблюдаваме в момента голямо търсене от страна на корпорациите. Виждаме и голямо участие на ВЕИ сектора поради добрите метеорологични условия през миналата година в северните страни, които диктуват пазарите.

А каква е процедурата: идва при вас ВЕИ производител и казва, че тази година ще произведе определен брой мегават часа зелена енергия. Какви гаранции за произход могат те да получат?

Една гаранция за произход е равна на един мегаватчас и се издават от Агенцията за Устойчиво и Енергийно Развитие (АУЕР). След като уточним условията, предоставяме на този производител достъп до пазара, където е корпоративния интерес и гаранциите се реализират.

Предполагам, че към тези гаранции за произход особен интерес в момента имат петролните компании?

Те също, да. Там по-скоро интересът е насочен към сертификатите за компенсации на въглеродния отпечатък. Това са друг вид сертификати и са за обхват 1 и обхват 3 от GHG протокола (greenhouse gas emissions protocol). Първият обхват е свързан с директните емисии от дейността на компанията, и въглеродният отпечатък може да бъде компенсиран чрез подобни сертификати. Третият обхват са емиссите по веригата на доставки. В България имаме няколко такива проекти, които издават такива сертификати. Нашата компания също развива такъв проект в Африка, който ще спестява 100 000 tCO2e. Идеята е там да сменим начина, по който хората готвят в момента в домовете си. Те секат дървета, които след това използват за приготвяне на храната си и това отделя вредни емисии. Идеята е да заменим тези готварски печки на дърва с електрически такива. И това ще спести 100 хил. тона въглероден диоксид на година.

Тези сертификати се различават според целите за устойчиво развитие, които покриват, съгласно Глобалния Договор на ООН. Петролните компании проявяват интерес, както и тези, доставящи втечнен природен газ. Те имат желание да компенсират въглеродния отпечатък при транспортирането на природния газ. Това може да се обяви в доклада на компанията за корпоративно социална отговорност, че продуктите са въглеродно неутрални и използва зелен етикет.