Проучване: Две трети от българите подкрепят ядрената енергетика и са „за“ нейното развитие

Екип на 3eNews

Интернет порталът 3eNews, част от групата Дир.бг, започва нов проект, отправен към икономическите сектори у нас. Целта е да се даде повече гласност на възможностите за инвестиции у нас, като не се забравят и трудностите, които срещат предприятията в различните сфери. Първият месец на рубриката „Индустрии на фокус“ ще бъде съсредоточен върху ядрената енергетика като ключова част за икономиката ни. Именно АЕЦ „Козлодуй“ бе основният финансов донор на бизнеса за стабилизиране и задържане на цените на електроенергията като благодарение на атомната ни централа правителството успя да осигури подкрепа за цялата икономика. А какви са нагласите на българите за ядрената енергетика можете да прочетете в специалното проучване на агенция „Тренд“ по темата.

66% от българското общество подкрепя ядрената енергетика и нейното развитие у нас.  Водещ остава въпросът с безопасността. В същото време обществото се нуждае от допълнителна информация по темата и повече осведоменост.  Според анкетираните основният канал за информиране остават медиите.  Те обаче са далеч от разбирането, че токът в контакта не е даденост, а е резултат от много работа, технологичен напредък, спазване на правила и регламенти, строги мерки за безопасност и сигурност. Особено важно е темата за ядрената енергетика да достигне до по-широк кръг от обществото и в частност до по-младите.

Това става ясно от Национално представително проучване от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на 3e-news.net и в партньорство с Българския атомен форум „Булатом“.  Проучването бе представено от Евелина Славчева, съосновател на социологическа агенция "Тренд" и е проведено сред 1003 души в периода 4 – 12 февруари 2023 г.

66 % от българското общество подкрепя ядрената енергетика,

сочат данните от проучването на социологическата агенция.

„Дали подкрепяте или не подкрепяте развитието на ядрената енергетика в България? Мисля че това е основният въпрос и най-вълнуващият“, посочи Славчева. 28 % от българското общество напълно подкрепя ядрената енергетика. 38 % изразяват становище, че „по-скоро подкрепят“ ядрената енергетика. „Тоест, ако сборуваме „подкрепям“ и „по-скоро подкрепям“ ще видим, че значителен дял от българското общество всъщност изразява подкрепа към развитието на ядрената енергетика в България“, посочи Славчева. Като цяло, данните сочат, че общият сбор по тези два показателя е 66 %.  В същото време се вижда, че делът на твърдите противници остава пренебрежително малък – 7 % от анкетираните са тези, които по-скоро „не подкрепят“, а едва 3% , които „изобщо“ не подкрепят развитието на ядрената енергетика в страната ни.  Въпреки това от статистическа гледна точка, те също би трябвало да са във фокуса на внимание.

„Разбира се, има е и един висок дял – 24 % от българското общество, които посочват, че „не знаят“, „не могат да преценят“ темата за развитието на ядрената енергетика в България“, посочи Славчева. „Тук може да предположим, че е видно всъщност в нашите разбивки, че по-ниско образованите хора, живеещи в по-малки населени места, жените, по-малко могат да преценят отношението си по тази тема, което е естествено, защото не се интересуват от нея. Но, ако може да обобщим този въпрос, аз бих казала от статистическа значимост на резултатите, които сме получили, подкрепата за развитието на ядрената енергетика е силно и съответно пренебрежими дялове, незабележими от статистическа гледна точка спрямо негативното отношение към развитието на ядрената енергетика в България“.

Източник: АЕЦ "Козлодуй".

Безопасността и цената са ключови за българите

Безопасността е водещата за българското общество, когато става въпрос за технологията при атомната енергетика, сочат още данните от проучването.

55% от респондентите определят именно безопасността като най-важна в отговор на въпроса „За вас лично, какво е най-важното в технологията при атомната енергетика?“.

За 15 % застават зад отговора „надеждност“. Също толкова определят като важна и цената.

На тази база, както сочи изводът на социолозите, „Безопасността се откроява като водещ аспект по отношение на развитието на атомната енергетика. Тя доминира сред всички основни демографски групи. Това е най-важната тема от най-младите до най-възрастните. Останалите аспекти са значително по-малко споменавани. Надеждността и цената са важни за 15% от анкетираните. Прави впечатление, че екологичността на технологията остава по-скоро периферна тема – посочва се от едва 4% от всички.

Резултатите показват, че ако има някакви колебания или опасения относно ядрената енергетика, те са по-скоро свързани с възможността да се осигури максимално безопасна технология, а не толкова с въпроса за нейната екологичност“.

Силно впечатление прави високият процент на участниците в изследването, които посочват енергийната сигурност на страната като най-голямата полза от ядрената енергетика, сред изброените различни възможности.

По-точно в отговор на въпроса „Кои от изброените според вас са най-големи ползи от ядрената енергетика за обществото ?“ значителен брой или 61 % „откроява енергийната сигурност на страната в нормални и кризисни периоди“. Тоест, безопасност и енергийна сигурност са изключително важни за българското общество. Тук респондентите са имали възможност да посочат повече от една опция затова и дяловете са по-различни.

За ползите от износа на електроенергия

41 % от анкетираните например, посочват като голяма полза това, че ядрената енергетика „позволява България да бъде водещ износител на електрическа енергия в региона, което носи свежи пари в икономиката“. „В контекста на събитията, в които живеем през последната една година това няма как да не изпъкне – именно като износител, а не като вносител на електрическа енергия. Това е ясно и разбираемо от българското общество“, коментира резултата Евелина Славчева.

Като цяло икономическите фактори са важни и това е видимо и от високия процент на респондентите - 34 %, които застават зад тезата, че ядрената енергетика „осигурява сигурност на доставките на електроенергия на конкурентни и устойчиви цени“, а 19 %  смятат, че е „стълб в базовите генериращи мощности: произвежда 24 часа, 7 дни в седмицата, 12 месеца в годината, независимо от природните условия“.  Същият процент (19 %) пък посочват като отговор, че е „ниско въглеродна и осигурява бърз преход към чиста енергия“, докато 14 % смятат, че „подпомага регионалното и националното икономическо развитие с висок мултиплициращ ефект“.

15% не могат да преценят. Този дял е по-нисък от дела на хората, които твърдят, че темата им е безразлична или я отбягват. Това показва, че ползите от ядрената енергетика са известни дори и сред хора, които не следят темата, е един от изводите от социологическото проучване.

„Това, което ми прави впечатление в контекста на въпросите, които представих, е, че по принцип българското общество по много теми, които сме изследвали, поставя въпроса „цена?“. В смисъл тя е водеща. Това, което ми прави впечатление в това проучване е, че друг тип неща са по-важни –безопасност, осигуряване на енергийна сигурност на страната, тоест, акценти, които са много по-ключови от „цена“, посочи още Славчева.

Източник: АЕЦ "Козлодуй".

Важен е дебатът за отработеното ядрено гориво

Въпросът с отработеното ядрено гориво, както и процесът на изграждане се оказват сред проблемите, които интересуват достатъчно голям дял от българското общество.

На въпросът „Кои от следните проблеми на ядрената енергетика според вас лично не са решени задоволително на настоящия етап на развитие на технологията ?“, 33 % посочват, че „не е решен дългосрочно въпросът с отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци“. „Важно е да спомена, че и 33% от българското общество по отношение на ядрената енергетика не знаят и не могат да преценят. Това обаче е доста специфична тема, изисква познания, така че отговорите не са изненадващи. В същото време 22 % от българското общество смятат, че не е достатъчно безопасна. Тоест, когато тази тема се разглежда от гледна точка на безопасността виждаме, че българското общество има нужда от допълнителна информация свързана с безопасността по отношение на ядрената енергетика.

Малко над една пета изразяват притеснението, че ядрената технология не е достатъчно безопасна. Това възприятие е проблемно от гледна точка на факта, че именно безопасността е най-важният аспект, който следва да бъде съблюдаван според обществото.

Според 7% от анкетираните няма съществени нерешени проблеми във връзка с ядрената енергетика. Това съответства на онзи дял от обществото, който следи активно темата и може да бъде определен като най-твърдо ядро привърженици.

Една трета от анкетираните не могат да посочат конкретен проблем, което показва липса на достатъчно добра осведоменост по темата.

Доста висок дял от българското общество вижда перспектива в развитието на ядрената енергетика, става ясно още от проучването.

Въпросите относно перспективите за развитие на ядрената енергетика открояват доминиращо позитивната нагласа към технологията. Най-голям дял (29%) подкрепят изграждането на допълнителни мощности, а други 23% поддържането на съществуващите такива и заместването им с  нови мощности. Липсват съществени настроения против развитието на технологията.

Кой повече подкрепя развитието на ядрената енергетика?

По-големи привърженици на изграждането на допълнителни мощности са мъжете, хората в активна възраст между 30 и 59 г., висшистите и живеещите в столицата.

В същото време проучването дава и тема за размисъл. Следва да се обърне внимание, че 20% нямат принципна позиция, а други 17% не могат да преценят. Това са по-често жените, по-ниско образованите, най-младите и най-възрастните групи.

Въпросите относно перспективите за развитие на ядрената енергетика открояват доминиращо позитивната нагласа към технологията. Най-голям дял (29%) подкрепят изграждането на допълнителни мощности, а други 23% поддържането на съществуващите такива и впоследствие замяната им с нови. Липсват съществени настроения против развитието на технологията. По-големи привърженици на изграждането на допълнителни мощности са мъжете, хората в активна възраст между 30 и 59 г., висшистите и живеещите в столицата. Следва да се обърне внимание, че 20% нямат принципна позиция, а други 17% не могат да преценят. Това са по-често жените, по-ниско образованите, най-младите и най-възрастните групи

Българското общество има ясен отговор на въпроса за ролята на българската държава в реализацията на нови ядрени проекти, става ясно още от изследването.

39 % са на мнение, че българската държава трябва да бъде едноличен собственик. Други 34 % смятат, че  държавата трябва да запази едноличен контрол върху проектите, независимо от формата и размера на участието на други инвеститори. „Почти има паритет между двете опции“, посочи Славчева.

Категорично доминира мнението (общо 73%), че българската държава трябва да има водеща роля върху новите ядрени проекти – 39% смятат, че тя трябва да бъде едноличен собственик, а други 34% да има едноличен контрол, допускайки и участието на други инвеститори.

Необходима е повече информация за ядрената енергетика. До този извод се стига и в резултат на отговорите получени на въпроса: „Вие лично запознати ли сте или не сте запознати с факта, че по данни на ООН, изчислено на база целия жизнен цикъл и сравнено с други технологии за производство на електроенергия, ядрените централи имат най-ниски емисии на парникови газове, най-малко използване на площ и материали и най-малки последици върху общественото здраве?“.

Отговорите на въпросите, сочат, че българското общество не е достатъчно добре запознато с факта, че ядрените електроцентрали имат значителни предимства по отношение опазването на околната среда спрямо други технологии.  Така например, приблизително една пета от участниците са запознати с тези данни. Отново това са в по-голяма степен мъжете, хората между 40 и 59 г., притежаващите висше образование и живеещи в столицата.

По-незапознати от средното и следователно профил, на който да се акцентира при евентуални кампании, са жените, най-младите, най-възрастните и притежаващите основно или по-ниско образование.  Това обаче представлява един много висок процент – 76 %.

Приблизително сходни са и данните по отговорите на въпроса дали са запознати  с факта, че през 2022 г. печалбата на АЕЦ Козлодуй е основен източник за компенсиране на цената на електроенергията за фирмите. Става въпрос за непознаване на този въпрос сред 74 % от запитаните.

Профилите на запознатите и незапознатите се припокриват с вече посочените. В частност най-малко познат е фактът, че при удължаване периода на експлоатация на ядрените централи до 80 години, цената на произведената електроенергия става много ниска. Значителен дял или 81 % отговарят с „не знам“ и „не мога да преценя“  на въпроса „Вие лично запознати ли сте или не сте запознати с факта, че леководните ядрените централи второ поколение каквито са блокове 5 и 6 в АЕЦ Козлодуй в момента почти навсякъде, където са в експлоатация ще работят 60 години, а последните изследвания показват, че този период може да се удължи до 80 години, като при това положение цената на произведената от тях ел. енергия става много ниска?

„Има няколко групи в българското общество, които реагират по различен начин на тази тема. При увеличаване на възрастта се наблюдава по-голяма заинтересованост, по-голям достъп до информация и натрупани повече знания в житейски план. По темата екологичност обаче младите може да станат много по-активни. Безопасността е ключова, когато говорим за ядрени мощности. Необходима е информираност на българското общество, колкото и да е трудна е посочената тема“, посочи Славчева.

Развитието на ядрената енергетика в България се следи активно от по-малък дял от българското общество. Въпреки това три четвърти или 38 % намират темата за изключително важна и се осведомяват, когато попаднат на информация по тази тема. Това са по-често мъже, хора в активна възраст, между 30 и 69 години, с висше образование и живеещи основно в по-големите градове и столицата. Това са хората, които имат интерес към тази тема и когато има информация, съответно се информират, посочи при представянето на изследването Евелина Славчева от „Тренд“.

18 % от респондентите посочват, че активно не се интересуват, т.е. активно не търсят информация, а когато попаднат на такава информация не я четат. Това основно са в чисто демографски профил жени и по-ниско образованите групи, които нямат интерес по тази тематика.

Обществото все повече чете в интернет за АЕЦ, но традиционните медии си остават ключови

Медиите остават основният канал, от който обществото се информира за ядрената енергетика.  Те се посочват почти еднакво от мъжете и жените, но популярността им нараства паралелно с възрастта – от 76% при най-младите до 92% сред възрастните. Именно 92 % от най-възрастните споменават, че основният им канал за информация са медиите.

Интернет се посочва като канал на информация приблизително от всеки трети от десет участника. Той е по-популярен сред мъжете и хората до 59-годишна възраст. Социалните мрежи се използват от малко над една пета от респондентите, а сред най-възрастните над 70 г. делът им в информирането по тези теми е незначителен. 

Според данните на „Тренд“,  6% от хората се информират по темата от енергийни експерти. Процентът съответства на онези, които активно следят темата.

Тук няма особена изненада, защото най-младите попадат и в другите категории – интернет, социални мрежи. Това са основните канали, през които те се информират, но с увеличаване на възрастта се оказва, че телевизията в България все още е основен източник на информация.

Изводите от проучването са категорични, че обществото е с положителна нагласа към развитието на ядрената енергетика. Отсъстват съществени негативни нагласи, които могат да доведат до силно противопоставяне на евентуални бъдещи проекти.  Основното опасение, което следва да бъде адресирано, е безопасността на ядрената технология. Все пак темата се следи активно от ограничен брой хора, което е очаквано, предвид нейната специфика. По някои от въпросите се наблюдават значителни дялове на хора, които не могат да преценят. Това показва, че има необходимост от повишаване на информираността за ползите и възможности на ядрената енергетика.

Забележка: Един процент от извадката екстраполира 55 хил. души.

Самото проучване можете да видите като прикачен файл тук.