България е осма в ЕС по ръст на БВП през последното тримесечие на 2022 година

През периода октомври - декември 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България е бил с 0.6 на сто по-висок, запазвайки темпа си на растеж от третото тримесечие, показват сезонно коригираните данни на „Евростат“. Междувременно през последното тримесечие на миналата година, но в сравнение със същия период на 2021 г., българската икономика се е разширила с 2.3 на сто, забавяйки, обаче, годишния си ръст спрямо третото тримесечие, когато нарастна с 3.2 на сто.

Спад на БВП в ЕС-27 и без промяна в еврозоната

Според данните на „Евростат“ БВП на Европейския съюз през четвъртото тримесечие на миналата година е намалял с 0.1 на сто спрямо предходното тримесечие, докато за същия период икономиката на еврозоната е запазила нивото си без промяна. През третото тримесечие на тримесечна основа икономиките и на ЕС, и на еврозоната растат с 0.4 на сто.

Отнесен към същото тримесечие на предходната година, през периода от октомври до декември 2022 г. БВП на ЕС се е увеличил с 1.7 на сто, а този на валутния съюз - с 1.8 на сто, след като през предходното тримесечие икономиките на двете зони се увеличи съответно с 2.6 на сто и 2.4 на сто.

За цялата 2022 г. БВП се е увеличил с 3,5 на сто и в ЕС, и в еврозоната, след отчетените ръстове със 5.4 на сто и 5.3 на сто през 2021 г.

За сравнение през последното тримесечие на 2022 г. икономиката на САЩ се е увеличила с 0.7 на сто спрямо предходното тримесечие, докато на годишна база нараства с 0.9 на сто.

Сред страните членки най-голямо разширяване на икономическото си производство през четвъртото спрямо третото тримесечие е регистрирала Гърция (+1.4%), следвана от Малта (+1.2%) и Кипър (+1.1%). На другия край на скалата, с най-голям спад на БВП, са Полша (-2.4%), Естония (-1.6%) и Финландия (-0.6%).

Компоненти на БВП и принос към растежа

През последното тримесечие на миналата година, отнесено към предходното тримесечие, крайните потребителски разходи на домакинствата са намалели с 0,8 на сто в ЕС и с 0,9 на сто в еврозоната (след +0,7 на сто в ЕС и +0,9 на сто в еврозоната през предходното тримесечие). Правителствените разходи за крайно потребление са се увеличили с 0,7 на сто и в двете общности (след -0,2 на сто и за двете зони през предишното тримесечие). Бруто образуването на основен капитал е намаляло с 2,8 на сто в ЕС и с 3,6 на сто в еврозоната (след съответно +3,5 на сто и +3,9 на сто).

В същото време износът на ЕС не се е променил, докато този на еврозоната се е увеличил с 0,1 на сто (след +1,9 на сто и +1,7 на сто през предишното тримесечие). Вносът е намалял с 1,9 на сто както в ЕС, така и в еврозоната (след +3,9 на сто и +4,2 на сто през предходното тримесечие).

Разходите за крайно потребление на домакинствата са имали отрицателен принос за растежа на БВП и в двете зони (-0,4 процентни пункта (п.п.) за всяка). Приносът на крайните държавни разходи обаче е положителен (+0,1 п.п. за ЕС и +0,2 п.п. за еврозоната). Приносът на бруто образуването на основен капитал е бил отрицателен и в ЕС (-0,6 п.п.), и в еврозоната (-0,8 п.п.).

Нивата на БВП в ЕС и еврозоната

Обемите на БВП в ЕС и еврозоната са били съответно с 2,8 на сто и 2,4 на сто над нивото, достигнато преди избухването на пандемията, през четвъртото тримесечие на 2019 г., сочат сезонно коригираните данни. За сравнение за същия период в САЩ БВП е бил с 5,1 на сто по-висок.