Сметките за ток във всички столици на ЕС през февруари са се увеличили с 19%, а за газ - с 20%.

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
2090
article picture alt description

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата през месец февруари 2023 г. и настъпилите изменения спрямо предходни периоди представят в поредното си проучване VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH). В проучването, което се публикува всеки месец се проследява развитието в европейските столици на цените на електроенергията и природния газ за бита в разпределението без данъци от януари 2009 г. до февруари 2023 г.

Изследването показва как са се променили цените на енергията за домакинствата без данъци през февруари 2023 г. за крайни потребители в 15 европейските столици. То обхваща, както страните-членки на ЕС, така и някои от страните на Европейската енергийна общност (Черна гора, Норвегия, Сърбия и Украйна) плюс Великобритания и Швейцария. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците спрямо съответното национално битово потребление на електроенергия или газ.

От януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI , който постига пик през октомври към момента е възлизал на 236 точки (EUR-15). Що се отнася за синьото гориво, в изследването отново се набляга на значението на, „продължаващата енергийна криза, която повлия силно на индекса на цената на газа, който беше почти удвоен в рамките на 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 164  през декември 2021 г. и след удвояване през предходния октомври до 343 пункта, в момента е 294 индексни пункта".

При разглеждане на средните стойности на цените за крайни потребители, както за електроенергия, така и за газ, се наблюдават следните промени: спрямо февруари 2022 г., сметките за ток във всички столици на ЕС са се увеличили с 19%, а сметките за газ - с 20%.

В зависимост от това къде от 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 февруари цената, която плаща, може да варира в съотношение от над 5. Ако  се включи Киев, цената е в съотношение над 11. Дъблин и Берлин са най-скъпите градове за битови клиенти в Европа, следвани от Лондон, Рим и Прага.

Киев остава с най-евтина цена на електроенергията, следван от Белград, Будапеща и Подгорица. В номинално изражение, цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага и Рига  са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа. (доклада отчита ситуацията в Украйна).

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през февруари, са следните:

• 9% увеличение на цената в Париж, поради повишение на енергийния компонент;

• Ръст на цените с 8% в Мадрид, поради поскъпване на енергията и енергийните данъци и компоненти;

• 6% нарастване на цените в Атина, поради покачване на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• 3% увеличение на цените в Лондон;

• 28% понижение на цената в Стокхолм, поради намаляване на енергийния компонент;

• 25% спад на цените в Рим и Талин, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 24% намаление на цената в Хелзинки, поради понижение на енергийния компонент;

• 23% поевтиняване на цената в Копенхаген, поради спад на енергийния компонент;

• 12% понижение на цените в Осло, поради намаление на компонентите за енергия и разпределение;

• 11% спад на цените в Брюксел и Лисабон, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 9% понижение на цената в Берлин, поради намаляване на енергийния компонент;

• 5% поевтиняване на цената в Рига, поради спад на енергийния компонент;

• Намаляване на цените с 2% във Виена, поради понижение на енергията и енергийните данъци, както и компоненти;

• 2% спад на цените във Вилнюс, поради поевтиняване при енергийните и разпределителните компоненти;

• 1% намаление на цената в Никозия, поради спад на енергийния компонент.

През февруари цените на електроенергията за битови нужди в по-голямата си част отбелязаха общо понижение за четвърти пореден месец, за разлика от възходящото движение, наблюдавано от февруари до октомври 2022 г. Само няколко са столиците с увеличение цените на дребно на електроенергията. По-специално това са Париж, Мадрид, Атина и Лондон. Въпреки това в около половината от столиците цените остават стабилни, докато в няколко града се наблюдава понижение. Това може да се дължи главно на спад в пазара на едро поради различни причини. Една от тях е, например е сравнително меката зима, която доведе до по-ниско търсене, до по-високото производство на възобновяема енергия, по-специално вятърна енергия, се посочва в доклада. Разбира се, роля имат широките мерки за енергийна подкрепа, предприети от европейските правителства за смекчаване на въздействието на енергийната криза върху сметките на домакинствата, припомнят авторите.

В Париж покачването на цените е в резултат на решението на регулатора за домакинствата, в резултат на високите цени на едро. В Атина повишението се дължи на намаляването на субсидиите, предоставяни от правителството. За 90 % от домакинствата, според авторите на доклада субсидиите са спаднали от 300 евро за MWh до 40 евро за MWh след понижението на цените на едро. В Стокхолм големият спад на цените на енергийната борса Nordpool е сред основните причини за общото намаление на цената. Намаляването на търсенето е също сред посочените от експертите причини.

Що се отнася до Копенхаген и Осло, които в предишни доклади присъстват сред градовете с най-скъпа електроенергия за бита, спадът се обяснява с по-топлото време. В докладът се разглеждат и специфичните ситуации и в други столици.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира различията между страните по отношение на общото ценово ниво. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се показват във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са в Осло, Валета, Будапеща и Берн, докато най-високи са в Рим, Прага и Берлин. Повечето от страните от ЦИЕ имат цени на електроенергията, които са относително ниски в сравнение с общите нива на цените в страната и под средното за Европа. Будапеща, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава са сред столиците на страните от ЦЕИ, в които цената на електричеството е над средното за Европа.

Проучването показва, че средно енергията (оспорвания компонент на цената) за февруари 2023 г. представлява 62% от цената на сметката за електроенергия за крайния потребител, разпределението -  22%, енергийни данъци - 2% и ДДС - 14% за европейските столици. Ако се фокусираме върху цената на енергията като стока, в Будапеща тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за краен потребител, която е най-ниската сред всички изследвани градове. Напротив, Рим и Лисабон имат най-голям енергиен процент, достигайки 81% от цената за крайния потребител през февруари 2023 г., посочват експертите.

Цените на газа за бита

Проучването в областта на газа за битовите клиенти обхваща 28 европейски столици към 1 февруари 2023 г. Според него най-високите цени плащат жителите на Стокхолм – два пъти над средната европейска цена за краен потребител. След него се нарежда Берлин, който е втората най-скъпа столица. Третото място продължава и през февруари да държи Виена. Цената в Стокхолм е почти 12 пъти по-висока от тази в Будапеща, който е най-евтиният град за това гориво в ЕС и почти 15 пъти повече, ако се включи Киев. Дори по-изразено от електричеството природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страните от ЦИЕ. Прага е единствената столица сред страните от ЦИЕ, в която цената на газа е над средната за Европа, се констатира в проучването.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец февруари са следните:

• 2% увеличение на цените в Дъблин;

• 33% намаление на цената в Брюксел, поради понижение на енергийния компонент;

• 31% спад на цената в Копенхаген, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 23% понижение на цените в Атина, поради намаление на енергията, енергийните данъци и компонентите за дистрибуция;

• 23% намаление на цената в София, поради понижение на енергийната компонента;

• 22% спад на цената в Рим, поради поевтиняване на енергийния компонент;

• 13% понижение на цената в Талин, поради спад на енергийния компонент;

• 12% намаление на цените във Виена, поради поевтиняване на енергията и енергийните данъци и компоненти;

• 7% спад на цената в Берлин, поради намаляване на енергийния компонент;

• 4% понижение на цената в Париж, поради спад на енергийния компонент;

• 2% намаление на цените в Мадрид;

• 2% поевтиняване на цената в Рига, поради намаляване на енергийния компонент

Цените на природния газ за домакинствата продължиха и през февруари низходящата тенденция, отбелязват авторите. Брюксел и Копенхаген по-точно се върнаха към нивата, наблюдавани за последно в края на 2021 г., докато домакинствата в Атина, Рим и София са свидетели на значително намаляване на сметките за газ.

Единствената столица, където се наблюдава увеличение през февруари е Дъблин.

Общия спад на цените за крайните потребители се дължи основно на продължаващото понижение на стойностите на едро, което е в резултат на благоприятните климатични условия от една страна и слабото търсене от друга, отбелязват експертите. Според тях намаляването на търсенето може да се разглежда и като успешен резултат от икономиите на енергия и мерките за ефективност, предприето от почти всички държави-членки на ЕС. Други причини увеличението на предлагането, предимно под формата на LNG. Независимо от това цените на природния газ все още са значително по-високи от тези отпреди началото на кризата. Това отразява неотдавнашната обща тенденция, касаеща недостатъците по отношение на доставките, постоянното нарастване на международното търсене на втечнен природен газ в резултат на опасенията за свиване на доставките.

Експертите и в тази част от проучването разглеждат отделни примери за понижението в различните столици. В Брюксел например, спадът е в резултат на понижението на цените на едро с почти 80 %, а в Копенхаген заради необичайно топлото време за този сезон от годината.

Поевтиняването в София се дължи на решението на регулатора, който одобри 30% намаление на регулираната цена на газа за страната без пренос, акциз и ДДС. Според КЕВР, намалението на цената се дължи на спада на международните цени на газа.

Домакинствата в Атина се радваха на значително по-ниски сметки за газ през февруари, поради по-ниските цени на едро цени, въпреки спирането на отстъпката, предоставяна от Обществената газова корпорация на потребителите.

В Рим цените на газа за домакинствата паднаха значително, главно поради факта, че регулаторния орган ARERA  реагира на спада на пазарните цени на едро, се казва в доклада, в който са разгледани и примери от други столици.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS предлагат много различен резултат от действителния. През месец февруари Будапеща, Белград и Люксембург са най-евтините градове при коригиране към PPS.

Проучването показва, че средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 63%от цената за крайния потребител на природния газ, разпределението -  17%, енергийни данъци  - 6% и ДДС  - 14% за европейските столици. В Нидерландия енергийните данъци се използват за стимулиране на поведението на потребителите.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват повече от 63% от цената за крайния потребител, както за електричеството, така и за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите по-малко от 37% чрез тарифи за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Настоящата енергийна криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС. Енергийният дял на крайния потребител в цената на електроенергията беше 40% през февруари 2021 г., след което се покачи на 57% година по-късно, а  в момента е 62%. По същия начин, на пазара на природен газ, енергийният процент на крайния потребител в цената беше 41% през февруари 2021 г., преди да достигне 57% през февруари 2022 г. и 63% през  месец февруари тази година.

Там, където енергийният компонент е по-нисък има стимул клиентите да търсят по-конкурентни оферти. Рязкото увеличение на цените също кара клиентите да търсят по-конкурентни цени. Откакто започна енергийната криза обаче, броят на конкурентните алтернативни оферти се е свил значително, констатират авторите на изследването.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща