Съществува сериозен риск енергийната бедност да се окаже реформа на хартия

*Анализ на икономиста д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН и заместник-председател на Комисията по енергийна ефективност и енергийна бедност към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка към Министерския съвет

До края на март 2023 г. се очаква финализиране на законодателните промени и нормативни актове касаещи критериите, реда и условията за определяне на енергийно бедните домакинства. Цялостната реформа е част от условията за получаване на финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  

За съжаление, реформата включва приемане на законодателните промени и поднормативни актове и не предполага разработката на схеми и мерки с приоритетно включване на енергийно бедните домакинства.  Затова при липса на специален фонд за финансиране за енергийно бедните домакинства, е възможно да се окаже, че цялостната новоразработена законодателна рамка е безпредметна. 

 Към момента възможните източници за финансиране на мерки за енергийно бедни домакинства са ограничени:

 1.  Националният бюджет няма предвиден ресурс за тяхното финансиране. Предвид поддържането на фискална дисциплина не се очаква в бъдеще той да бъде източник на подпомагане на една нова група от близо 2.5 млн. души. В националния бюджет остават подпомагани единствено най-уязвимите домакинства, които са бенефициенти по механизма на целевите помощи за отопление, около 300 хил. души годишно, с бюджет от близо 230 млн. лв. през сезон 2022/2023.   

2.  Планът за възстановяване и устойчивост предвижда финансиране на домакинства с планирани средства в размер на 1.3 млрд. лева за обновяване на многофамилни жилищни сгради и близо 200 млн. лв. за подпомагане в областта на възобновяемите източници. За съжаление, над 99% от това финансиране е обявено в програми и схеми без приоритетно включване на енергийно бедни домакинства, като дори близо една трета от всички финанси (500 млн.лева) е за схеми изискващи съфинансиране и самостоятелна първоначална инвестиция, което изключва възможността за участие на тези домакинства. Останалите близо 1 млрд. лeва пък ще предоставят 100% грант за саниране на сгради за всички видове домакинства, без оглед на техните доходи, и без приоритизиране на сгради с най-голям брой енергийно бедни домакинства. 

3. Декарбонизационният фонд все още не е създаден, и няма яснота какъв размер от него ще бъде определен за домакинствата, и дали ще има специален компонент за енергийно бедни домакинства. 

4. На нито едно ниво в управлението на държавата - законодателна и изпълнителна власт - не се коментират условията за подпомагане на домакинствата чрез Фонд Сигурност на електроенергийната система, който подсигури над 6 млрд. лв. помощи за бизнеса за електроенергия през изминалата година. 

5. Липсва яснота дали и как енергийно бедни домакинства ще бъдат финансирани чрез други възможни фондове - Социален климатичен фонд, Модернизационен фонд, RePowerEU. 

На фона на липсващи източници на финансиране, остава и въпросът с приемането на законодателните промени и нормативна база от парламента, и последващата разработка на информационна система, която по автоматичен път да събира данни за статута на домакинствата, техните членове, доходите им, сградите, които обитават, и т.н. В случай че 49 Народно събрание не състави редовно правителство и не успее да гласува законопроекта, официална дефиниция може да очакваме най-рано през 2024 година.

Липсва и политическо решение кой компетентен орган да оглави въпросната ключова информационна система. Нито едно от ресорните министерства не проявява самостоятелно желание да се самоопредели като компетентен орган по въпросите на енергийната бедност.  

Тежки задачи предстоят пред политиците, и съществува сериозен риск за забавяне на официалното гласуване на законодателните промени и политическите решения за управление и финансиране на мерките за енергийна бедност.  Това означава поредна зима без адекватна подкрепа за гражданите. 

Постоянното поддържане на таван на цените на електроенергията и газа е всъщност системна подкрепа към тези слоеве на обществото, които имат най-високо потребление, и е поредната политика водеща до системно обедняване на най-ниско доходните слоеве и нарастване на неравенствата. За съжаление, тези слоеве на обществото за пореден път стават залог за получаване на финансиране, което не достига до тях, или достига прекалено малко. Дали политиците ще се осмелят да приложат в действие механизма за енергийна бедност и да обърнат финансовата фуния на обратно, за да спестят ресурс, е всъщност цивилизационен избор, който България не прави, въпреки всички европейски директиви и вече санкции.