Насърчаването на инвестициите да стане национален приоритет, настояват от BESCO и предлагат законодателни промени

Насърчаването на инвестициите трябва да се превърне в национален приоритет с всички съпътстващи фундаментални и конкретни мерки, заяви Росен Иванов, експерт икономист, член на управителния съвет на Българската предприемаческа асоциация (BESCO), по време на конференция по повод отчетеното от Евростат, че България е най-бедната страна в ЕС.

Според специален доклад на организацията, до 10 години българската икономика би могла да стане конкурентна на централноевропейските чрез промени в Закона за насърчаване на инвестициите.

България все още не може да предостави конкуренти условия за привличане на стратегическите инвеститори от глобален мащаб, като проблемът се корени преди всичко в неадекватните мерки за насърчаване на българските предприемачи и икономика, заложени в Закона за насърчаване на инвестициите, сочи анализ на BESCO, предаде БТА.

На България е нужен нов модел за икономически растеж и този модел включва справяне с фундаменталния проблем за страната ни - неравенството в икономическото развитие между София и останалите градове, посочи Иванов. Според него, за разрешаването му са необходими значителни частни и публични инвестиции, особено такива с по-голяма добавена стойност.

По думите на експерта, структурата на работната сила у нас е фокусирана основно в индустрии с ниска добавена стойност, като само около половин милион души работят в индустрии, дефинирани като такива със средна и висока добавена стойност. "Задачата на България е как да се ускори преструктурирнето на тази работната сила и тя да премине в индустрии с по-висока добавена стойност", подчерта Иванов, цитиран от БТА.

Важни за подобряване на икономическото положение на страната ни са и чуждите инвестиции, тъй като те най-бързо ускоряват икономическото развитие на една страна. Заради недостатъчна конкурентоспособност България обаче не е желана дестинация за инвестиции отвън, изтъкна още Иванов. Докладът на Световната банка сочи, че страната ни изостава в привличането на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), а производствените инвестиции са малка част от общите ПЧИ в България.

Чрез промяна в Закона за насърчаване на инвестициите у нас тази ситуация се очаква да се промени. "Само този закон няма да разреши всички проблеми и няма изведнъж да завалят реки от инвеститори, но той ще реши един от казусите - да сме конкурентни и ще даде специфичен пакет от мерки като инвестиционен маркетинг и по-голям бюджет на Агенцията за инвестиции", каза той.

Основната цел на промените е да се насърчат инвестициите в малките градове и по-бедно развитите райони. На първо място трябва да бъде увеличена конкретната държавна помощ за експортно ориентираните производствени инвестиции, които имат по-голяма добавена стойност. За целта трябва да се намалят праговете за такива проекти. Едно от условията за предоставяне на държавна помощ е, за тези проекти да се наемат хора на по-високи заплати от средната за дадената община, в която се реализира инвестицията. Предвидена промяна в закона е и въвеждане на нова категория инвеститор - "Стратегически инвеститор" за инвестиции от над 100 млн. евро, което да позволи да се преговаря до максималните прагове на държавна помощ за значими проекти.

Иванов напомни, че в България разрешеното държавно участие в дадена инвестиция достига до 60 процента и заяви, че тази възможност остава неизползвана при сегашното положение. Освен това Националният бюджет за държавна помощ за подобни инвестиции в България е 10 млн. евро на година, докато в Северна Македония, например, той е над 100 млн. евро.