Петър Витанов: ЕК разработва регламент за употребата и развитието на изкуствения интелект

В момента в Европейския парламент (ЕП) работим върху Закона за изкуствения интелект - регламент, предназначен да подкрепя разработването и навлизането на надежден, ориентиран към човека изкуствен интелект в Европа, който в същото време трябва да защити здравето, безопасността и основните права на хората, в съответствие с европейските ценности. Това каза евродепутатът Петър Витанов в лекция, посветена на ползите и заплахите от развитието на изкуствения интелект, във Висшето училище по телекомуникации и пощи. Витанов посочи, че идеята на законодателството е да регламентира начина, по който ще работи изкуственият интелект, да даде дефиниции, да постави ограничения и да наложи правила. Пред БТА той обясни, че Законът за изкуствения интелект предстои да бъде гласуван в ЕП през юни.

Идеята за технологичен свят, в който машините управляват хората, е любима тема от научно-фантастичните романи от миналия век. През 2023 г. обаче реалността надминава научната фантастика, отбеляза Витанов. Днес животът ни до такава степен е зависим от технологиите, че трудно можем да си го представим без тях, посочи той, като цитира данни, според които през 2023 г. 64,4 процента от хората в света използват интернет, 59,4 процента са потребители на социалните мрежи.

Петър Витанов отбеляза, че ползите и предимствата, които технологиите предоставят в комуникациите, образованието, медицината, научната дейност, транспорта, производството, са неоспорими. Никой не може да отрече, че автоматизацията на процесите, бързата скорост, свързаността и безкрайните технологични възможности ни позволяват да живеем по-лесно, по-интелигентно и да концентрираме усилията си върху важните си задачи, каза Витанов, но добави, че това има и своите негативи.

Разчитайки за всичко на умните технологии, забравяме да тренираме собствения си ум, лишаваме се от физическа активност и губим базови социални умения. Новото поколение деца растат със смартфони и таблети, но все повече страдат от поведенченски разстройства и дефицити в общуването и в способността да учат, да възприемат и обработват информация, изброи той последствия от пристрастяването към технологиите. По думите му това е една от болестите на 21-ви век, срещу която никой не е имунизиран и добави, че това често води до чисто физически симптоми като хронично главоболие, наднормено тегло, влошаване на зрението. Сред други рискове, които крие технологичният прогрес, Витанов посочи онлайн престъпления, злоупотреба с лични данни, дезинформация, пропаганда, влияние върху общественото мнение.

В лекцията си Петър Витанов представи предложенията в ЕП по Закона за изкуствения интелект. Той отбеляза, че е въведен списък с принципи, които системите на изкуствения интелект трябва да спазват - справедливост, отчетност, прозрачност и отговорност, неприкосновеност на личния живот и сигурност, социална полза.

Нашата цел е да регулираме практики, които имат потенциал да причинят значителни вреди на гражданите на ЕС - било то икономически, физически, емоционални или обществени, а не да участваме в семантични или философски дискусии за това какво трябва да се разбира под изкуствен интелект. Фокусът ни е върху въздействието, което такива системи оказват или потенциално биха могли да окажат, каза Витанов.

Сред предложенията са разширяване на списъка на забранените практики, като е взето предвид техният опасен, разрушителен и дискриминационен характер. Системи с изкуствен интелект, за които се предполага, че могат да предскажат дали дадено лице ще извърши престъпление, или системи с изкуствен интелект, за които се твърди, че могат да ви кажат дали дадено лице лъже или какво точно е емоционалното му състояние - няма доказателства, че подобни системи биха могли дори теоретично да работят, освен в холивудски филм, даде пример Витанов.

Той отбеляза и предложената забрана на т.нар. "social scoring" - наблюдение, оценка, категоризиране на хората, с цел да получат рейтинг, подобен на кредитния, такава вече функционира в Китай. Ние обаче вярваме, че хората са нещо повече от куп числа и рискът от дискриминация е изключително висок. Затова предложихме забраната да важи и за частните компании, каза Витанов. Той посочи и разширяването на забраната за дистанционна биометрична идентификация. Дали тя се извършва в реално време или няколко часа по-късно, няма голямо значение за защитата на основните права. Същото важи и за местата, където би могла да се използва такава идентификация - тя трябва да бъде забранена както в публично, така и в частно достъпните пространства, а също и в онлайн пространството, отбеляза Витанов и добави, че техническите неточности на такъв изкуствен интелект могат да доведат до необективни резултати и да повлекат след себе си дискриминационни ефекти.

В лекцията си Петър Витанов отбеляза и инициативата, в която участва заедно с още 12 евродепутати, които излязоха с призив към американския президент Джо Байдън, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и членовете на Европейския парламент. С призива те подкрепят искането на световни учени за шестмесечен мораториум над развитието на изкуствения интелект и настояват за среща на високо ниво между САЩ и Европа, на която да се обсъдят предизвикателствата около разработването, контрола и внедряването на мощен изкуствен интелект. Призивът им е свързан с изпреварващите действия на технологичните компании и рисковете за човешките права.

Да бъдем внимателни, когато използваме изкуствения интелект и да не спираме да развиваме естествения. Шансът да спечелим от това е много по-голям от риска да загубим, каза още в лекцията си Петър Витанов.