За енергийните локуми на сезонните работници

В Парламента пак започнаха упражнения по харесване на електората – но и поредното обсъждане на темата за въглищата отново демонстрира тотална липса на разбиране накъде отива енергийният свят

Славчо Нейков, енергиен експерт

След серията от парламентарни избори се появи виц, че първият закон, който ще бъде приет в 49 Народно събрание, е за уреждане статута на депутатите ни като сезонни работници.

И както е тръгнало, съвсем скоро ще станем свидетели на нещо подобно. Безвремието, в което ни натресе политическа класа, неспособна нито да обосновано формира национални приоритети, нито да състави правителство за реализацията им, се изроди във всички направления, вкл. и в енергийната област.

ЛИПСА НА СТРАТЕГИЧЕСКА ВИЗИЯ, НО ИЗЛИШЪК НА ПОЛИТИЧЕСКА САМОВЛЮБЕНОСТ

Проведените на 5 май уж дебати по въпроса „И к’во правим сега с въглищата и Плана за възстановяване и устойчивост?!“ само изостриха усещането, че повечето от депутатите ни тотално пренебрегват бързо променящите се енергийни и свързаните с тях икономически и климатични реалности.

Преобладаващото безадресно и най-вече неаргументирано парламентарно говорене очерта един водещ факт – с малки изключения, почти никой от народните представители не разглеждаше въпросите за въглищата от икономическа гледна точка. Настъпващите нови пазарни реалности, вкл. и през призмата на технологичния бум и правилата за търговията с емисии, бяха споменавани по-скоро инцидентно. А и всички като че ли удобно забравиха напр., че само преди три години държавата на ръба на закона и в противоречие с пазарните правила отпусна едни 55 милиона лева за заплати на миньорите, та управляващите тогава да си спестят яростта им.

 За сметка на това при обсъжданията в Парламента концентрацията върху  административната и политическа страна на процеса течеше отвсякъде – явно с разбирането, че пазарът някакси е длъжен да се съобрази с депутатското мислене. А  именно пазарът вече рязко промени ситуацията – енергийната криза беше овладяна и огромните печалби от въглищата от миналата година не само няма да се повторят, но и разходите за ползването им вече нерядко надхвърлят пазарните цени на тока.

Независимо от горните факти, на поканените представители на изпълнителната власт многократно беше напомняно за парламентарното решение от януари тази година, задължаващо правителството inter alia до края на март да предприеме действия за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост цел спасяване на въглищните централи. И опитите на вицепремиера Пеканов и министъра на енергетиката Христов да внесат необходимия реализъм се удавиха в откровено словоблудство. Видяхме и размахване на политически пръсти за  важността на въглищата, за водещата роля на Парламента и т.н.  – всъщност, имаше канонада от общи приказки, бланширани с политическо самораздаване не с аргументи, а основно с театрален апломб за пред камерите и микрофоните. И това не е от вчера – нефелно написаното в началото на тази година решение на парламента също не е началото на този процес. Подобно парламентарно решение  по същата тема има още от 2020 г. Но ако тогава то понамирисваше на откровена противоконституционност, то решението от януари т.г. е не само „след дъжд качулка“, но е и откровено недодялано. От една страна с него се прави опит за индиректното ангажиране на европейски институции, което само по себе си е напълно неиздържано; същевременно, решението въобще не се вписва нито в поетите от страната ангажименти, нито в икономическата логика на ситуацията, нито в общоевропейските тенденции – а в енергиен план страната ни не е самотен остров. Общото и при двете решения обаче е посланието към електората „вижте ни колко сме загрижени за вас“. За съжаление, резултатът от толкова много загриженост е познатата ни до болка задънена улица, в която депутатската некомпетентност за пореден път завря страната.

А „бонусът“ в случая е, че има реална опасност да загубим не само огромни европейски средства, но и ценно време за реформи, които далече надхвърлят темата за въглищата.

И още нещо  –  как страната ни ще инвестира контролирани от ЕС грантови средства и в какво при липса на ясна визия за развитието й?  А и кой голям инвеститор ще дойде да инвестира свои пари при това положение?! Удобно беше пропуснато и едно друго обстоятелство – Югоизточна Европа определено не е център на инвестиционния процес  и конкуренцията за привличане на такива инвеститори ще бъде сериозна, а с подобно поведение в Парламента по-скоро се надпреварват как да ги отблъснат.

На тази база спретнатият разпит на министър Христов за срещите му с цел насърчаване на потенциални инвестиции и въпросите как ще се контролират вътрешно огромните очаквани европейски средства, прозвучаха определено неадекватно – особено на фона на реално взетите от българския данъкоплатец милиарди левове за енергийни цели, които отдавна са усвоени, но явно няма да бъдат отчетени. За съжаление, това май става с благословията на държавни институции, някои от които вече откровено изглеждат по-скоро като юридически крила на съответни политически партии отколкото като контролни структури.  Да напомня в този контекст,  че на фона на десетките забавени с години назначения, едно депутатско мнозинство в предния парламент набързичко и май противозаконно смени шефа на водеща контролна институция – и то точно когато май замириса на проверки, свързани с визираното усвояване.

ЗА ПОЛИТИЦИТЕ НИ НАЙ-ВАЖНО Е ДА СЕ ХАРЕСАТ НА ЕЛЕКТОРАТА – ОСТАНАЛОТО ЯВНО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ

И в този контекст палавите закачки и флиртуване на някои депутати с избирателите, вкл. и с гостите в залата на Парламента, само засилваха усещането за елементарна показност.

Това усещане беше подчертано и с почти дружното депутатско нахвърляне върху служебното правителство. Министрите като че ли бяха извикани, за да видят избирателите самоотвержената критика от страна на народни представители, които омесиха в кюпа всичко, което звучи по-секси в енергиен план – от дървата за огрев през „затварянето“ на блокове в АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ та до енергийната бедност. Конкретните отговори и ясните позиции на вицепремиера и министъра на енергетиката откровено контрастираха с безразборното депутатско говорене, заради което дори председателят на Парламента в един момент попита за парламентарно заседание ли става въпрос или напр. за някакъв семинар… Тъжна работа!

Факт е, че именно това служебно правителство направи изключително сериозни и успешни стъпки за стабилизиране на енергийния сектор в много сложна политическа и икономическа обстановка. Същевременно някои от депутатите го ругаеха, че не прави достатъчно, докато други твърдяха, че по Конституция то трябвало да се занимава само с избори (което въобще не е вярно) – явно угодия няма! Служебният кабинет отнесе и критики, че е представил проект на визия за развитие на електроенергетиката; а по време на „семинара“ беше обвинен, че нямало стратегически анализ какво би станало ако го няма комплексът Марица Изток и т.н. А аз пак да попитам - къде спаха толкова години по темата и питащите, и редовни правителства, и няколко парламента?!

Факт е, че в обявената електроенергийна визия на служебното правителство има спорни моменти, както и че то все още не е представило отдавна дължимите териториални планове за справедлив преход, които касаят въглищните региони. Но е факт и обстоятелството, че от ЕК съвсем основателно вече настояват за представяне на цялостна визия за реформи на базата на всички очаквани и дължими по закон документи – и План за възстановяване и устойчивост, и териториални планове за справедлив преход, и интегрирания план за енергетика и климат. В този контекст служебното правителство беше насадено на омлета от пачи яйца, забъркан през  годините, гарниран и с неадекватни, но задължителни парламентарни решения - и то не само за въглищата.

ДЕПУТАТИТЕ ДА СПРАТ ДА ЗАБЛУЖДАВАТ ХОРАТА

Основният потърпевш от подобно политическо поведение отново са гражданите – както тези във въглищните региони, които се притесняват за работата си, така и всички останали. Зеленият преход е факт, който се реализира с бясна скорост и в световен, и в европейски мащаб – и политическите залъгалки, че в България въглищата ще останат да ни спасяват като на някакъв остров за добруване, трябва да бъдат спрени. Бъдещето не е на въглищата –без целенасочени мерки всички ще го разберем рязко и много болезнено. И това ще стане много преди заветните 2038  или 2035 и т.н. години, повтаряни като мантра от хора, които явно са много далече от обективния поглед върху случващото се и живеят основно с мисълта за следващите избори. На последната европейска конференция в края на април т.г., посветена на справедливия преход във въглищните региони, в която участвах лично, стана ясно, че дори Полша, която е много по-зависима от въглищата в енергийния си микс в сравнение с България, прави решителни реформи, отчитайки реалностите.

Така че именно реалностите трябва да бъдат обяснени на хората и навреме да се търсят проактивните решения, вкл. и с помощта на предвидените за това европейски средства – подложените на кръстосан огън министри бяха много ясни и в това направление. Защото когато къщичката от карти, парфюмирани с политически залъгалки и невежество, рязко се срути, от политиците пак ще чуем „Ами, много съжаляваме“ - но потърпевшите ще са гражданите, цели региони и икономиката на страната като цяло. А конкуренцията и за пари, и за инвестиции ще е помела възможностите за адекватни навременни реакции именно там, където те са най-необходими. И тогава държавата ни ще добави още показатели, по които ще бъде на края на европейската опашка. Да подчертая – никой не говори за затваряне на мините и ТЕЦ на въглища утре, но мисленето и обоснованите решения за този момент следва да се вземат сега; даже вече са закъснели.  

Многократно и официално в писмен вид призовавах и председатели на различни формати на Народното събрание, и политици да се концентрират върху реалностите – на експертно ниво те са получавали и ще получават и други конкретни анализи и предложения. Стратегическите решения пак в крайна сметка ще бъдат на Парламента, но е необходим реализъм, при това за развитието на енергийния сектор като цяло - и за въглищата, и за газа, и за петрола, и за ядрената енергетика и т.н. Само че за мнозинството в 48 Народно събрание беше по-важно да загуби три месеца за поредното оплескване на Изборния кодекс, отколкото напр. да структурира стратегическата визия за сектора и да създаде нормативна база за реализацията й. А новоизбраният председател на Парламента в едно от първите си изявления спомена, че Изборният кодекс пак трябва да се променя ..- та ето ги политическите приоритети!

Всъщност, именно политиците най-после да слязат на земята, да кажат истината за въглищата, като приемат  съответстващи на реалностите в това отношение икономически, а не политически обосновани решения - а не за пореден път да се омотават в неадекватността си докато се скатават от вземането им с надеждата преди всичко за някой и друг глас в повече на следващите избори.

Всички изразени мнения са строго лични.