Енергийният преход има проблем с металите – медта е сред първите критични точки
Активистите са сред най-шумните привърженици на енергийния преход, но и те работят усилено, за да го направят невъзможен
Цените на медта през последните десет дни спаднаха до най-ниското си ниво от миналия ноември поради слабите икономически данни от Китай. И все пак Международната група за изследване на медта, която представлява група от износители и вносители на мед, обяви, че очаква дефицит на ценния метал през тази година.
Други корпорации, като стоковия гигант Trafigura, също алармират за дългосрочен недостиг на ценния метал, очаквайки рекордни цени. А без тази суровина енергийният преход би бил невъзможен. Независимо от данните цените остават на ниски нива засега. И това може да е голям проблем занапред, коментират анализатори, цитирани от изданието OilPrice.com.
Вятърните и слънчеви инсталации изискват между осем и 12 пъти повече мед спрямо капацитетите за производство на въглища и газ, сочат данни на Международната асоциация на адвокатите - най-важната организация за практикуващи международни юристи, адвокатски колегии и юридически дружества.
Известно е също така, че електромобилите изискват три до четири пъти повече от основния метал, отколкото превозните средства с двигатели с вътрешно горене.
Следователно преходът към декарбонизация ще изисква много повече мед, отколкото произвежда света сега в глобално. Според S&P Global търсенето на мед ще се удвои до 2035 г. А данните от консултаните McKinsey сочат, че до 2031 г. светът ще се изправи пред разлика от повече от 6 млн. тона годишно между търсенето и предлагането на мед.
По последнa информация на bne IntelliNews само две нови медни мини са пуснати в експлоатация между 2017 г. и 2021 г. Анализите показват, че производството на мед миналата година се е увеличило с много по-малко от очакваното и същото важи и за тази година. Нещо не е наред с медта. А металът е само един от дузината и повече материали, от които ще имаме нужда все повече за постигане на целите и зелената сделка.
Тези проблеми започват да изглеждат изключително сериозни в контекста на най-новите тенденции в минната индустрия. Едно от тях – може би най-тревожното – е, че сега ще са необходими 23 години на една мина, за да премине от откриването на медта до началото на действителното промишлено производство.
Това е повече от времето, в което Обединеното кралство и Калифорния са си поставили за цел да станат изцяло електрифицирани по отношение на пътническия транспорт. И това означава, че няма да има достатъчно мед за всички електромобили, които се очакват на пазара до 2035 г.
Само преди месеци миньорите говореха за десетилетие от откриването до производството, но с по-строгите екологични разпоредби в богатите на минерали развити страни и бързо развиващите се регулации в развиващите се държави… това ще мястото, където се намира индустрията: 23 години от откриването до разработването. Това потвърждават и данни от консултантската компания Airguide.
Цифрите, което е интересно, бяха докладвани на конференция на минната индустрия, където присъстващите не успяха да намерят нищо хубаво да кажат за режимите на разрешителни в повечето богати на минерали страни.
Администрацията на САЩ обещава по-бързо издаване на разрешителни за мините, но дори и да изпълни това обещание, има активисти, които също трябва да се вземат предвид – екологични организации, които може да харесват вятъра и слънцето, но изглежда харесват повече природата. И които са доказали, че могат да спрат нови минни разработки.
Нещо повече, активизмът от този вид се развива и сега коментаторите измислиха нов термин, който да замени широко разпространеното чувство „не в задния двор“ както сред активистите, така и сред редовните данъкоплатци. Вместо за NIMBY (not-in-my-back-yard), те сега говорят за BANANA или Build Absolutely Nothing Anywhere Near Anybody (Не изграждайте абсолютно нищо в близост до никого).
Тези хора са същите, които са най-шумните привърженици на енергийния преход. И те всъщност са лицата, които работят усилено, за да направят този преход невъзможен.
Тези донякъде иронични предизвикателства идват в допълнение към по-фундаменталните, като падащите нива на добива на руда и значителен спад в броя на новите открития. Динамиката в индустрията също се е променила, отбелязва Клайд Ръсел в доклада си за срещата на върха Mining Investment Asia, цитиран от „Ройтерс“.
Преди по-малките миньорски дружества откриваха ресурс, доказаха го и след това или събраха повече пари, за да го разработят, или предадоха щафетата на някой от големите играчи. Сега тези малки играчи страдат от недостиг на ръководители на проекти, а големите корпорации не са склонни да инвестират в нови открития. Тъй като цените не отразяват основите на добива на мед.
Може би е само въпрос на време те да започнат да отразяват тези основи, вместо да следват икономическите доклади, идващи от Китай. Наистина, медта е в специална позиция като водещ метал, като цената й се приема широко, за да посочи посоката, в която поема всяка икономика. Слабите цени на медта обикновено отразяват по-слабия икономически растеж и обратното, припомнят икономисти.
И все пак решаващата роля на медта в енергийния преход трябваше да добави нова посока към ценообразуването. Трябваше да го направи, но не го направи и това поддържа цените на медта ниски и по-трудно се намира финансиране за малките миньорски разработки, от които зависи това изключително важно бъдещо снабдяване с мед.
„Правителствата биха могли да работят за ускоряване на одобренията, след като осъзнаят необходимостта от разширено производство на минерали, но историята показва, че действията на правителството наистина се случват само когато точката на криза вече е достигната“, пише Ръсел от Ройтерс в своя доклад.
Наистина правителствата не са най-бързите в действията, освен ако нещата не са наистина лоши, както видяхме миналата година в ЕС. Но този път правителствата са начело на нарастването на търсенето на метали и минерали. Те наистина говорят за насърчаване на повече минна дейност.
Но дори те вероятно знаят каква пропаст съществува между приказките и действията. BANANA дебнат наоколо, готови да организират протест срещу всяка нова мина, която застрашава рядък и застрашен вид. И това е така, защото много хора искат енергиен преход, но без необходимото копаене, за да го активират. Те искат само да получат лъвския пай без допълнителни усилия. За съжаление, както историята е доказала отново и отново, това е извън сферата на възможното.