Ядрена енергетика на фокус: Законът за зелената индустрия на ЕС дълго ще бъде преследван от конфликти за финансирането на АЕЦ

Предложението на Европейската комисия за Закона за декарбонизация на промишлеността (Net-Zero Industry Act (NZIA) получи широка подкрепа от министрите на ЕС, отговарящи за конкурентоспособността този понеделник (22 май), но неразрешените конфликти относно ядрената енергия и финансирането на ниво ЕС могат да затруднят предстоящите преговори.

Проектозаконът, който беше представен през март от Европейската комисия и сега трябва да бъде договорен в рамките на Европейския парламент и между страните от ЕС, има за цел Европа сама да произвежда 40% от „чистите технологии“, необходими за зеления преход, припомня Euractiv.

Технологиите, считани за стратегически важни, са слънчевите панели, вятърните турбини, батериите и други системи за съхранение на енергия, термопомпи и геотермална енергия, електролизери и горивни клетки, технологии за биогаз, улавяне и съхранение на въглерод, както и електрически мрежи.

Това идва след като през последните месеци нараснаха опасенията, че изграждането на нови производствени мощности за такива технологии може да се осъществи в други части на света, където големи схеми за субсидиране стимулират бизнеса, като например в САЩ или Китай.

Въпреки това Комисията не иска законът да се разбира като противопоставящ се на разширяването на такива производствени обекти по света. „В борбата с изменението на климата ще има достатъчно чисти индустрии за всички“, каза вицепрезидентът на Комисията Маргрете Вестагер пред министрите на ЕС. „САЩ, Индия, Европа, африканският континент, Китай – трябва да има чисти индустрии навсякъде“, обясни тя.

С предложението Комисията иска да види „ускоряване“ на изграждането на производствени площадки за чисти технологии в Европа, с надеждата, че по-лесните и по-бързи разрешителни процедури ще направят Европа привлекателно място.

Остава ли опцията за развитие и финансиране на ядрената енергетика?

По време на дискусията няколко министри изразиха подкрепата си за включване на ядрената енергия в обхвата на предложението като сред тях бяха Франция, Финландия, Словения, Хърватия, Унгария, България, Румъния и Чехия, всички от които са членове на „ядрен съюз“ основана от Франция. Министрите от този алианс имаха и допълнителна среща миналата седмица в Париж, която бе модерирана от българският енергиен министър Росен Христов.

Междувременно Германия, Люксембург и Австрия се обявиха против включването на ядрените централи. Досега ядрената енергия се споменава в текста, но не като „стратегическа технология за декарбонизация“, което означава, че няма да бъде обект на целта за 40% вътрешно производство. След дебата на страните членки Вестагер каза, че „няма да е лесно да се управляват“ различните гледни точки.

„Секторите, които са част от Закона за декарбонизация на промишлеността, са избрани поради риска от преместване на мощностите извън ЕС“, заяви Вестагер, добавяйки, че очаква дебат „каква е целта на предложението, за да не бъде просто основно всяка индустрия, която може да добави много – или може би не толкова – към нашата борба срещу изменението на климата“.

Националните администрации може да са претоварени

В основата си законодателното предложение има за цел да улесни изграждането на производствени обекти, например чрез задължаване на държавите-членки да създадат единни звена за контакт за всички разрешения, необходими за изграждането на фабрика или централа, и определяне на крайни срокове за максималната продължителност на процедурите за издаване на разрешителни.

Това обаче може да натовари прекомерно някои държави-членки, каза литовският заместник-министър на икономиката Иева Валескайте, призовавайки за „известно ниво на гъвкавост в процеса на прилагане“. По подобен начин ирландският министър на заетостта Дара Калери нарече предложението „предизвикателно“, като посочи системата на „общото право“ на страната.

„Предложените срокове за издаване на разрешителни биха били изключително трудни за изпълнение и ние силно подкрепяме преразглеждането на предложението, за да се позволи по-голяма гъвкавост и да се отрази това в законодателството“, обяснява Калеъри.

Финансирането все още не е ясно

Освен това предложението все още не включва никаква схема за субсидиране в допълнение към вече въведената.

Вместо това, той само създава нова работна група, наречена „Net-Zero Europe Platform“ (Платформа „Декарбонизация Европа), за „обсъждане и съвети“ относно съществуващи възможности за финансиране, като например чрез Европейската инвестиционна банка или национални схеми за субсидиране.

Последното също беше улеснено, тъй като Комисията временно смекчи правилата за държавна помощ, които обикновено строго ограничават размера на субсидиите, които могат да бъдат отпуснати от страните от ЕС.

Това беше критикувано от няколко държави-членки, като представителят на Полша Камила Крол настоя, че „държавите-членки трябва да бъдат третирани еднакво“.

„Новите инструменти не могат да доведат до задълбочаване на различията между тях“, предупреди тя, добавяйки, че „финансирането, разчитащо на механизима TCTF [Временна рамка за криза и преход (Temporary Crisis and Transition Framework)], не е добро решение“. Вестагер от своя страна подчерта, че работата по „Фонд за европейски суверенитет“ все още продължава, който ще бъде „механизъм за справяне с някои от нуждите от структурни инвестиции“.