БФИЕК: Българските предприятия са възприели зелените политики, нужна им е законова среда

Българската индустрия няма много останали възможности за електрифициране, защото почти всички процеси вече са извършени. Това обясни Ивайло Найденов, директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Той взе участие в най-мащабния регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news. Според Найденов индустрията вече се е декарбонизирала доколкото е възможно с наличните технологии. Проблемни са някои процеси с висока температура в химическата, стъкларската или целулозно-хартиената промишленост, добави той. Въпреки това индустрията е най-енергоефективна, а членовете на БФИЕК изнасят продукция за 15 млрд. евро, обясни той.

От организацията смятат, че у нас има възможности за развитие както на ядрена енергия, така и на възобновяеми енергийни източници, зелен водород, дори като суровина.  За целта е нужно да има предвидим енергиен пазар и стабилна регулаторна рамка. А не през няколкото месеца да се променя Закона за енергетиката например, обясни Найденов. Трябват инвестиции за рехабилитация на енергомрежата. А това ни засяга нас като бизнес консуматори, защото при винаги при нас идва сметката  За бизнеса сега от особено значение е обучението и развитието на специалисти.

Част от индустрията може да разчита на финансова помощ в лицето на Европейската инвестиционна банка. Компанията вече финансира различни проекти из Европа, включително и този за първият въглеродно неутрален завод за производство на стомана. Това обясни Марчело Леонарди от ЕИБ, който пристигна в София специално за форума. Той представи възможностите за финансиране, които климатичната банка на Европа вече предлага за бизнеса. Според него освен в тежката промишленост интересни за финансиране са и водородни проекти в авиацията и морския транспорт.

Западните Балкани също все повече се увличат в зелената идея. Депутатът Арбен Пелумби от Албания също е на мнение, че балканската страна трябва бързо да възприеме зелените политики и да развива свои възобновяеми източници. Пелумби е председател на Energy Community Parliamentary Plenum 2023. „Вече започнахме диверсификацията и имаме план за действие в тази посока, обясни депутатът. Той разчита и на подкрепа от България за развитие на зелената трансформация в Албания.  „Ще работим заедно и съм сигурен, че хората, и политиците могат да направят много, ако работят заедно“, смята Пелумби.

Извън полето на политиката бизнесът изглежда е жаден за нови зелени проекти. В момента има компании с български управители, които развиват мега проекти в Австралия като пример в това отношение е дружеството CWP Глобал. Компанията активно работи по проекти не само в соларната и вятърната индустрия, но и за зеления водород. Вече се оглеждат възможности за инвестиции в тази сфера в Африка, Южна и Северна Америка. Това обясни Момчил Арнаутски, Мениджър Анализ на енергийния преход в CWP Global.  Проектите са насочени предимно към места, които не са особено привлекателни за живеене от хора. Според Арнаутски зеленият водород ще има важна роля занапред в различни индустрии като циментовата, цветната металургия, корабоплаването и азотно-торовата промишленост.

Инициативата „Три морета“ има какво да покаже в енергийната сфера

Позабравената напоследък инициатива „Три морета“, чиято цел е да подобри свързаността на икономиките в Източна Европа, се оказа, че е много активна в проекти за зеления преход. Компанията Enery продължава да развива проекти свързани с вятърната и слънчева енергия в региона.  От дружеството са радетели за развитието на дългосрочни договори за доставка на зелена енергия (PPA договори) като дадоха няколко примери. Те са това как бизнесът може да получава зелена енергия при фиксирани цени и с минимален риск. Такива примери с дългосрочни договори Enery има от Австрия, Чехия и Румъния. Очаква се в близко бъдеще и в България да бъде подписан първият PPA договор в България, заяви Здравко Попов, търговски експерт в компанията. Той добави, че в момента се изгражда 115 MW нов соларен парк в Северна България и компанията води преговори за подписване на дългосрочен договор с компании от тежката индустрия. В България проблем за бизнеса и PPA договорите е регулаторната несигурност и липсата на енергийна стратегия, обясни още Попов.

Той изрази надежди, че един обединен спотов пазар с Румъния отваря много повече възможности за подобни договори. Стига разбира се двете страни да подпишат спогодба за гаранциите за произход на тази енергия и да са част от европейския инструмент за трансфер на гаранции за произход.. Резултатът от подобно обединение ще е като на Иберийския полуостров - един регион с една обща цена, обяснява Попов.

Ключът е енергийната ефективност

За екологичните организации зеленият преход има и друг важен аспект – енергийната ефективност. А нейната основна цел е да се получи благоденствие за потребителите като се потребяват по-малко ресурси и енергия, обясни Апостол Дянков, Ръководител програма "Климат и енергия" в WWF. Има нужда от промяна в поведението, и това може да помогне за енергийната ни ефективност. Малко да си променим поведението като консуматори, като общество, енергийни общности и бизнеси, обясни експертът.

Той направи аналогия с гладните мечки в Балкана, които търсят мед по кошерите. Нашата цел е да приучим мечките да променят поведението си, а за целта трябва да сложим ограда към кошерите. Така и в енергетиката ни трябват цели за декарбонизация и енергийна ефективност, обясни Дянков. Той припомни, че въглеродния отпечатък на българина е средно между 6 и 8 тона CO2.  Държавата също така трябва да завърши териториалните планове за декарбонизация, за да може всички да продължат работата си по тях, обясни още Дянков.

Христо Панчев, координатор на инициативата „Eco City Model“ пък даде пример с малка украинска болница в гр. Буча. Тя е била възстановена след бомбени нападения и вече сама произвежда до 80% от нужната си енергия. Проектът е на екологичната организация WWF като са подменени енергийните съоръжения на амбулаторията, добавени са и соларни панели и термопомпа. Това е позволило на малката болница да продължи да работи дори в моменти на липса на електрозахранване, след като заради войната украинската електропреносна мрежа бе тежко ударена.  „Всяка инвестиция в енергийната ефективност е добра, плащаме сега малко, за да не плащаме занапред в повече“ обясни Панчев. Той също така предложи отново да се помисли по идеята за изграждане на високоволтов кабел на постоянен ток, който да пренася електроенергия от Балканите към Централна Европа.

____________________________________________________________________________________________

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Български атомен форум - Булатом,  Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN,  Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.