Достъпът на пациентите в България до иновациите остава ограничен
Новите терапии стават достъпни у нас за пет пъти по-дълго време отколкото в ЕС
Автор: Надежда Николаева
Достъпът на пациентите в България до иновативни терапии продължава да е ограничен, показват данните от Годишния доклад за 2022 г. на Националния съвет за цени и реимбурсиране.
Средногодишно Европейската агенция по лекарствата регистрира около 160 иновативни лекарствени продукта, от които у нас в Позитивния лекарствен списък (реимбурсирани от НЗОК) са едва около 50. За миналата година са включени 48 лекарствени продукти, които принадлежат към 28 нови международни непатентни наименования (INN), от които 39 принадлежат към 23 нови INN с включена оценка на здравната технология, а 9 към 4 нови INN без оценка на здравната технология.
Сред тях са лекарства за лечение на множествена склероза, карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна недостатъчност и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна атрофия, депресивно разстройство, псориазис и др.
Новите международни непатентни наименования без оценка на здравната технология включват един лекарствен продукт за лечение на възрастни пациенти с пристъпни форми на множествена склероза; пет продукта за лечение на възрастни пациенти със симптоматична анемия, свързана с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ); един лекарствен продукт за лечение на умерено тежък до тежък активен ревматоиден артрит при възрастни пациенти и един лекарствен продукт за лечение на възрастни пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза. На 3 процедури е постановен отказ за включване на лекарствен продукт в Позитивния лекарствен списък.
Не само количеството иновативни продукти у нас обаче е 1/3 по-малко в сравнение с общия брой терапии в ЕС, но и времето за достъп до нови терапии е пет пъти по-дълго. Така например, за да получат достъп до нови лекарства, пациентите в Германия чакат около 133 дни, а в България този период е 764 дни.
Достъпът до нови терапии е ограничен и поради това, че плащанията за лекарства като процент от общите публични плащания за здравеопазване в България рязко намаляват от 30% през 2017 г. на 23% през 2022 г. Една от причините за това е, че фармацевтичната индустрия “субсидира” голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. Фармацевтичните компании са задължени да покриват разликата между реалните нужди на пациентите и бюджета на НЗОК за лекарства. Така отстъпките и компенсациите, предоставени от фармацевтичните компании за 8 години, възлизат на 1,6 млрд. лв. Около 21% от плащанията на НЗОК за лекарства са компенсирани от фармацевтичните компании през 2022 при 17% през 2021.
От фармацевтичните компании смятат, че решението на този проблем е новите молекули да бъдат включвани в Позитивния лекарствен списък поне два пъти годишно, ако не и по всяко време, защото Механизмът за устойчивост на бюджета на Касата гарантира, че това включване няма да има негативен импакт върху бюджета. Според компаниите тази възможност със сигурност е една от мерките, които да позволят на пациентите да получат навреме своето лекарство. Биха могли и да се облекчат или оптимизират административните процедури, които текат в различните институции, договарянията и оценката на Касата, което също да ускори достъпа.
В момента по света се извършват над 7 000 клинични изпитвания в различни медицински области, като основният фокус е върху онкологията и таргетните терапии. Очакванията са в следващите пет години пациентите да имат достъп и до нови терапии, насочени към централната нервна система, онкологията, множествената склероза. Достъпът до новите терапии обаче ще изисква и нов вид логистично сътрудничество между държавата и фармацевтичната индустрия.
От Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) пък като решение на проблема предлагат въвеждане на формула за определяне на годишния лекарствен бюджет. Тя ще се определя като бюджетът за съответната година трябва да е не по-нисък от нетния разход за предходната година след всички отстъпки, заплатени от фармацевтичните компании, и преди компенсациите по Механизма за устойчивост.
Като допълнение към въвеждане на предвидимост на лекарствения бюджет, е необходимо също въвеждане на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, смятат от Асоциацията. В помощ на ускорения достъп може да се въведат индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност.