Докладът на WEF: Швеция, Дания и Норвегия водят класацията на Индекса на енергийния преход (ETI)

Енергийният преход достига плато през последните три години, а скоростта не е достатъчна за постигане на целите на Парижкото споразумение Големите нововъзникващи икономики със съществено търсене на енергия в бъдеще, включително Китай, Индия, Бразилия и Индонезия, са направили значителни подобрения в енергийния преход, според доклада на World Economic Forum report, Fostering Effective Energy Transition 2023.

Тъй като много държави изместват фокуса си върху енергийната сигурност за сметка на справедливостта, все още е необходим много по-бърз и по-приобщаващ преход, за да се осигури устойчиво, сигурно и справедливо енергийно бъдеще.

Швеция оглавява индекса за енергиен преход, следвана от Дания, Норвегия, Финландия и Швейцария.

САЩ, Германия и Република Корея са сред страните от Г-20, които постигнаха силен напредък в енергийния преход, въпреки глобалната енергийна криза, се посочва в документа.

След десетилетие на напредък, глобалният енергиен преход достигна плато на фона на глобалната енергийна криза и геополитическата нестабилност, според новия доклад на Световния икономически форум,  Fostering Effective Energy Transition 2023.

Докладът предполага, че въпреки че има голям напредък по отношение на чистата, устойчива енергетика, възникват нови предизвикателства по отношение на справедливостта на прехода – става въпрос за справедлив достъп до енергия и устойчиво икономическо развитие, тъй като държавите пренасочват фокуса си към енергийната сигурност. 13-ото издание на доклада, публикувано в сътрудничество с Accenture, се основава на наблюденията на Индекса на енергийния преход (ETI). Тази година за ETI е използвана актуализирана рамка, отразяваща възникващите промени в глобалния енергиен пейзаж за сравняване на 120 държави в две области:

ефективността на техните енергийни системи по отношение на справедливостта, енергийната сигурност и екологичната устойчивост;

готовността на благоприятната среда за енергиен преход.

Изданието също така за първи път оценява „инерцията на прехода“ на държавите, за да подчертае неотложността от постоянен напредък по отношение на навременен и ефективен преход.

Подпомогнати от увеличаващите се обеми инвестиции в чиста енергия, подобряването на регулаторните рамки, технологичните иновации и неотложността за справяне с климатичната криза, някои дългосрочни тенденции на глобалния енергиен преход са положителни. През последното десетилетие 95% от страните са подобрили своя общ ETI резултат, като подобренията са по-изразени за страните, които консумират голямо количество енергия, включително Китай, Индия, Република Корея и Индонезия.

Най-общо казано, обаче, резултатите от ETI достигат плато през последните три години. Тази скорост на преход не е достатъчна за постигане на целите на Парижкото споразумение по приобщаващ и сигурен начин. Геополитическите и макроикономически нестабилности, които предизвикаха неотдавнашната световна енергийна криза, изместиха фокуса на държавите към поддържане на сигурни и стабилни енергийни доставки за сметка на достъпността и са предизвикателство за напредъка, наблюдаван през последното десетилетие.

Наистина, резултатите от ETI се понижиха за приблизително 50% от страните през изминалата година, което засегна непропорционално уязвимите потребители, малкия бизнес и развиващите се икономики, се казва в доклада. Освен това темпът на нарастване на достъпа до енергия се забави и при сегашното темпо целта на ООН за устойчиво развитие за достъпен, надежден и устойчив достъп до енергия за всички до 2030 г. вероятно ще бъде пропусната.

Неотдавнашните сътресения на енергийните пазари показаха колко взаимосвързани са цените на енергията с макроикономическата и социалната стабилност. Това може, а и е изложило развиващите се страни на риск да загубят инерцията си, натрупана преди енергийната криза по отношение на достъпа до достъпна, устойчива енергия“, казва Роберто Бока, ръководител на енергетиката, материалите и инфраструктурата, Световния икономически форум. „Това допълнително демонстрира значението на балансирането на подобренията в енергийната сигурност, устойчивостта и справедливостта – в същото време – за да се даде възможност за ефективен енергиен преход.“

Що се отнася до напредъка в енергийния преход, разликата между развитите икономики и нововъзникващите и развиващите се страни в Азия, Централна и Източна Европа и Африка на юг от Сахара постепенно намалява през последното десетилетие. Тъй като развитите икономики и големите нововъзникващи икономики като Китай и Индия разширяват границите на енергийния преход, задвижван от амбициозни пакети от индустриални политики, напредък в чистата електрификация, технологично интензивни решения за декарбонизация на тежката промишленост и напреднала ядрена енергия, съществува риск от ново разширяване на тази празнина. Многостранното сътрудничество е по-важно от всякога за осигуряване на справедлив, приобщаващ енергиен преход в целия свят, в който нововъзникващите икономики са активни участници, а не късно навлезли.

През последното десетилетие бяха направени значителни крачки, но не с темпото, необходимо за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.“, казва Стефани Джеймисън, старши управляващ директор и ръководител на практиката за глобални ресурси в индустрията, Accenture. „Фокусът трябва да се измести към подпомагане на по-населените развиващи се нации да постигнат по-бърз напредък, които, въпреки че са ангажирани с декарбонизация, нямат финансови и технологични възможности да развият напълно своите възобновяеми енергийни ресурси. Чрез по-голямо сътрудничество и подкрепа можем да дадем възможност за по-справедливо и устойчиво бъдеще.“

Muqsit Ashraf, старши управляващ директор и ръководител на глобалната стратегия, Accenture, добави: „Прозорецът на възможностите за постигане на целите за нетна нула се затваря и страните трябва спешно да преминат към по-чисти енергийни системи. Използването на технологии – физически и цифрови, включително данни и AI – ще бъде от съществено значение. Чрез разширяване на границите на разрушителните технологии, като генеративния AI, страните и компаниите могат да реализират това, което преди се е смятало за невъзможно и същевременно да засилят не само устойчивостта, но също така да осигурят по-добра енергийна сигурност и достъпност.“

Швеция (1), Дания (2) и Норвегия (3) водят класацията на ETI 2023 и са първите три държави всяка година през последното десетилетие. Въпреки разнообразните си структури на енергийни системи, те споделят общи характеристики, като високи нива на политически ангажимент и стабилни регулаторни рамки, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, увеличено внедряване на възобновяема енергия и схеми за ценообразуване на въглеродни емисии за стимулиране на инвестициите в нисковъглеродни решения.

Франция (7) е единствената страна от Г-20 в топ 10, следвана плътно от Германия (11), САЩ (12) и Обединеното кралство (13). Силното представяне на най-големите икономики в света, подкрепено от бързото развитие на инфраструктурата за възобновяема енергия и нарастващите нива на инвестиции в чиста енергия, е сигнал за напредък в енергийния преход. Излагането на нестабилност на цените на газа е рисков фактор за приобщаването на енергийния преход, както се вижда от неотдавнашната енергийна криза и нейните фискални и парични последици, особено за европейските държави.

Бразилия (14) и Китай (17) са големите нововъзникващи икономики, които се появяват в топ 20. Благодарение на големия водноелектрически капацитет и лидерството в биогоривата, Бразилия отбеляза висок резултат по отношение на енергийната сигурност и устойчивостта на околната среда, като представлява 7% от производството на възобновяема енергия в световен мащаб. Китай води в инвестициите в възобновяема енергия и развитието на капацитета, подкрепен от зрели местни вериги за доставки, и в инкубацията на индустрии като електрически превозни средства и съхранение на енергия.

Дългосрочните цели на енергийния преход изискват устойчива инерция в резултат на текущите краткосрочни колебания. Индия (67) и Сингапур (70) са единствените големи икономики, показващи истински импулс чрез напредък в устойчивостта, енергийната сигурност и справедливостта по балансиран начин. Например, въпреки продължаващия икономически растеж, Индия успешно намали енергийната интензивност на своята икономика и въглеродния интензитет на своя енергиен микс, като същевременно постигна универсален достъп до енергия и ефективно управлява достъпността на електроенергията.

Разглеждайки всеки аспект на ефективността на енергийната система, нациите износители на горива – Оман (90), Канада (19), Саудитска Арабия (57) и Катар (59) са сред отбелязалите най-високите резултати по справедливост и приобщаване, осигурявайки достъпна енергия за домакинствата и индустрии и използване на енергийния сектор за стимулиране на икономическия растеж. Трябва да се отбележи, че САЩ, Швеция и Израел (28) също имат висок резултат по това измерение, до голяма степен поради цените на енергията, отразяващи разходите, и лидерството в търговията с нисковъглеродни технологични продукти.

Развитите икономики – САЩ, Австралия (24) и Естония (10) – отбелязаха най-висок резултат по отношение на енергийната сигурност, измервайки устойчивостта и надеждността на доставките. Силно диверсифицираният енергиен микс, ниската зависимост от внос на горива и ограничените прекъсвания на доставките на енергия бяха допринесли фактори. Трябва да се отбележи, че те бяха плътно следвани от нововъзникваща икономика, Малайзия (35).

В класацията ETI България е на 48-мо място, изпреварвана от Гърция - 37-мо и Албания - 21-во.

Докладът разкрива, че много страни – възлизащи на над 90% от глобалните емисии – дават приоритет на устойчивостта, като се фокусират върху политики и програми, които насърчават пестенето на енергия, възобновяемите технологии и иновациите в съхранението на енергия и модернизацията на мрежата. Латинска Америка беше водеща с ниски нива на въглероден интензитет в доставките на енергия, ниски емисии на глава от населението и висок дял на чиста енергия в крайното търсене. Парагвай (34), Коста Рика (25) и Уругвай (23) по-специално се възползваха от предимствата на изобилния си водноелектрически потенциал.

„Отговорът на глобалната енергийна криза отвори нови възможности за страните да намалят енергийната интензивност на икономическия си растеж и да увеличат устойчивостта на енергийните системи“, каза Еспен Мехлум, ръководител на отдела за проучване на енергийния преход и регионално ускоряване, към Световен икономически форум. „Заедно с продължаващия натиск за трансформиране на енергийните системи, за да отговорят на спешната необходимост от справяне с изменението на климата, това осигурява силни основи за по-нататъшно ускоряване на глобалния енергиен преход.“, посочва той.