В последната фаза на борбата на централните банки с инфлацията

Съмненията относно паричната политика на централните банки в краткосрочен план са минимални. Както Федералният резерв на САЩ (Фед), така и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще повишат лихвените проценти с 25 базисни пункта през следващата седмица. Но несигурността остава голяма в дългосрочен план. Въпреки че има все повече доказателства, че трансмисията на паричната политика функционира по-добре и по-бързо в еврозоната, равнището на инфлацията продължава да се различава в отделните държави, като нивата са преобладаващо по-високи в Централна и Източна Европа. От своя страна, пазарните очаквания водеха към най-дългата серия на укрепване на EUR/USD от 2004 г. насам, докато регионът остава силно зависим от валутната двойка, когато става въпрос за външна търговия.

В САЩ паричният пазар сега оценява пауза до март 2024 г., когато се очаква Фед да започне цикъла си на облекчаване като ход за противодействие на забавящия се растеж. Това може да има смисъл на база на последните налични статистически данни. Темпът на растеж в Съединените щати се забавя. Рецесията е почти неизбежна. Мекото приземяване на американската икономика сега е основната отправна точка. Към това следва да се добави, че процесът на дезинфлация се е ускорил през последните месеци. Както индексът на потребителските цени (CPI) през юни, така и основният индекс на потребителските цени (core CPI) се оказаха по-слаби от очакваното. Индексът на потребителските цени се повиши до +0,18% на месечна база през юни, a основният индекс на потребителските цени рязко се забави до +0,16% на месечна база. Това беше най-бавното месечно изменение от февруари 2021 г. насам. Отделно, „лепкавата” основна инфлация на Фед в Атланта, отнасяща се за стоки, чиито цени се променят сравнително бавно, спадна до +2,8% на анюализирана едномесечна база. Това е още един много положителен сигнал.

Въпреки това е твърде рано да се говори за победа. Има много източници на безпокойство на фронта на инфлацията: цените на петрола са се повишили, зърнената сделка между Русия и Украйна е нестабилна, трудовите стачки могат да доведат до договори за заплати, значително по-високи от 3,5%, а годишните сравнения ще се влошат. Пътят към 2% вероятно ще бъде труден и ще изисква по-меки пазари на труда.

Далеч не е сигурно, че Фед наистина иска да постигне целта от 2%, ако това означава да вземе решение да тласне икономиката към рецесия. Това не е необходимо: имплицитна цел от 3% или официална цел от 2% не води до сериозни макроикономически последици. Това би било и ненавременно, тъй като президентските избори през 2024 г. наближават. Според нас централната банка може да се примири с дългосрочна средна инфлация, близка до 3%, без пазарът да има причина да се притеснява за това. В този смисъл дългата пауза в паричната политика след повишението през юли е най-вероятният сценарий.

Това винаги е по-сложно в еврозоната

Пазарите не обичат разминаванията в паричната политика. Без изненада дебатът за пауза се засилва и в еврозоната. В началото на седмицата членът на Управителния съвет на ЕЦБ Клаас Кнот (който е хоукиш настроен) заяви в широко коментирано интервю за Bloomberg, че затягането на паричната политика след заседанието следващата седмица е „възможно, но в никакъв случай сигурно". Някои привърженици на агресивната монетарна политика се отдръпват, но не всички. Между членовете на съвета има сериозни разногласия относно това какво трябва да се предприеме след лятното пренастройване. В публикуваните миналата седмица протоколи на ЕЦБ няколко други членове повдигнаха въпроса за перспективата за още повишения на лихвените проценти, като през септември ще има поне още едно повишение.

Перспективите в еврозоната са още по-загадъчни. Съюзът преживява техническа рецесия, която отразява най-вече низходящата ревизия на данните в Ирландия. Това е по-скоро епифеномен, отколкото нещо друго. По отношение на инфлацията ситуацията в еврозоната е много по-неблагоприятна, отколкото в Съединените щати. Има причини за оптимизъм: слаб индекс на потребителските цени, окуражаващи данни и суперосновната (super core) инфлация, която се понижи до 0% на месечна база в последното издание за юни.

Налице са все повече доказателства, че трансмисията на паричната политика функционира по-добре и по-бързо в еврозоната. Същевременно обаче равнището на инфлацията силно се различава в отделните държави, което затруднява задачата на ЕЦБ. Във Франция и периферията растежът е по-силен, а инфлацията е по-ниска, отколкото в държавите в централната част. Необичайните заподозрени са секторът на услугите (в някои страни той е по-устойчив, отколкото в други) и пазарите на труда (в някои страни пазарът е по-затегнат, отколкото в други). Надеждата е, че Съединените щати, които изнасят дезинфлация чрез спада на долара, ще окажат известна помощ през следващите месеци, ако спадът на долара продължи, както очакват прогностиците.

Скок на еврото: Твърде хубаво, за да е истина

От валутна гледна точка EUR/USD се насочваше към 10-ти ден на укрепване, което щеше да е потенциално най-дългата серия от 2004 г. насам. „Претегленият курс” на еврото през основните търговски партньори, който е по-представителен за слабостта/силата на еврото, достигна нов исторически връх. Скорошният подем на еврото се обяснява най-вече с очакванията, че ЕЦБ ще продължи да повишава лихвените проценти, докато Фед ще направи пауза. Това обаче далеч не е сигурно. Според нас по-нататъшните повишения вероятно ще бъдат по-ограничени предвид все още слабия растеж в еврозоната (темпът на растеж е много по-силен в САЩ, отколкото в еврозоната, като БВП на САЩ се е увеличил с 82% от 2008 г. насам, а БВП на еврозоната едва с 6% за същия период) и възможността ЕЦБ да се въздържи от повишение през септември. С други думи, очакванията, че EUR/USD ще тества прага от 1,15 това лято, със сигурност са преувеличени. Според нас през по-голямата част от второто полугодие EUR/USD ще се стабилизира между 1,05 и 1,12.

„България, както и регионът, остават силно зависими от валутната двойка EUR/USD за международната търговия отвъд океана. Дългосрочната несигурност около повишенията или паузите на лихвените проценти, които ще бъдат определени от Централните банки, и тяхното влияние върху инфлацията ще останат основен двигател за EUR/USD през следващите месеци", споделя Веселин Бекяров, главен валутен дилър за България в iBanFirst.