Депутатите решиха: Концесията на „Лукойл“ за пристанище „Росенец“ да бъде прекратена по ускорена процедура
В двуседмичен срок от отнемане на концесията Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръжението
Ударно, със 144 гласа „за“ депутатите решиха концесията на "Лукойл" за пристанище "Росенец" да бъде прекратена по ускорена процедура. Решението мина на първо, а веднага след това и на второ четене Народното събрание с промяна в Закона за прилагането на санкциите срещу Русия (Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна).
Защитниците на представената визия държавата да си върне Росенец издигнаха тезата, че се спазват европейските процедури.
Възложените концесии за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт, с произход Русия или изнесени от Русия, на лица, попадащи в обхвата на европейски регламент относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, се прекратяват в едноседмичен срок, записаха на второ четене депутатите.
В двуседмичен срок от отнемане на концесията Министерството на транспорта и съобщенията поема оперативното управление на съоръжението, реши още парламентът. Този текст беше предложен от Хамид Хамид (ДПС) като редакционна поправка в пленарната зала и одобрен със 143 гласа „за“, 52 „против“ и 1 въздържал се.
Отхвърлено беше предложението на Петър Петров („Възраждане“) прекратяването на концесията да се случи в четириседмичен, а не в едноседмичен срок.
Процедурата за прекратяване на концесията предизвика спорове сред депутатите.
Даниел Лорер от "Продължаване промяната"-Демократична България“ посочи, че процедурата се извършва на базата на режима за санкции. "Пределно ясно е, че прекратяването на концесията е на базата на общоевропейски санкционен режим".
В хода на дебата от БСП и "Възраждане" се обявиха против с мотива, че прекратяването на концесията не е от полза на страната.
"Наясно ли сте каква ще бъде сумата, която ще се наложи да платим, ако заведат дела срещу нас, постави въпрос Борислав Гуцанов от БСП.
Ивайло Мирчев от "Продължаваме промяната" опонира, позовавайки се на въвеждането на фигурата на „особен управител“. "Преди няколко месеца въведохме фигурата на особения управител с доста сериозно мнозинство, която няма да позволи на компании като "Лукойл" да рекетират по какъвто и да е начин българската държава", поясни Мирчев.
Депутатът от ДПС Хамид Хамид пък разясни, че в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна е оставена вратичка, използвана да не бъде прекратена концесията.
"Януари месец (13.01.2023 г. б.р.) беше приет закон, България със закъснение да изпълни този регламент. Приемайки го обаче в закона е останала вратичка, която служебното правителство използва и не прекратява концесията, въпреки че законът ги задължава", внесе уточнение Хамид Хамид от ДПС.
Делян Добрев от ГЕРБ коментира от своя страна ролята на дадената от ЕС дерогация за доставки на руски петрол по море.
"Аз не знам една стотинка да има внесена във фонда", каза той.
На друга позиция бяха депутатите от „Възраждане“. "Не се гледат никакви икономически показатели, не се гледат последиците, не се гледа по никакъв начин, какъвто и да било анализ какво ще струва на фиска, какво ще струва на потребителите, какво ще струва на бизнеса това нещо", заяви Цончо Ганев от "Възраждане".
Партия „Възраждане“ от своя страна предложи прекратяване на процедурата, което доведе до напрежение в залата и почивка за успокояване на обстановката.
Между другото, депутатите от "Възраждане" се ангажираха да сезират Конституционния съз заради отнетото им право да направят промени между първо и второ четене на законопроекта, с който се урежда отнемането на концесията на пристанище "Росенец" от компанията "Лукойл". Събощението бе направено в кубоарите от лидера на партията Костадин Костадинов. Той изрази опасения, че държавата може да бъде съдена и да плаща компенсации на компанията."Не за първи път Конституционният съд е последното убежище на българското правосъдие и българската държавност. Надяваме се, че и този път ще бъде така. Лошото обаче знаете ли кое е? Ще минава време. През това време ще бъдат започнати съдебни дела. Българската държава ще бъде съдена. Излиза, че "Лукойл" може да работи без проблеми в Холандия и Белгия, и в Бенелюкс като цяло, а в България не може", коментира Костадинов.
От "Възраждане" обещаха да организират и протести срещу правителството, когато "управляващите най-малко очакват".
„Погазване на Конституцията“. Така лидерът на БСП определи случилото се. По думите на Нинова, в законопроекта няма мотивация - оценка за въздействие върху икономиката, екологията и цените, посочи тя, отправяйки критики.
"Питаме вносителите. Ама какво може да ти каже Бойко Борисов за оценка на въздействието на някакъв закон. Ами той бъкел не разбира от това, ама подписал се на първо място, защото трябва да бъде ястребът. Трябва да си спаси за пореден път кожата от правосъдие. Паралелната държава се върна с 200, както казваше Борисов. Тези по средата – ПП и ДБ – умните, красивите, демократите, сега са им салфетката, с която ГЕРБ и ДПС се трият. Ей това не можем да го разберем", коментира лидерът на БСП.
Разпоредбите от законопроекта с направените редакционни промени бяха гласувани анблок и приети със 144 гласа „за“ и 52 „против“. В подкрепа на измененията на второ четене гласуваха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС. Против бяха от „Възраждане“ и „БСП за България“, а депутатите от „Има такъв народ“ не участваха в гласуването.