АПСТЕ: Вятърната и слънчевата електроенергия стават все по-рентабилни и ще заемат по-голям дял в енергийния микс на страната ни

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1479
article picture alt description

Източник: iStock by Getty Images/Guliver Photos.

Производството на електроенергия от въглища към май 2023 г. в България се срина с 58 на сто на годишна база, а производството на електроенергия от фотоволтаични панели нарасна с над 30 процента и за първи път стана водещ източник в страната. Това бе и причината на 20 и 21 май пазарът на енергия в България да регистрира първите в историята си нулеви цени на електроенергията. Това е записанов в нов доклад за интегриране на системи за съхранение на българския електроенергиен пазар, който бе разпространен до медиите. Името на документът е "България: Съхранението на енергия като катализатор за променящия се енергиен сектор"и бе предоставен на обществото от Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ). Това е най-новата бяла книга, която разглежда текущото състояние на българския енергиен пазар и потенциала на приложенията за съхранение на енергия. Бялата книга е подготвенa от "Флуенс" (Fluence) - пазарен лидер в областта на продуктите и услугите за съхранение на енергия, съвместно с АПСТЕ.

Още по темата

Според данните през 2022 г. 52,3 на сто от произведената в страната ни електроенергия е била от термични електроцентрали, а само 7 процента - от слънчева и вятърна енергия, се припомня в доклада.

Силният тласък към възобновяемите енергийни източници е до голяма степен свързан с все по-амбициозните цели, които Европейската комисия (ЕК) поставя в областта на декарбонизацията, гласи един от изводите в доклада. От една страна, настойчивото интегриране на по-голям дял на възобновяеми енергийни източници ще гарантира, че България ще избегне загубата на европейско финансиране в размер на милиарди евро. От друга страна, високите цени на  електроенергията по време на европейската енергийна криза допълнително насочват пазарната динамика в полза на икономически по-конкурентните технологии.

Понастоящем експертите отчитат, че повече от 35 гигавата (GW) фотоволтаични и вятърни проекти са подали заявления за проучване на условията за присъединяване към мрежата, а по данни на АПСТЕ през последните три години България практически е удвоила инсталираните си фотоволтаични мощности до 2,2 GW, като през 2023 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация още 700 MW. Следователно, България може да надхвърли целта, заложена в Националния план за енергетика и климат (НПЕК), за инсталиране на фотоволтаични централи до 2030 г. почти седем години по-рано.

Да се осигури електроенергия от възобновяеми източници на най-ниска цена за потребителите и едновременно с това мрежата да премине гладко през прехода от големи диспечируеми електроцентрали към възобновяеми източници, предимно вятър и слънце, които се характеризират с променливо производство, е задача, изискваща интегрирано планиране на електроенергийните мрежи, считат авторите на доклада. Според тях са необходими и нови пазарни правила, които да създадат стимули за инвестиции в гъвкавото управление на мрежата.

Различните приложения за съхранение на енергия "играят" жизненоважна роля за успешното интегриране на възобновяеми енергийни източници в електрическата мрежа. Те могат да осигурят стабилност на мрежата и устойчивост, които са от решаващо значение, тъй като страната ни се стреми да създаде сигурна и надеждна енергийна система с по-голям дял на непостоянно електропроизводство, отбелязва докладът. В контекста на енергийната система на България  решенията за съхранение на енергия предоставят разнообразни ползи за различни заинтересовани страни, произтичащи от уникалната им способност да преместват енергийните товари от един времеви период към друг и да
реагират бързо в моменти на нужда.

Най-сигурният начин за стимулиране на развитието на системите за съхранение на енергия е премахването на пазарните и регулаторни бариери, възпрепятстващи участието на съвременните технологии на пазарите за търговия на едро, на пазарите за балансираща енергия или в механизмите за спомагателни услуги и капацитет, считат авторите на доклада. Те посочват като пример, че Европейският пакет за чиста енергия от 2019 г. предоставя ясни насоки за политически мерки, които да бъдат приети от държавите членки, и по-конкретно: премахване на пречките пред съхранението на енергия, свързани с двойното таксуване и мрежовите такси; приемане на определение за съхранение на енергия в националното законодателство в областта на енергетиката; осигуряване на пълен достъп до пазарите на енергия, капацитет и спомагателни услуги; разработване на пазарно ориентирани обществени поръчки за услуги за регулиране на честотата; разглеждане на съхранението на енергия като алтернатива на скъпите инвестиции в мрежата.

Според авторите на доклада друго ключово предложение на ниво ЕС датира от март 2023 г., когато ЕК публикува своето предложение за реформа на сегашната структура на електроенергийния пазар, в което определи съхранението на енергия и гъвкавостта за мрежата, което то предлага, като основен стълб на бъдещата енергийна система. Предложението изисква от държавите членки да оценят своите изисквания за гъвкавост, за да осъществят енергийния преход. Освен това те трябва да определят насочващи национални цели за съхранение на енергия, както и да прилагат схеми за подкрепа на услугите за системна гъвкавост за постигане на националните цели, включително позволявайки използването на държавни помощи, с които да бъдат изградени по-голям брой системи за съхранение на енергия.

Що се отнася до системите за съхранение на енергия "след електромера", могат да се приложат няколко ефективни метода за стимулиране на подобни инвестиции в България, допълват авторите на доклада. Те дават пример, че може да се предложи освобождаване от данъци и такси на просуматорите (клиенти, които използват собствено произведена електроенергия и продават излишната на пазара), което включва освобождаване от начисления, такси и данъци върху самостоятелно консумираната електроенергия. Това би стимулирало просуматорите да увеличат максимално съотношението на собственото си потребление, като по този начин се насърчават инвестициите в съхранение.  

От АПСТЕ заключават, че България е в началото на своя енергиен преход. Вятърната и слънчевата електроенергия стават все по-рентабилни и си проправят път към заемане на значително по-голям дял от електроенергийния микс на България. Поради тази причина е необходимо съхранение на енергия, което ще улесни преход към система, чиито източници са с непостоянен и трудно прогнозируем характер, като се повиши стабилността и гъвкавостта на мрежата и същевременно се извлекат ползи за по-широкия кръг участници в мрежата и пазара.

Целият доклад може да бъде разгледан тук.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща