Териториалните планове за справедлив преход - крайъгълен камък за декарбонизация на България или нова разделителна линия в обществото?
Крайъгълен камък за декарбонизацията на България и Плана за възстановяване и устойчивост. Така най-кратко може да се определи политическата аргументация и мотив, на които стъпват Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони в страната, отразявайки целите, заложени в Интегрирания план за енергетика и климат, по чийто вариант след ревизиране трябва да се произнесе Европейската комисия. Вероятно е нови уточнения да настъпят и по Плана за възстановяване и устойчивост, който така и не беше завършен като цялостна рамка за зеления преход на българската икономика.
На базата на всички изредени документи и с мотива „улесняване на политическото решение“ авторите на териториалните планове се позовават на прогнозата за търсенето на електроенергия, за мощностите за производството й, намаляването на разходите за СО2 и разходите за електроенергийната система.
Няма как да пропуснем от тази верига процеса на либерализация на електроенергийния пазар. Не може да не се отчете попадането в един и същи период на всички тези активни мероприятия с измененията и допълненията на Закона за енергетиката.
Само преди дни завърши един от етапите на обществените обсъждания по териториалните планове за справедлив преход. Ако се съди по обществените реакции на място – с негативно отношение, силно недоволство и несъгласие на синдикатите. Такова е и отношението на експертните организации по измененията и допълненията на Закона за енергетиката.
От енергийното министерство защитиха териториалните планове за справедлив преход с аргумента, че те само очертават енергийния преход на страната. По отношение на цената на електроенергията за домакинствата пък чухме лично премиерът да се ангажира, че няма да има увеличение на цената на тока. Разбира се, пропусната е една малка подробност – цената на електроенергията за бита след либерализацията се определя не от регулатора, а от пазара.
Общо казано, това са трудни промени в енергийния сектор на България с тежки социални последици, които ще продължат и след 2030 г. и ще се отразят на и без това лошата демографска ситуация. Териториалните планове за справедлив преход подчертават силното обезлюдяване на въглищните региони и не крият очакваните последствия от решението за затваряне на въгледобива в периода до 2030 г. Ако се върнем към обществените обсъждания през изминалите дни, един от основните изводи не е толкова за безработицата, колкото в недоверието, че българските правителства могат да се справят с гарантирането на бъдещия поминък на хората. Липсата на реални действия и на защитни механизми са проблеем, заради който хората вярват, че този т.нар. крайъгълен камък за декарбонизация е по-скоро камък в прашката, насочена към тях.
Като цяло териториалните планове за справедлив преход обхващат трите въглищни региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Те определят териториите, които се очаква да бъдат засегнати най-съществено, като се прави оценка на въздействието върху заетостта на всички околни общини. На тази база се прогнозират очакваните загуби на работни места, необходимостта от преквалификация въз основа на уменията и се очертават възможностите за развитие. Стъпвайки на тази база, всеки от териториалните планове е разгърнат върху намеренията, визирани основно в Плана за възстановяване и развитие.
Старозагорски регион
Сред възможностите за развитие за регион Стара Загора, който е категоризиран като най-засегнат, на първо място се поставят мерките за възстановяване и рекултивация във въгледобивния комплекс „Марица-изток”, които, както е посочено, следват най-добрите технологични практики във всеки етап от дейностите.
„Периодът до 2027 г. ще се използва за планиране преди закриване на мината, но и за подготвителни дейности в минните участъци, предвидени за ранно закриване. Дейностите включват дейности по добив на въглища, така че наклонът на откосите да стане безопасен за възстановяване, както и внедряване на подходяща система за дренаж и мониторинг на водата. Тези дейности са основна отговорност на минната компания. В периода след 2027 г. добивът на въглища ще се извършва успоредно с дейности по възстановяване и рекултивация на земите“, се посочва в проекта за региона.
На второ място се залага работата на необходимите мощности. „Стабилната работа на електроенергийната система ще бъде осигурена чрез поддържане на минимален брой генериращи блокове от ТЕЦ-овете в експлоатация, особено с нарастващото навлизане на ВЕИ. В допълнение, тези мощности ще продължат да допринасят за задоволяване на по-високото търсене през зимния и летния период. Настоящите модели поддържат оценката за необходимата наличност от около 1 GW инсталирани мощности след 2030 г., което ще гарантира надеждност на системата и сигурност на доставките по време на периоди на голямо търсене, но също и в случай на криза. Тази оценка е отразена в текущия ИНПЕК от 2019 г. и ще бъде подкрепена в актуализираната версия през 2023 г.
В точката визираща „Необходимият период за развитие на нови мощности за поддържане на нетното нулево производство на електроенергия“, се уточняват трите възможни сценария за производство на електроенергия - нови ВЕИ мощности и системи за съхранение, междусистемни връзки и нови ядрени мощности. Намаляването на производството на електроенергия от въглища се очаква да бъде съпроводено със заместване с нови мощности“.
„Предназначените за добив земи и други активи ще бъдат част от процеса за развитие на нови енергийни мощности. Един от основните набори от мерки при преустройството на минните земи е насочен към развитието на нови големи ВЕИ – предимно фотоволтаични мощности, включително извън мрежата, съчетани с електролизьори, както и развитие на системи за съхранение. Като се имат предвид текущите прогнози на ЕСО за новите ВЕИ мощности до 2030 г., става ясно, че при пълно реализиране на този потенциал ще се осигури основният дял от националните цели за нови ВЕИ до 2030 г. Това развитие ще има положителна системна роля, като се вземе предвид наличието на връзки към националната мрежа, но също така ще има положителна социална роля при създаването на устойчиви работни места в етапа на строителство, както и по време на експлоатацията на тези активи. Финансирането на този елемент от плана за справедлив преход ще даде възможност за най-ефективни и технологично обосновани интервенции в районите на въгледобив. Финансирането чрез ПВУ и трите стълба на Механизма за справедлив преход следва принципите за открит и конкурентен подбор. Също така се признава, че се очаква големите предприятия да играят значима роля в процеса на енергиен преход и индустриализация заедно с (малки и средни предприятия) МСП“.
Част от дейностите, които ще се извършват, са прехвърлени върху специално държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ (КВР).
„Планираното създаване на специално държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ (КВР) е част от общата концепция, базирана на активи за преобразуване на въгледобивния регион, използвайки земя, инфраструктура и умения. КВР ще предприеме дейностите по рекултивация и пренасочване в рамките на въглищните мини след 2026 г. и ще играе ключова роля в осигуряването на инфраструктура за нови промишлени дейности. Една важна задача на КВР е дългосрочното възстановяване на изоставени индустриални зони и справяне с всички съответни рискове и бариери за развитието на общините и общностите – независимо дали чрез киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове и други.
Планираното заместване на производството на електроенергия от въглища с ВЕИ и други промишлени дейности ще повлияе значително на системата за управление на добива, което включва ограничаване и затваряне на оперативни блокове за по-кратки от планираните периоди на работа. Такова ранно ограничаване на плановете за добив изисква правилно управление на дейностите по преоборудване и след закриване, които трябва да бъдат осигурени от квалифициран персонал и с финансова подкрепа, за да се избегнат неблагоприятни въздействия върху околната среда. Във връзка с гореизложеното, регион Стара Загора има огромен потенциал за преход, основан на интегрирана трансформация на активи, което би позволило запазването на енергийния профил на региона, качество на заетостта и добавена стойност на регионален принцип чрез реализиране на широкомащабни инвестиции и нови индустрии с висока добавена стойност в областта на чистите технологии, използващи потенциала на наличната инфраструктура, човешки капитал и земя.
Освен това наличието на развита образователна инфраструктура, включително Тракийския университет, и регионален капацитет (Институт за устойчив преход и развитие, Агенция за регионално икономическо развитие и др.) правят Стара Загора изключително перспективен регион за научноизследователска и развойна дейност и иновации в областта на новите чисти технологии, както и за изграждане на модел на активно участие на местните заинтересовани страни в процеса на управление и осъществяване на прехода. Въгледобивните мини (откритите находища) и прилежащата земя ще се нуждаят от огромна рекултивация в мащаб, невиждан досега в България, която има огромен потенциал да осигури основа за трансформация и справедлив преход в региона“, е записано в териториалния план за Стара Загора.
На практика, така очертан териториалният план дава визия за бъдещето. Така се стига до момента на финансирането на всички дейности. Точно тук се настанява и недоверието, че всичко обещано ще се случи. Твърдението, че хората ще получат преквалификация и работа, а регионът ще изглежда по-чист, захвърлено във фразите „Фонд за справедлив преход“ и „Модернизационен фонд“, означава несигурност и натрупване на финансови ангажименти за следващите поколения. Въпреки твърденията за равнопоставеност, няма как да убегне предпочитанието за насочване на инвестициите в големите предприятия.
„Подкрепата за МСП трябва да бъде насочена към дружества, които имат потенциал да разпространят своя растеж сред други местни дружества въз основа на вертикални и хоризонтални връзки (интеграция). Това ще бъде основният двигател за създаване на работни места, което се счита за потенциален фактор. Въпреки това потенциалната разлика в заетостта е значителна и подкрепата само за МСП няма да е достатъчна, за да замени загубата на работни места в резултат на прехода, следователно за област Стара Загора ще е необходима и подкрепа за големите предприятия.
Инвестициите в големите предприятия следва да се съсредоточат върху дейности, които гарантират бързото създаване на нови работни места в отрасли, подкрепящи цялостния преход към нисковъглеродна икономика и насочени към нови енергийни технологии. В съответствие с горния анализ и предвид съществуващите умения, фокусът ще бъде върху индустриалния сектор, а именно производството на съоръжения за съхранение на енергия и промишлени стоки с чисти технологии, както и компоненти за новите чисти технологии. По този начин крайъгълен камък на Плана за справедлив преход за Стара Загора ще бъде предоставянето на стимули за привличане и създаване на големи предприятия, които да заместят икономическите дейности в региона, основани на въглищата“, се посочва в документа.
Завладяващо като визия е обещанието за ВЕИ, вятър, зелен водород, геотермална енергия, батерии за съхранение, „което ще допринесе за широкомащабния енергиен преход в България като осигури инфраструктура за съхранение и капацитет за чиста енергия“.
В частта „Индустрия за устойчиви енергийни решения“ се разглеждат дейностите по рекултивация на кариерите за лигнитни въглища, изискващи специални умения. Дейността по тази част ще попадне в предстоящото да се създаде дружество „Конверсия за въглищни региони“.
„То е планирано като голямо държавно предприятие, което да поеме рекултивацията на въглищни мини и да подготви инфраструктура за нови промишлени дейности. То ще използва натрупаните досега средства за рекултивация на земя. То също така ще бъде бенефициент за подпомагащо финансиране, което ще обхваща пропуските при обичаен сценарий и при ускорения сценарий“, се посочва в документа.
Тук е включена и т.нар. „Схема за подпомагане на създаването на вериги на добавена стойност, базирани на водород“, където се развива и тезата за изграждането на голям парк от ВЕИ, основно слънчеви централи. Някои от мерките, като подпомагане изграждането на фотоволтаични паркове, биометан, производство на енергия от вятърни мощности и др., се припокриват.
Предвижда се също така и „Подкрепа за създаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии)“. Припомняме, че при последното обсъждане отново бе обещано скорошна готовност на индустриалната зона в Стара Загора.
Социалната подкрепа залага основно на преквалификация и на финансиране от Фонда за справедлив преход, както и на мерки за енергийна ефективност и ВЕИ с фокус върху енергийната бедност.
В т.нар. трети стълб се разискват възможностите за разнообразяване на местната икономика, а в четвъртия необходимата техническа помощ. Любопитен е анализът на пропуските.Уточнява се, че се подготвя „Списък на предприятията, които се очаква да бъдат подкрепени (само за дейности/проекти извън СТЕ, въз основа на заявен интерес и/или със собственост върху активи, подлежащи на трансформация“.
Регион Кюстендил
В териториалния план за справедлив преход за Кюстендил областта е определена като „с най-неблагоприятните социално-икономически показатели в Югозападния регион“, а една от характеристиките е ниското ниво на преките чужди инвестиции. В документа се набляга на придобиването на нови умения от работещите и служителите в областта на чистата енергия и енергийната ефективност.
„Преходът към неутрална по отношение на климата икономика ще се отрази на териториите в различни аспекти: Мините ще се нуждаят от мащабна рекултивация, каквато досега не е имало в България. Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време, като по този начин се създава алтернативно използване на наличния трудов ресурс от мините.
Въглищните мини (открити или подземни) и прилежащите им терени са публична държавна собственост. Дружествата, които ги експлоатират, имат концесионни договори, но не притежават собственост върху земята.
Рекултивираните терени биха били подходящо място за алтернативни инвестиции - например фотоволтаици или кафяви площи, а не за земеделски площи/земя; ПРОЕКТ! 15 - ТЕЦ "Бобов дол" ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към нулеви въглеродни източници на енергия, за да се намалят въглеродните емисии, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2026 г.
ВЕИ, които трябва да заменят ТЕЦ "Бобов дол", капацитетът е изчислен на 630 MW - фотоволтаични, зелен водород, геотермални, вятърни турбини или биометан.
Настоящата структура на работната сила, наета в секторите B и D на NACE, дава възможност за евентуално пренасочване към нови промишлени дейности (изискващи предимно средно квалифицирана работна сила). Създаването на адекватна организация за извършване на екологосъобразно териториално управление, поетапният трансфер на служители към нови индустрии и дейности и евентуално поддържане на демографския баланс във въглищните региони изисква устойчиво планиране и изпълнение в целия период до 2030 г.
Планираното създаване на специална компания „Конверсия на въглищни региони“ е част от общата Концепция, базирана на активи, за преструктуриране на въглищния регион, използвайки земя, инфраструктура и умения. Дружеството „Конверсия на въглищни региони“ ще предприеме дейностите по рекултивация и смяна на предназначението в рамките на въглищните мини след 2026 г. и ще играе ключова роля в осигуряването на наличието на инфраструктура за нови промишлени дейности.
Една важна задача на компанията е дългосрочното възстановяване на изоставени индустриални зони и справяне с всички съответни рискове и бариери за развитието на общините и общностите, като киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове и др.
Планираното заместване на производството на електроенергия от въглища с ВЕИ и други промишлени дейности ще повлияе значително на системата за управление на добива, включително ограничаване и затваряне на работещи блокове в по-кратки от планираните срокове за работа. Такъв вид ранно ограничаване на плановете за добив изисква правилно управление на дейностите, свързани с преоборудване и периода на преустановяване на експлоатацията, които трябва да бъдат извършени от квалифициран персонал и с финансова подкрепа, за да се избегнат неблагоприятни въздействия върху околната среда“, се посочва в документа. В него обаче не се отчитат вече предприетите дейности, в частност от ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“ за изграждане на обекти за производство на екологично чиста енергия – в частност фотоволтаични мощности и амбициите за зелен водород.
И за този регион в териториални план за справедлив преход са заложени три стълба за изпълнение на инициативите - индустрия за устойчиви енергийни решения, социална подкрепа и подкрепа за заетостта и разнообразяване на местната икономика. Хоризонталният приоритет е насочен към повишаване на техническия капацитет на бенефициентите, за да се подобри качеството и процентът на одобрение на проектите за кандидатстване.
По отношение на Индустрията за устойчиви решение отново акцентът е върху рекултивацията на въглищните мини. Дейността отново е част от бъдещото предприятие „Конверсия на въглищните региони“.
Подкрепата за подпомагането на малки и средни предприятие (МСП) цели привличането на инвестиции „в областта на производството, да се осигури алтернативна заетост и да се гарантира енергийният преход на България. Очаква се инвеститорите да създадат местни производствени мощности. Такива съоръжения могат да действат като привличащи други инвеститори за останалата част от региона и да генерират както преки, така и непреки ползи за заетостта. Очаква се те да изискват умения, тясно свързани с уменията на най-пряко засегнатите от прехода работници. Подкрепата ще се предоставя на открита и конкурентна основа. Тя може да включва както подкрепа за оперативни, така и за капиталови разходи. Предвижда се оперативните разходи да включват разходи за възнаграждения за покриване на разликата във възнагражденията за работниците, идващи от затихващите сектори, както и целево обучение за преквалификация и повишаване на квалификацията на работници, които преди това са били ангажирани във въглищни и добивни дейности. Нови или съществуващи МСП ще прилагат мерки за НИРД, проектиране и производство на инсталации за геотермална енергия и други видове съоръжения за енергия, включително водород“, се посочва в документа за регион Кюстендил.
На следващо място се акцентира върху подкрепа на индустриален парк за чисти технологии. „ Ще бъде осигурена и насърчавана специализирана подкрепа в подсектори с най-голям местен потенциал, като селско стопанство и производство на хранителни продукти и напитки, лека промишленост, туризъм и чиста енергия. Подкрепата ще бъде насочена към МСП и стартиращи фирми“, обещава тази част от плана.
Както и в териториалния план за Стара Загора и тук се залага схема за подпомагане на фотоволтаични паркове и производство и използване на зелен водород, включително съхранение на енергия, използването на геотермална енергия за търговски цели и централно отопление.
Разглеждат се възможностите за разнообразяване на местната икономика, включително чрез „адаптиране на предприятията към икономическия преход“, което означава подкрепа на заетостта, включително чрез ново оборудване, обучение на персонала и прочие, както и създаване на център за научни изследвания и иновации. За всичко това териториалният план за справедлив преход предлага техническа помощ, а що се отнася до финансирането, то отново е по Фонда за справедлив преход, който да допълни инвестициите но Плана за възстановяване и устойчивост. Практически планът за Кюстендил предлага кандидатстване по всички възможни програми за средства от ЕС, включително програмите LIFE и Подкрепата за България от Фонд за модернизиране на търговията с емисии на ЕК.
Амбициите за Перник – най-скромни
Що се отнася до Перник, в териториалния план за справедлив преход той е определен като регион „с най-малко засегнатата област поради прехода, но все пак е налице значително въздействие. В това отношение през 2025 г. ще бъдат засегнати общо 500 работни места, през 2026 г. - 1,6 хил. и през 2027 г. - още 500. Освен това концентрацията на индикативния икономически ефект ще доведе до загуба на БДС в размер на 91 млн. лв. на годишна база“.
Според авторите на документа, изпълнението на мерките по териториалния план за справедлив преход, „доведе до следните резултати: - Масивна рекултивация на минните участъци с участието на голям брой работници, като по този начин се създава възможност за алтернативно използване на наличния трудов ресурс от мините;
Осигуряване на подходящи места чрез рекултивация на минните участъци за алтернативни инвестиции - фотоволтаични инсталации или места за оползотворяване на отпадъци; -
Преминаване към други енергийни източници с цел намаляване на въглеродните емисии и пълно заместване на капацитета на ТЕЦ "Република" - 105 MW електроенергия и 502 MW топлинна енергия - с фотоволтаични системи, слънчеви системи за централно отопление като комбинирана система за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане, зелен водород, геотермална енергия, вятърна енергия и биометан;
Прехвърляне на работни места към нови промишлени дейности в сектори в преход и такива с висок потенциал за създаване на БДС.
Може да се запознаете с предложеният териториалния план за справедлив преход в региона на Стара Загора в прикачения документ.