Eurelectric: Недостатъчните инвестиции в електромрежата при бума на ВЕИ ще доведат до претоварването ѝ, очакват се нови разходи за клиентите

Институт за енергиен мениджмънт

Енергийният преход в Европа до голяма степен е в зависимост от остаряващите електроенергийни мрежи с все по-ограничен капацитет за интегриране на масовата електрификация и за постигане на по-високите цели за декарбонизация. Крайно време е законодателите да възприемат изпреварващ подход за осигуряване на електрическите мрежи на бъдещето.

Новият доклад за мрежите на Eurelectric „Power System of the Future: Keys to delivering capacity on the distribution grid“ показва как настоящата реформа на структурата на пазара на електроенергия може да приложи този подход чрез стимулиране на изпреварващи инвестиции, по-дългосрочно планиране на мрежите, цифровизация, гъвкавост и по-усъвършенстван обмен на данни.

До 2030 г. в Европа ще има около 50-60 милиона термопомпи, 65-70 милиона електрически превозни средства (ЕПС) и над 600 гигавата допълнителен капацитет от възобновяеми източници, както е предвидено в REPowerEU. Около 70% от този капацитет ще бъде пряко свързан с разпределителните мрежи – електрическите линии, които преминават през градовете и селата и свързват все повече ветрогенератори и соларни инсталации. Въпреки че стават все по-важни за декарбонизацията на континента, разпределителните мрежи в Европа се сблъскват с тромави разрешителни и недостатъчни инвестиции, в резултат на което капацитетът им е все по-ограничен.

„Подготовката на нашите електрически мрежи за системите с нулеви нетни емисии трябва да бъде основен приоритет през следващите години, както на ниво ЕС, така и на национално ниво“ – казва Кристиан Руби, генерален секретар на Eurelectric – „Това изисква нов начин на мислене сред регулаторите и законодателите. Такъв, който предвижда нуждите на Европа от мрежов капацитет за интегриране на повече проекти за възобновяеми енергийни източници, както и такъв, който позволява безпрецедентна електрификация на транспорта, сградите и промишлеността, за да се постигнат скоростта и мащабът, необходими за енергийния преход в Европа.“

Оскъдният капацитет се изразява в по-дълго чакане за присъединяване към мрежата, повече зони с претоварвания на мрежата и по-високи разходи за потребителите. За да избегне това, Европа трябва да укрепи и разшири мрежовата си инфраструктура, за да увеличи капацитета й, като същевременно се опита да използва максимално вече съществуващия капацитет. Изпреварващото планиране на разширяването на мрежата сега е от ключово значение за посрещане на нуждите на ЕС от електрификация до 2030 г. и за осигуряване на надеждно електричество по хиляди километри електропроводи в цяла Европа. Най-сигурният начин да се даде възможност за такова спешно изграждане е да се планира и инвестира предварително и своевременно.

Предварителните инвестиции следва да бъдат структурно включени в реформата на електроенергийния пазарен модел, за да се преодолее недостигът на инвестиции в електроенергийната инфраструктура на ЕС в размер на 7 милиарда евро годишно. Както е посочено в проучването на Eurelectric „Скоростни пътища за декарбонизация„, понастоящем ЕС инвестира 23 млрд. евро годишно в мрежова инфраструктура. Това е твърде малко: инвестициите в разпределителните мрежи трябва да достигнат не по-малко от 38 млрд. евро годишно до 2030 г. и до 100 млрд. евро годишно до 2050 г., като се има предвид очакваното допълнително търсене, за да се изпълни програмата на ЕС за декарбонизация.

За да се постигне необходимото равнище на инвестиции, е необходимо и ускорено издаване на разрешителни. Днес продължителното издаване на разрешителни за мрежови проекти често забавя разгръщането на проекти за възобновяеми енергийни източници. Това структурно забавяне увеличава риска от претоварвания поради нарастващите искания за присъединяване и резервиране на мрежов капацитет. Политиците трябва спешно да се споразумеят за опростен процес на издаване на разрешителни. Включването на актуализациите на мрежата в проекта на даден производител в рамките на едно разрешително също може да облекчи тази административна тежест.

Едновременно с това, докато се разработва нова инфраструктура, съществуващите мрежи трябва да се оптимизират максимално. Това изисква цифровизация и гъвкави споразумения за присъединяване като начин за оптимизиране на използването на съществуващия капацитет в претоварените райони. Като позволяват по-бързо присъединяване към мрежата за част от необходимия капацитет, тези споразумения могат частично да отложат спешността на допълнителното изграждане на капацитет. Тъй като тези инструменти дават възможност за по-ефективно използване на съществуващата мрежа, те следва да бъдат насърчавани от всички ползватели на мрежата при ясна правна рамка.

Потребителите на електроенергия могат допълнително да подпомогнат управлението на мрежата и да повишат цялостната стабилност на системата, като пренасочат или намалят потреблението си към по-малко натоварени часове чрез схеми за реакция от страна на търсенето и местни пазари за гъвкавост. Разгръщането на по-голяма гъвкавост обаче изисква по-интелигентна мрежа. Регулаторите следва да стимулират инвестициите на системните оператори в цифровизация като критичен компонент за осигуряване на по-устойчива енергийна система и ефективно обслужване на потребителите на мрежата.

Освен цифровизацията, планирането на бъдещето изисква и прецизна информация. Насърчаването на по-тясното сътрудничество и прозрачния обмен на данни между системните оператори и пазарните участници, както и националните органи, е от първостепенно значение, за да се получи по-подробна представа за необходимото време за присъединяване и нуждите от капацитет. Надеждните механизми за обмен на данни могат да дадат възможност на системните оператори да правят по-точни прогнози за нововъзникващите модели на производство и необходимия капацитет.

Осигуряването на достъп до данни обаче не трябва да става за сметка на неприкосновеността на личните данни на клиентите. Прилагането на ясни мерки за защита и сигурност на личните данни е от жизненоважно значение за защитата на чувствителната информация и за поддържането на доверието между всички заинтересовани участници.