БГВЕА с възражения по начина на въвеждане на паричната гаранция при изграждане на вятърни централи

Между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) в Народното събрание е внесено предложение, с което се предвижда производителите на електрическа енергия от възобноваеми източници да заплащат в полза на оператора на съответната електрическа мрежа гаранция, в размер на 50 000 лв. на всеки мегават (MW) инсталирана мощност на бъдещия енергиен обект.

Съгласно внесените текстове, инвеститорите с вече сключени предварителни договори няма да бъдат повлияни от тази мярка. Гаранция занапред ще бъде дължима от всички ВЕИ инвеститори още при получаване на становището за условията и начина на присъединяване от оператора на електрическата мрежа.

Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА) счита, че тази мярка не би постигнала целите на вносителя с предложението за изменение на ЗЕВИ в случай, че тя бъде приложена единствено спрямо проектите, които не са достигнали до етап на подписан предварителен договор за присъединяване. Приложена по този начин, мярката би дискриминирала вятърните проекти в развитие, които по обективни причини, свързани с по-дългия си процес на развитие, не са достигнали до етап, който би им позволил сключване на предварителен договор за присъединяване. Това съобщиха днес от асоциацията в съобщение, изпратено до медиите.

Към момента има сключени предварителни договори за приблизително 7000 MW ВЕИ мощности, които вече са блокирали капацитет в мрежата. Наличието обаче на сключен предварителен договор за присъединяване не гарантира по никакъв начин, че тези проекти ще се реализират в действителност. Видно от мотивите на внесеното предложение, целта на тази мярка е да отсее сериозните ВЕИ проекти. Именно с оглед на това, следва гаранцията да се прилага както за новите ВЕИ проекти, така и за тези, които са вече на етап „предварителен договор“. В противен случай, проблемът с присъединяването към мрежата вместо да бъде решен, ще се задълбочи дори повече, а компаниите, които наистина искат да реализират проекти в България ще изтеглят своите инвестиции от страната.

От БГВЕА категорично се противопоставяме на условието гаранцията да бъде учредена още при получаване на становище, тъй като на този етап операторът на мрежата все още не поема финансов ангажимент за подобряване на инфраструктурата. В тази връзка, ако все пак тази мярка бъде въведена, настояваме гаранцията да бъде изискуема едва на етап „предварителен договор“, когато операторът вече се ангажира да направи необходимите инвестиции в мрежата.

В предложените текстове също така липсва разпоредба, която да гласи при какви обстоятелства гаранцията се освобождава в полза на инвеститора. В тази връзка, според БГВЕА гаранцията следва да се освобождава в полза на инвеститора, ако проектът не може да бъде осъществен по причини, извън неговия контрол, и в случай че е налице обективна невъзможност проектът да бъде осъществен, въпреки усилията на инвеститора.

В заключение, бихме искали да обърнем внимание, че въвеждането на подобна мярка следва да бъде широко дискутирана с всички заинтересовани страни от ВЕИ сектора, за да не се превърне в поредната пречка пред развитието на ветроенергийните проекти у нас, обобщават от БГВЕА.

Предвид факта, че мярката се предлага между първо и второ четене на законопроекта, бизнесът от ветроенергийния отрасъл ще бъде лишен от възможността да изрази становището си по въпроса. По този начин се пропуска възможност да се почерпи опита на международни компании в регулацията, която успешно е въведена по този въпрос в редица европейски страни.