CEER: Среднопретеглената подкрепа за ВЕИ вече намалява до нива от около 80 евро/мвтч

Институт за енергиен мениджмънт

В края на септември CEER публикува преглед на схемите за подкрепа на ВЕИ в ЕС през 2020 и 2021, в който участват 27 държави (чрез националните си енергийни регулатори), от които 25 страни-членки на ЕС (вкл. България).

CEER посочва, че за насърчаване на ВЕИ се използва широк набор от инструменти, като например инвестиционни субсидии, Feed-in tariffs (FiTs), Feed-in premiums (FiPs) и гаранции за произход. Настоящият доклад показва, че в цяла Европа преходът към схеми за подпомагане, които позволяват по-голяма пазарна интеграция на ВЕИ и включват повече конкурентни елементи в начина на определянето на нивата на подпомагане, продължава. В този смисъл, основните наблюдавани промени продължават да са свързани с 1) въвеждането на схемите FiP, при които производителите на енергия от ВИ получават подкрепа (фиксирана или променлива премия) в допълнение към пазарните им приходи, и 2) въвеждането на тръжни процедури като средство за определяне на нивата на подпомагане.

В този доклад са показани и нивата на подкрепа за единица продукция (т.е. преките разходи за MWh подкрепена електроенергия) за основните технологии за възобновяеми енергийни източници през 2020 г. и 2021 г. за цялата действаща система за подпомагане (тези равнища на единична подкрепа отразяват смесица от стари и нови инсталации и евентуално стари и нови системи за подпомагане).

Съществуват големи разлики между технологиите и между държавите, които се дължат и на почти десетилетията на съществуване на системите за подпомагане на ВЕИ. В последния доклад на CEER (C20-RES-69-04) се посочва, че среднопретеглената подкрепа за ВЕИ (над/освен цената на едро), е намаляла от 110 €/MWh5 през 2015 г. до средно 96 €/MWh в 25 държави за 2017 г. В същото време, среднопретеглената подкрепа е варирала от минимална стойност от 13 €/MWh (в Норвегия) до максимална стойност от 198 €/MWh (в Чешката Република).

Среднопретеглената подкрепа за ВЕИ е намаляла от 100 €/MWh през 2018 г. до 98 €/MWh през 2019 г, докато общите разходи са се увеличили от 60,08 млрд. евро на 63,593 млрд. евро. Въз основа на данните предоставени за настоящия доклад, среднопретеглената подкрепа за ВЕИ е намаляла от 109 €/MWh през 2020 г. до 83 €/MWh през 2021 г. В същото време общите разходи са намалели от 74,76 млрд. евро до 56,323 млрд. евро.

От данните експертите правят извода, че тази подкрепа за ВЕИ централите ще продължи да намалява и през 2022 г. и 2023 г., но ще трябва да почакаме малко за официалните данни.

Делът на брутната електроенергия, произведена от ВЕИ, се различава значително в отделните държави като варира от 4% в Словения до 43% в Ирландия, при средна стойност е 23% в държавите членки на CEER през 2020 г. Това е увеличение в сравнение със средния дял от около 19 % през 2018. Информацията, предоставена от държавите-членки на CEER показва, че броят на тръжните процедури с оглед определяне на нивата на подпомагане се увеличава, като все по-малко страни разчитат единствено на административни процедури.

В доклада се посочва също така, че не са направени почти никакви промени в централните характеристики на схемите за подкрепа като например естеството на финансирането, което все още е предимно от неданъчни налози (21 от 27 държави). Докато в повечето от тези страни има някои специфични такси върху електроенергията или понякога върху енергията като цяло, които се използват пряко за подпомагане на електроенергията от ВЕИ, Франция и Чешката Република използват държавния бюджет за подпомагане на електроенергията от ВЕИ.

Що се отнася до пазарната интеграция, инсталациите за ВЕИ все повече се ползват с еднакви финансови отговорности както конвенционалните централи за балансиране, или това касае ВЕИ поне над определен праг на инсталираната мощност. Докладът показва, че за 19 държави отговорността за балансиране на ВЕИ е заложена в съответните национални схеми за подпомагане. В 11 от тези 19 държави, отговорността за балансиране се отнася за всички производители на енергия от ВЕИ, докато в останалите осем държави, само избрани производители на енергия от ВЕИ носят такава отговорност.