Ще успее ли този път ЕС да постигне споразумение на COP28 за постепенно премахване на изкопаемите горива?

Европейският съюз ще настоява за споразумение на COP28 за постепенно премахване на изкопаемите горива. За това се разбраха министрите на климата на държавите от ЕС, които одобриха тази седмица преговорната позиция на блока за тазгодишната среща на върха на ООН за климата COP28, като се съгласиха да настояват за първото в света споразумение за постепенно премахване на изкопаемите горива, отделящи CO2.

Споразумението превръща Европейския съюз от 27 държави в един от най-амбициозните преговарящи на годишните преговори за климата на ООН, където над 200 страни преговарят за усилията си за борба с глобалното затопляне.

„Ние ще бъдем в челните редици на преговорите, за да покажем най-силния ангажимент на ЕС към зеления преход и да насърчим нашите партньори да следват нашия пример“, каза министърът на климата на Испания Тереза Рибера, цитиран от Ройтерс. 

Основно решение ще бъде дали страните на COP, която започва на 30 ноември в Дубай, ще се съгласят за първи път да премахнат изкопаемите горива. Изгарянето на въглища, петрол и газ произвежда парникови газове, които са основната причина за изменението на климата.

Прозорец остава ако се прилагат технологии за улавяне на вредните емисии

27-те страни-членки на ЕС се съгласиха единодушно да призоват на COP28 за постепенно премахване на „неотслабените“ изкопаеми горива. Това оставя прозорец за държавите да продължат да изгарят въглища, газ и нефт, ако използват технология за „намаляване“, което означава улавяне – на произтичащите от това емисии.

В споразумението с ЕС обаче се отбелязва, че технологиите за улавяне на емисии „съществуват в ограничен мащаб и трябва да се използват за намаляване на емисиите главно от сектори, които трудно могат да бъдат намалени“.

Използването на тези технологии "не трябва да се използва за забавяне на действията в областта на климата", коментират експертите. Глобалният министър на климата на Дания Дан Йоргенсен каза, че преговорната позиция е "изключително амбициозна". „Бих искал да е още по-амбициозно, но добре, ние сме съюз от почти 30 държави и трябва да се съгласим“, каза той, цитиран от Ройтерс.

Критичната линия- редица държави предупредиха за липсващите технологии

Около 10 държави, включително Дания, Франция, Германия, Ирландия, Холандия и Словения, искаха по-строга сделка за постепенно премахване на всички изкопаеми горива.

Въпреки това, още толкова държави - включително България, Унгария, Италия, Малта и Полша - успешно аргументираха предупреждението относно технологиите за намаляване на емисиите.

Българският министър на околната среда Юлиан Попов коментира пред Ройтерс, че целта е да остане отворена тази опция за замърсяващи сектори с ограничени технологии за намаляване на емисиите - като химикали и производство на цимент - но не и за енергийния сектор, където преминаването към нисковъглеродни източници като вятъра и слънчева енергия вече е в ход.

„Това е много скъпа технология, не е достатъчно развита. Така че, ако трябва да инвестираме и да се съсредоточим върху (технология за улавяне на въглерод), трябва да намерим правилния сектор за нея“, каза той.

Разделението на ЕС отразява тлеещото глобално напрежение.

Държавите от ЕС, които се противопоставят на пълното спиране са по-бедни нации, които се страхуват от въздействието на отказването на икономиките им от изкопаеми горива. Производителите и потребителите на изкопаеми горива, сред които Саудитска Арабия, блокираха опитите за постигане на съгласие, включително тазгодишната среща на върха на Г-20 - се очаква да окажат подобна съпротива на срещата на върха COP28.

Страните от ЕС също така призоваха за „неефективните“ субсидии за изкопаеми горива да бъдат премахнати постепенно до 2030 г. и казаха, че не може да има нови електроцентрали, захранвани с въглища, ако светът иска да предотврати тежки промени в климата.

Възможно ли е Глобалният преглед на напредъка да се окаже провал?

Предстои актуализирането на национално определения принос и подаването му към Секретариата на Конвенцията преди СОР28, което ще затвърди още веднъж водещата роля на ЕС, както и ангажираността му към предприемането на реални мерки за постигане на нужните намаления на емисиите с оглед на поставените в Парижкото споразумение цели и последните научни доклади. По този начин ЕС ще даде пример и стимул на останалите страни за подаване на амбициозни и прозрачни национално определени приноси в рамките на първия Глобален преглед за напредъка, който ще бъде направен на предстоящия COP28. Страхът е този напредък да не се окаже провал, от който се страхуват всички, но най-вече страните от ЕС.