Проблемите в Източното Средиземноморие могат да нарушат регионалния газов пазар и да повлияят на доставките

Продължаващият конфликт между Израел и Хамас, палестинската въоръжена група, представлява сериозна заплаха за регионалния пазар на природен газ и може да има косвен ефект върху доставките на втечнен природен газ (LNG) в Европа с наближаването на зимата. Въпреки че Израел има излишък от производството на газ, което в момента се поддържа от нарастващото търсене на Египет и Йордания, продължаващ или ескалиращ конфликт би имал широкообхватни последици, посочва в свой анализ компанията Rystad Energy.

Съдбата на трите най-големи израелски газови проекта – Tamar, Leviathan и Karish – ще повлияе силно на регионалния пазар. Едно регионално геополитическо преструктуриране може да забави напредъка, да изложи на риск инвестициите нагоре по веригата и да наруши експортните цели във време, когато проучването и откриването на евтини ресурси нараства.

Leviathan осигурява 44% от текущия добив на газ в Израел, следван от Tamar и Karsh съответно с 38% и 18%.  От Tamar се осигурява повече от 70% от вътрешното търсене на газ в Израел и е основният източник за производство на електроенергия от газ. Предполага се, че от 5% до 8% от продукцията на Tamar се изнася.

Египет внася около 7 милиарда кубически фута природен газ годишно от разработките на Tamar и Leviathan, което помага за посрещане на вътрешното търсене и централите за LNG. Според Rystad Energy, Египет е изнесъл 3,7 милиона тона LNG между октомври 2022 г. и януари 2023 г., като най-високото количество е малко под 1 милион тона през декември 2022 г. Това пиково производство е приблизително равно на 33-дневното спиране на производството на Tamar при настоящите темпове.

В момента на израелският газ се пада по-малко от 10% от потреблението на газ в Египет, а през първите три тримесечия на тази година износът на LNG е намалял с около 50% в сравнение с миналата година. Този спад е резултат от увеличаването на битовото потребление на газ през летния сезон. Като се има предвид тази динамика, възникват въпроси относно устойчивостта на износа на газ за Египет с наближаването на зимата.

Въпреки мрачната прогноза за предстоящата зима на Ел Ниньо, настоящата ситуация представлява бичи фактор. Съхранението на Европейския съюз (ЕС) в момента е над 97%, а потреблението на газ все още е под нивата, регистрирани през 2022 г. Освен това има възможност за увеличен износ на газ от САЩ. Продължаващият конфликт вероятно ще има ограничено въздействие върху цените на газа в посока нагоре в краткосрочен план, което ще отразява премията за геополитически риск, която вече се проявява в цените на петрола. Въпреки това остава рискът от ескалация в по-широк конфликт, който може да предизвика краткосрочно увеличение на цените на енергията. Ако високите цени на енергията доведат до инфлация и по-нататъшно затягане на лихвените проценти, те в крайна сметка може да се коригират надолу през следващите месеци, ако икономическите перспективи се влошат, коментира  Aditya Saraswat, вицепрезидент за Близкия Изток по Upstream, към Rystad Energy

Газовото находище Tamar се разви бързо за период от четири години в отговор на прекратяването на доставките на природен газ за Израел от Египет. Понастоящем Tamar експлоатира шест производствени кладенеца, като дневният добив варира между 7,1 милиона и 8,5 милиона кубически метра газ на ден (MMcmd). Проектът изигра значителна роля за повишаване на енергийната независимост на Израел, задоволявайки 70% от нуждите му за производство на електроенергия и намалявайки зависимостта от въглища и петрол.

Ако газовото находище Tamar спре за кратко, Израел ще използва други горива като въглища и мазут за производство на електричество. Продължителното спиране обаче може да изисква пробиване на допълнителни кладенци, което може да отнеме месеци и Израел ще бъде принуден да използва газ от находището  Leviathan, за да посрещне собствените си нужди, вместо да го продава на близки страни като Йордания и Египет.

Йордания получава по-голямата част от вноса на газ от находището , Leviathan, разположено близо до Tamar. То е и основният източник за износ на газ за Египет. Ако конфликтът се влоши, съществува риск находището Leviathan да бъде затворено. Това би било значителна неуспех за региона, като се има предвид, че напоследък Египет внася почти двойно повече от договорените обеми газ от Израел. През 2022 г. от Leviathan са изнесени 4,9 милиарда кубически метра газ за Египет, в сравнение с 3,1 милиарда кубически метра през първата половина на 2023 година.

Освен това съществува значителен риск от загуба на около 4 милиарда долара капиталови инвестиции за важни проекти нагоре по веригата през следващите три години поради потенциалната промяна на картината в региона. Този обрат може да подкопае напредъка, постигнат към нормализиране на регион, в който се наблюдава значителен успех при проучването и откриването на евтини ресурси.

През 2025 г. проектът за разширяване на Tamar ще бъде най-силно засегнат от всички  други проекти в Израел. От 1,6 милиарда долара, които се очаква да бъдат инвестирани в тях, 75% , които се равняват на 1,2 милиарда долара - са предназначени за разширяване на газовото находище Tamar.

Leviathan Phase 1B е другият засегнат проект касаещ периода от 2026 г., тъй като 435 милиона долара капиталови инвестиции са изложени на риск. Целта е да се създаде съоръжение за плаващ втечнен природен газ (FLNG) с капацитет от 4 до 5 милиона метрични тона годишно (MMtpa) като алтернатива на навлизането на европейския пазар. Полето Leviathan може да произвежда до 2,1 милиарда кубични фута на ден (Bcfd), а потенциалът му за нарастване е около 700 милиона кубични фута на ден (MMcfd).

Израел, Египет и Кипър имат намерение да изградят източно средиземноморския тръбопровод, който ще транспортира природен газ до Европа през Гърция. Очакваната стойност на проекта е за 6,5 милиарда долара. Този проект също е изправен пред предизвикателства поради граничните спорове в региона. Проектът може да бъде печеливш поради ниската цена и достатъчното предлагане на природен газ, а капацитетът му може да бъде увеличен от 10 на 20 милиарда кубически метра годишно. Инвеститорите обаче може да бъдат обезсърчени да инвестират в проекта поради високата му цена и конфликти.