Кръгла маса на тема горива и енергийна сигурност: Нужно е поощряване на инвестициите при новите технологии в сектора

КРЪГЛА МАСА

на тема „Горива и енергийна сигурност– какво се промени в света, Европа и в България и какво предстои“ (София, 9 ноември 2023 г.)

В момента видимо има остра нужда от повече и добре аргументирана комуникация между дружествата от петролния бизнес у нас и държавните институции. При тази комуникация на първо място да се отчитат обективно икономическите аргументи за предприеманите стъпки, вкл. и такива от юридическо естество. На този фон, спазването на европейската рамка следва да има адекватно национално отражение, вкл. и на стратегическо ниво, което да е добре икономически мотивирано с ясно обосноваване на последствията за гражданите и бизнеса както от гледна точка на сигурността на снабдяването, така и през призмата на ценовите измерения.

В този контекст поощряването на инвестиционния процес в областта на течните горива, вкл. и по отношение на въвеждане на нови технологии относно целите на нисковъглеродната икономика, изглежда повече от наложително – а това предполага и стабилна нормативна рамка и устойчива инвестиционна среда.

Това е едно от основните заключения на енергийния експерт Славчо Нейков, който организира кръглата маса на тема „Горива и енергийна сигурност– какво се промени в света, Европа и в България и какво предстои“. Събитието се проведе с подкрепата на 3eNews. Ето и ключовите заключения и коментари на модератора на събитието, който бяха подготвени от Славчо Нейков.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И КОМЕНТАРИ НА МОДЕРАТОРА

I. ЗА СЪБИТИЕТО

1. Организация и участници

Кръглата маса беше организирана по инициатива на модератора със съдействието на 3Е NEWS (www.3e-news.net ).

Общият брой на участниците надхвърли 70, в т.ч. представители на: държавни институции, на бизнес асоциации и търговски дружества, национални университети, неправителствени организации, както и много експерти.

Организаторите изразиха своите най-искрени благодарности към министъра на енергетиката г-н Румен Радев за активното му участие във форума чрез встъпително изказване и в дискусиите.

В експертния панел участие взеха Генералният директор на организацията FUELS EUROPE г-н Джон Купър ( FUELS EUROPE е асоциация на европейската индустрия, свързана с производството, търговията и употребата на горива. Членове на асоциацита са мултинационални нефтени и газови компании и т.н. Повече информация може да бъде намерена на https://www.fuelseurope.eu/) , заместник-председателят на Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД г-н Александър Величков и доц. Атанас Георгиев – декан на Стопанския факултет на Софийски университет.

 1. Относно предмета и обхвата на обсъжданията

Събитието беше посветено на ролята на горивата в енергийната сигурност с особен акцент върху течните горива. Темата беше разгледана през призмата на стратегическото планиране и зеления преход с препратки към европейската енергийна рамка, но обсъжданите детайли бяха основно в национален контекст.  В тази връзка бяха представени и по-детайлни виждания и информация във връзка с някои последни промени в законодателен и в организационен план в България, като в рамките на обсъжданията особено внимание беше обърнато на ролята и мястото на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.

Въпреки заредената с достатъчно политическо напрежение тема, водещите акценти бяха поставени върху юридическите, икономически и технологични анализи, за което спомогнаха както панелистите, така и активно участващата в дискусията аудитория.

II. ОБОБЩЕНИЕ НА ДИСКУСИИТЕ

А. За стратегическата рамка в европейски план

1. Един от водещите акценти в работата на европейската индустрия, свързана с течните горива, е постигане на конкретни резултати по отношение намаляване на вредните емисии както при производството, така и при употребата на горива  - и в това направление както тенденциите, така и резултатите са подчертано положителни.  Това се дължи на развитие на целенасочена стратегическа рамка, както и на реализиране на приблизително 30 специфични проекта с европейско значение.

2. Независимо от постигнатите добри резултати беше подчертано, че на европейско ниво има необходимост от стратегия по отношение на течните горива, подготовката на която обаче все още не е формулирана като приоритет. Реално обаче има спешна нужда да започне работа в това отношение, в т.ч. и с активно участие на страните-членки, както и с представителите на бизнеса. Темата изглежда особено актуална от днешна гледна точка, когато са налице редица практически въпроси, директно съотносими към енергийната сигурност в контекста на течните горива, вкл. и предвид съществващите военните конфликти.

3. Един от основните акценти в очертаните по-горе направления обаче е пряко свързан със създаване на адекватна инвестиционна среда. От страна на бизнеса беше подчертана готовността за рязко увеличаване производството на климатично неутрални течни горива (Повече детайли в това отношение могат да бъдат намерени в анализа на FUELS EUROPE  по темата тук и тук), но ролята на инвестициите за постигане на съществени резултати в посочения аспект е ключова. Това обаче предполага целенасочена политика както на европейско, така и на национално ниво.

4. По време на дискусиите като особен ракурс беше очертана връзката между активно продължаващият процес на електрификация на транспорта и темата за течните горива. В това направление от страна на представената европейска индустрия беше подчертано, че се очаква ходът на електрификация в транспорта да бъде много успешна в някои направления (напр. малки автомобили), като успехът до голяма степен ще е свързан и с развитието на батериите; това обаче е в пряка зависимост от развитието на електроенергийните мрежова и зарядна инфраструктури, без обаче на този етап да е ясна времевата рамка за осъществяване на съответните стъпки. 

5. Паралелно с технологичното развитие са необходими и огромни средства за инвестиции – а това предполага политическа и финансова стабилност за бизнеса, който не трябва да търпи политически мотивирани изненади, които да нарушават доверието в инвестиционния процес. В това отношение показателен е фактът, че към момента нови рафинерии не се строят в Европа, а масово се строят в близкия и далечния Изток.

6,  Посочените констатации бяха до голяма степен илюстрирани и с представяне на данни от последния доклад на Международната агенция за енергия, публикуван през октомври 2023 г.

Б. За стратегическата рамка в национален план

1. Както представените от панелистите данни, така и дискусиите очертаха няколко основни констатации в това отношение.

2. На стратегическо ниво в национален план разглеждането на темата за течните горива все още се осъществява по-скоро стихийно, отколкото в рамките на цялостна стратегическа визия. Реално, на този етап темата за горивата не представлява ясно обособена част в национална енергийна стратегия и това трябва да се промени при течащата в момента подготовка на нейния нов вариант. Това се отнася не само до конвенционалните течни горива, но и до възобновяемите и нисковъглеродните такива.

Новият стратегически поглед по темата в неговата цялост предполага и визия как България да да защити и развива индустрията си, вкл. и в контекста на очертаващите се пазарни тенденции и промени в европейски и световен контекст, които произтичат от налагането и реализирането на нисковъглеродни цели. Такъв поглед е особено необходим и през призмата на заявените сериозни намерения за приспособяване не само към икономическите, но и към технологичните тенденции от страна на бизнеса, който заделя сериозен финансов ресурс за реконструкции и модернизации на своите дейности.

4. Същевременно, в стратегически план беше посочено, че при започналата подготовка на енергийна стратегия особено важно е да се отчетат както актуалната макроикономическа рамка, така и тенденциите в това отношение.

В. Някои оперативни същностни констатации към днешна дата

1. По време на дискусиите бяха очертани няколко основни въпроса, свързани с темата, а именно въпросите, свързани с:

•  конфликта между политически мотивирани решения и икономическите реалности;
• нарушената комуникация между държавните институции и бизнеса;
• сигурността на снабдяването с горива;
• цените на вътрешния пазар.

2. Водещото изразено притеснение от принципно естество беше относно ясно илюстрираната в общественото пространство констатация към днешна дата, че темата за течните гоива в национален план е силно украсена политически, докато икономическите аргументи изглеждат повече на заден план. Така, въпросите, свързани с горивата въобще, по-скоро се преекспонират в политически, отколкото в експертен контекст. До голяма степен това се дължи и на липсата на детайлна публична информация, мотивираща политически решения.

• От една страна, посочената констатация беше аргументирана с продължаващите разнопосочни политически заявки на национално ниво, вкл. и в рамките на управляващото мнозинство.
• От друга страна беше припомнено, че тези политически заявки се отразяват и на серията от юридически стъпки, свързани с изменения в националното законодателство, конкретно свързани с прилагането на Регламент 833/2014 чрез Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет през януари 2023 г.

3. По време на дискусиите стана ясно, че комуникацията между компетентните държавни институции и дружеството „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС“ има нужда от рязко подобрение. Особеното в случая беше, че тази констатация беше направена на фона на изрично заявената готовност и от двете страни за такава комуникация, за която бяха дадени и някои добри примери – без съмнение, осъществяването й безспорно ще е в интерес на гражданите и бизнеса.

4. Безспорно както липсата на достатъчно информация в общественото пространство, така и разнопосочните политически сигнали в тяхната конкретика създават обществено напрежение, свързано  и със сигурността на снабдяването с горива, и с техните цени.

Ето защо е необходимо компетентните държавни институции аргументирано да представят пред обществото вижданията си относно изразеното от страна на „ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС“ опасение, че гарантирането на сигурни доставки е голямо предизвикателство заради санкциите срещу Русия, войната в Израел/Газа и нарастващото търсене на алтернативни сортове нефт и нефтопродукти в глобален мащаб. 

Позицията на институциите следва да отрази аргументирано и тяхната визия относно становището на бизнеса, че преждевременната отмяна на дерогацията за внос на нефт от Русия реално може да предизвика сериозни сътресения на пазара на горива в България и региона. Други притеснения, които бяха изразени на ниво „бизнес“ и които очакват аргументирана институционална позиция, бяха свързани с режима на съхранение на горивата и произтичащите от това дейности, свързани с търговията с тях.

5. В контекста на обсъжданията беше засегнат и социалният контекст в две направления. От една страна беше напомнен принципният въпрос, свързан с т.нар. „транспортна бедност“*, която има пряко отношение и към ниски доходи и респ. високи цени на горивата. Другият аспект със социални измерения, който беше поставен, и който следва да се има предвид, е свързан с обстоятелството, че ангажираните с течните горива дружества са и голям работодател, поради което потенциални сътресения в икономически план биха могли да имат отражение и в социален план.

* Понятието „транспортна бедност“ по принцип се свързва липса на адекватни транспортни услуги, необходими за нормален достъп на гражданите до обществени услуги и до работните им места, или до невъзможността им да заплащат за тези услуги, или до двете, което се дължи на различна форма на социална уязвимост, вкл. и ниски доходи. (Виж в това отношение например. и др.).

III. РЕЗЮМЕ

1. От страна на модератора беше подчертано разбирането му, че на първо място видимо има остра нужда от повече и добре аргументирана комуникация между съответните дружества и държавните институции. При тази комуникация на първо място да се отчитат обективно икономическите аргументи за предприеманите стъпки, вкл. и такива от юридическо естество. На този фон, спазването на европейската рамка следва да има адекватно национално отражение, вкл. и на стратегическо ниво, което да е добре икономически мотивирано с ясно обосноваване на последствията за гражданите и бизнеса както от гледна точка на сигурността на снабдяването, така и през призмата на ценовите измерения. В този контекст поощряването на инвестиционния процес в областта на течните горива, вкл. и по отношение на въвеждане на нови технологии относно целите на нисковъглеродната икономика, изглежда повече от наложително – а това предполага и стабилна нормативна рамка и устойчива инвестиционна среда. 

2. При всички случаи обаче решенията и стъпките в съответните направления следва да имат преди всичко икономическа и експертна обосновка.

3. Засилването на комункацията по темата какво се прави и какво предстои в областта на течните горива следва да бъде не само между бизнеса и институциите, но и между институциите и гражданите. В това направление съществува и ясно очертана необходимост за много по-активна публична комуникация на предприеманите действия и резултатите от тях, вкл. и от страна на бизнеса, която да се опира на икономически, а не на политически фактори.

4. Модераторът подчерта и разбирането си, че по темата за горивата е необходимо да се продължи с организирането и провеждането на подобни дискусионни формати.  

Славчо Нейков

Модератор на събитието