Асен Христов, Еврохолд: Следващата енергийна стратегия да започне от доклада на БАН за бъдещето на сектора

„Стратегия и план се правят по един начин първо трябва да се дефинират се проблемите и рисковете в дадения сектор. „Досега чувам за цени и декарбонизация. Не виждам как са дефинирани рисковете пред нашата енергетика. А у нас си имаме специфични рискове“. Това обясни Асен Христов, председател на Надзорния съвет на Еврохолд България по време на конференцията „Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност“, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова. 3eNews и Дир.бг са медийни партньори на събитието.

Христов припомни, че у нас има различни политически рискове, дори смяна на визията към страни, които доскоро се считаха за приятелски към България. „Рисковете имат различна тежест. Същото е и с климатичните промени, които могат да доведат до спиране на водата или на слънчевата енергия“, обясни Христов. Според него трябва да се знае кое ще повлияе на икономиката ни – дали демографският проблем ще тласне страната ни надолу например. И след това вече, щом знаем какви са основните предизвикателства, може да се мисли за стратегия и визия за дадения сектор, припомни Христов.

Според него бъдещата енергийна стратегия у нас трябва да стъпи на последните възможни данни, а те идват от БАН, който преди пет години направиха анализ във връзка с енергийните възможности на страната ни в светлината на изграждането на АЕЦ „Белене“. В този доклад са дадени последните разработки за енергийното бъдеще на страната ни, но докладът на БАН бе засекретен, обясни по време на конференцията проф. Александър Тасев от икономическия институт при БАН.  Българската академия на науките публикува части от доклада, който бе възложен от БЕХ и в него се разглеждаше инвестицията в нова ядрена мощност. Тогава бяха разгледани шест вариант за развитие на енергетиката и в частност на ядрената ѝ част. Всички те останаха засекретени и се съхраняват в БЕХ. Самият окончателен доклад трябваше да влезе в парламента за разглеждане, но това не се случи, обясни проф. Тасев по време на конференцията.

„Тоест в момента имаме нещо направено и то съвпада с прогнозите. А тук си говорим за декарбонизация в момента“, заяви още Асен Христов, който остана изумен от факта, че докладът на БАН не е публичен. Той предложи за база на бъдещата енергийна стратегия да бъдат използвани именно констатациите на БАН.

„Най-добрия експерт от Министерство на енергетиката, най-добрите експерти в парламента, да си дадат срок от 30 дни. Да се създаде този план и да се приеме като закон“, предложи Христов пред присъстващите. Според него това ще подтикне и следващите правителства да изпълняват закона. „Вместо да правим стратегия на база на спуснати някъде някакви указания, то да виждаме бъдещето при нас. И да не се приема документ, написан за една нощ“, категоричен бе Христов визирайки нуждата от задълбочена аналитична дискусия по темата.

България до момента не е планирала след 5-10-15 години каква част от своята енергия иска да получава от ядрени централи. Не знаем колко искаме да получаваме от ТЕЦ и ВЕЦ, обясни още Асен Христов още на събитието е Green Transition, организирано от Дир.бг и 3eNews.

Проблеми ще има и за новите соларни системи. В момента има заявка за изграждането на 40 ГВт фотоволтаични мощности, а преносната система има капацитет за 10 ГВт, което ще блокира системата. Заради това и реално няма техническа възможност всички заявки за ВЕИ централи да се реализират.

Асен Христов смята, че България разполага с два диаманта в енергетиката - ядрената енергия и тази, която се произвежда в помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ). Той посочи, че по производство на ядрена енергия страната ни е първа на Балканския полуостров и каза още, че атомната ни централа, в която работят специалисти, "се убива съзнателно".  България има най-голямата батерийна централа на Балканския полуостров, произвеждаща 864 мегавата, което са два малки блока на АЕЦ, а тя не работи, припомни още Христов, имайки предвид ПАВЕЦ "Чаира". Нормално е да планираме като държава в кой период на деня какво ползваме, каза още той.