Министър Радев за сделката за оборудването за АЕЦ „Белене“, териториалните планове, ВЕИ-схемата и ПАВЕЦ „Чаира“
Продажбата на оборудването за АЕЦ Белене на украинската страна ще зависи от това какъв финансов пакет ще одобри Европейският съюз за Украйна. Що се касае до изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, проектът е на етап документация за строителство. Това каза пред журналисти министърът на енергетиката Румен Радев, който взе участие в честването на 100-годишнината на ВЕЦ „Бояна“. По думите му вече има напредък и в разговорите със синдикатите по изпълнението на териториалните планове за въглищните региони, включително работната програма по добив на въглища. Екип на министерството работи по стартиране на схемата за изграждане на ВЕИ. Уточнени са дейностите по ПАВЕЦ „Чаира“ и да, има шанс за работещ хидроагрегат до края на 2024 г.
Сделката с Украйна за продажбата на оборудването на АЕЦ „Белене“
Проектът за реализиране на оборудването за АЕЦ „Белене“ не е спрял, но от министерството изчакват европейската позиция по отношение на финансовия пакет за Украйна. Това заяви пред журналисти министърът на енергетиката Румен Радев, като напомни, че през миналата година Унгария блокира тази "инициатива". „. Убеден съм обаче, че ще има развитие. Това, което чувам от колегата финансов министър е, че в Екофин е обсъждан по-малък размер. Вярвам, че ще има разрешение“, каза министъра. Той напомни, че предстои техническа инспекция от украинската страна по отношение на оборудването и изрази мнение, че то е „в отлично състояние“.
При инспекцията на междусистемната газова връзка България-Сърбия в началото на месец декември миналата година Радев коментира, че украинската страна има готовност да плати стойността на оборудването за АЕЦ „Белене“ и тогава от думите му стана ясно, че сумата ще е по-висока от заложените от Народното събрание 1,2 млрд. лева. Съответно тя ще отиде за изграждането на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.
„Между другото използвахме този период, за да си отговорим на въпроси, наши, вътрешни, които ни интересуваха – можем ли да ползваме част от парогенераторите за наши цели? За можене, да, можем, но вече твърдо е установено, че просто нямаме нужда от това. Но беше важно да приключим с плановия годишен ремонт на 6 блок, за да видим състоянието на парогенераторите“, каза енергийния министър.
В отговор на въпрос, той уточни, че ако по някаква причина не се стигне до сделка за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ ще трябва да се търси алтернатива.
Съдейки по думите на министъра на енергетиката, който напомни, че страната ни така и не е предприела стъпки за анализ от „Фраматом“ на площадката за Белене, явно, че на този етап няма някаква яснота, какво ще се случва с нея и по-скоро тя е в графата „алтернативи“.
„Ние не възложихме анализ на площадката. Но да припомня, че не сме и инициирали действия в тази посока. Ако по някаква причина не стигнем до сделка (за оборудването), до продажба, естествено, че ще трябва да търсим алтернативи за оборудването“, каза министър Радев, наблягайки на настоящите усилия за реализиране на възложената визия от депутатите от Народното събрание.
Напредък има обаче по проекта за 7 и 8 блок на АЕЦ „Белене“, където очакването е към 2 февруари да има шорт листа на потенциалните участници в строителството.
А що се отнася до намерението за утрояване на ядрените мощности на световно ниво, министър Радев наблегна на по-скромната цел на България за удвояването им.
„Да, това е амбициозната цел, в която и ние отбелязахме сериозно участие. Утрояването е нещо, което заявихме като амбиция за 2050 г. чрез декларация, която подписахме на световно ниво. Това е глобална инициатива, която стана факт в Дубай, където участвах. Много съм щастлив, че присъства и президента и демонстрирахме, че може да се работи заедно. В Европа утрояването ще е мисия невъзможна по простата причина, че имаме един огромен участник, какъвто е Франция“, коментира той, наблягайки на чисто българските цели.
„Конкретно, при нас в България удвояването е нещо, по което активно работим, а екипите отчитат прогрес на седмична база. Ние в момента сме във фазата по документацията за строител. И съответно, надявам се, както обяви и Народното събрание (говорим за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“) там да имаме към 2 февруари шорт листа с потенциални участници и вече да работим в тази посока“, посочи министър Радев.
Териториалните планове
Той изрази и мнение за дейностите по териториалните планове за въглищните региони, които наскоро минаха през одобрение на европейско ниво.
Териториалните планове по думите му ще се съобразят с генералния план за целия концесионен период до 2038 г. Това съвсем не означава ликвидиране на мощности. Напротив, визията е, че това е критична инфраструктура, която е от значение и трябва да се мисли за консервацията й така, че да остане във възможностите на страната.
Според министър Радев, вече са очевидни намеренията на операторите на ТЕЦ „AES ТЕЦ Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал“. Държавата от своя страна е ангажирана с перспективите за ТЕЦ „Марица Изток 2“, но всичко това е свързано и с плановете за производството на въглища. Както уточни той, ще се работи по генерален план за целия концесионен период до 2038 г. „Етапите в него се фокусират върху запазване на една мощност от 1,6 ГВт, която е винаги резервирана. Тя част от критичната инфраструктура и към 2038 г.“, каза министъра. „Но ние не виждаме и причина определени мощности да бъдат ликвидирани. Всичко става. Това е един краен резерв от критична инфраструктура“, обясни той. По думите му, това, че до 2038 г. производството на въглища и електричество трябва да бъдат спрени „не значи, че някога не може да бъде възобновявано“.
„Но философията, която възприехме с миньорите е: каквото е необходимо като въгледобив, да се случва поетапно през тези години, да не става изведнъж и да захранват генериращите мощности с въглища. Това се прави. През останалото време се работи по стабилитет, което означава преимуществено по откривка (за въгледобив б.р.), имаме и дейности по запълване, а междувременно, докато се изготви този общ „мастер“ план започваме да разсъждаваме каква е подходящата икономическа дейност, в какъв вид трябва да приведем терени, които сме възстановили в значителна степен“, каза той, наблягайки на получилото подкрепа и от депутатите виждане за това терените да не се „разпарчетосват“. Все пак според него това трябва също да е в рамките на разумното „защото имайте предвид, че малко ни затруднява оперативно“, каза министъра като се спря и на нюансите, отстоявани от синдикатите.
„Въпросът е умно да можем да възприемаме тази част от дейностите, при които няма да има противоречие с кода на икономическата дейност, защото той е въгледобив. Пък въгледобив не се поощрява и по териториалните планове“, напомни енергийният министър. Очаква се за рекултивация да бъдат заделени около 200 млн. лв., а не както преди 400 млн. лв. Допълнително от бюджета ще бъде оказана помощ но мините.
„По-важното е, за което имаме също политическо съгласие, всички: колкото е нужно допълнителна подкрепа от страна на бюджета, защото работата по откривки не носи приходи, а приходи в мината трябва да има и тези хора, които работят и ще работят по тази дейност ще получават и възнаграждения. Ние това ще подсигуряваме от бюджета. Със сигурност това няма да се остави“.
Както коментира министър Радев, освен дейностите, касаещи производството на електроенергията и консервирането на мощности, важно е и каква ще е работната програма по добив на въглища. По това в момента се работи със синдикатите. При добив от 20 млн. тона оперативните и финансовите нужди на мината се покриват. Сега намерението е за редукция на добива до 17 млн. тона, каквито са и реалните заявки за тази година, обясни министър Радев.
„За следващата е горе-долу около този същия обем. През 2026 г. е по-сложно, защото знаете, че тогава изтича и споразумението на AES за купуване на електроенергия. Тази редукция не означава по същия начин и редукция на персонал, защото има дейности, които се вършат по откривката, стабилизиране, запълване“, каза Румен Радев, определяйки всички подробности като „по-сложна математика“.
Схемата за ВЕИ
Енергийният министър коментира и схемата за подкрепа на изграждането на ВЕИ инсталации със системи за съхранение на енергия, по която се предвижда предоставяне на подкрепа за изграждане и включване към мрежата на нови 1425 MW нови мощности. По думите му след общественото обсъждане е станало ясно, че има „много инициативи в посока на по-малки участници в пазара, което съвпада и с европейския интерес за разпределени мрежи, тоест за по-широко разпределение“.
Както обясни той, върви се към една обща процедура с различни сегменти, отделни, но същевременно паралелни етапи за проектите с по-големи и по-малки инсталирани мощности.
„В момента отиваме към такова решение – в рамките на една обща процедура ще има различни сегменти. Ще има сегменти за тези, които са малки, както и за тези, които имат по-голям обем инсталирана мощност. Етапите не са отделни, а ще вървят паралелно“ каза министърът като направи сравнение с програма за конкурентоспособност - „трябва да има едни и същи състезатели спринтьори и маратонци на отделни трасета“.
По отношение на средствата, Румен Радев изрази очакване екипът на заместник-министър Ива Петрова съвсем скоро да представи разчет. „Искам и аз да видя този разчет. Трябва да се постараем това да стане максимално бързо - до седмица, или две, защото това е също един от инвестиционните ангажименти по ПВУ. В момента няма ограничение за плащането“, каза той. В същото време изрази разбиране по отношение притесненията на Европейска комисия и в частност към ЕБВР за усвояването, поставяйки акцент върху необходимостта от изграждане на такива мощности.
ПАВЕЦ Чаира
Министърът на енергетиката потвърди намерението за работещи хидрагрегати на ПАВЕЦ „Чаира“ до края на 2024 г.
„Със сигурност. Със сигурност говорим за един хидроагрегат – това е хидроагррегат 2 като група, тъй като там вече имаме подписан ангажимент с консорциума и там ангажимента за настоящата 2024 година стои“, каза той. В същото време уточни, че по отношение на Хидроагрегат 3 ще се работи след изпълнението на Хидроагрегат 2, „за да сме сигурни, че там са се случили нещата“.
„Моите очаквания са през следващата 2025 година да завършим Хидроагрегат 3. Няма причина там дейностите да са по-бавни. Напротив, ще има придобита практика“, каза Радев.
Колкото до Хидроагрегат 1, дейностите по него са с оригиналния конструктор „Тошиба“. Министърът съобщи, че през миналата седмица до компанията са изпратени разчетите на риск анализа. „Припомням, това е малко особен случай, тъй като по риск анализа не може да споделим всичко“, уточни той, напомняйки за наличието на интелектуална собственост на друга компания, но „всичко, което касае Тошиба е изпратено“. „Очакваме отговори и съответно да започнем и с тях дейностите по Хидроагрегат 1. Но от това, което виждам и това, което смятам, е през тази година да имаме пускови дейности“, каза министърът на енергетиката Румен Радев, без да се ангажира с Хидроагрегат 1 и „Тошиба“.