Месечният анализ на Axpo за енергийните пазари: Мечите настроения от 2023 г. изглежда, че ще продължават

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1635
article picture alt description

източник: Axpo, архив

В края на 2023 г. европейските енергийни пазари се намираха в нестабилна обстановка, характеризираща се с поредица от мечи фундаментални фактори. Те включваха меки и ветровити метеорологични условия, възстановяване на френското ядрено производство, слаби макроикономически условия и спад на търсенето. Любопитно е, че само преди година точно същите фундаментални фактори изиграха решаваща роля в една от най-тежките енергийни кризи в Европа за последните десетилетия. Красноречива представа за бързото развитие на пазара е забележителната трансформация на Франция, която от нетен вносител на електроенергия през 2022 г. - ситуация, наблюдавана за последен път преди повече от 40 години - се превърна в нетен износител през 2023 г. В същото време Германия стана нетен вносител на енергия за първи път от 17 години насам. На фона на тези мечи фундаментални тенденции и големите запаси от горива цените на енергията се понижиха значително, а в някои случаи - с повече от 55% спрямо нивата от 2022 г. Все пак си заслужава да се отбележи, че въпреки тези съществени понижения цените на енергията се запазват на сравнително високо ниво в сравнение с нивата преди 2021 г.

Както и през по-голямата част от 2023 г., възстановяването на френското ядрено производство - увеличение с 41 тераватчаса на годишна база - изигра решаваща роля за ограничаване на ръста на цените на електроенергията и за намаляване на риска от неочаквано преобръщане на пазара в случай на неблагоприятни метеорологични условия или нарушения в доставките на горива. Подобни събития биха представлявали стрес-тест за устойчивостта на европейската енергийна система и биха довели до повишаване на цените на енергията. Но преобладаващите меки и ветровити метеорологични условия, съчетани с увеличаването на капацитета на възобновяемите енергийни източници, доведоха до рекорден брой отрицателни цени на електроенергията, отчетени на почти целия континент. Забележително е, че на някои пазари, включително в Нидерландия, Австрия, Германия и Финландия, цените достигнаха техническата долна граница от минус 500 евро за мегаватчас. Друг определящ фактор бе свиването на търсенето, което се запази през по-голямата част от 2023 г. на фона на слабите макроикономически условия, въпреки ниските ценови равнища. Въпреки това към края на годината спадът в търсенето значително се понижи.

През цялата 2023 г. цените на горивата също следваха низходяща траектория, което се дължеше на продължителните топли зимни периоди в световен мащаб, стабилното производство на енергия от възобновяеми източници и свитото търсене в промишлеността. Последните фактори позволиха през изминалата зима запасите от газ да останат на изключително високи нива, което наложи само ограничено натрупване на запаси през лятото. Въпреки затрудненията в доставките по тръбопроводите от Норвегия, газовите хранилища се запълниха по-рано на фона на интензивните доставки на втечнен природен газ и навлязоха в 2024 г. на най-високото ниво през януари, подкрепено от реекспортирания газ, съхраняван в Украйна. На фона на тези преобладаващи мечи пазарни нагласи, европейският енергиен сектор отбеляза значителен спад в потреблението на въглища. Това намаление не само позволи на Китай и Виетнам да увеличат вноса си на въглища, но и допринесе за 10-12% годишен спад на емисиите в рамките на СТЕ на ЕС.

В перспектива 2024 г. се очертава да бъде важна година за възстановяване на баланса на европейските енергийни пазари. Европа е изправена пред предизвикателството да замести по-нататъшните загуби на руски газ чрез транзит през Украйна, тъй като срокът на действие на съществуващото споразумение изтича в края на 2024 г. В същото време предстоящите избори за Европейски парламент през юни са в състояние да определят краткосрочните пазарни нагласи и дългосрочните фундаментални аспекти. Като цяло очакваме по-ниски цени на горивата и въглеродните емисии, мощно увеличаване на капацитета на възобновяемите енергийни източници, закриване на топлоелектрически мощности и известно възстановяване на енергийното търсене. Динамичното взаимодействие между тези фактори ще определя не само темпа на енергийния преход и декарбонизацията. То ще се отрази и на цялостната сигурност на доставките.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща