Редица големи LNG-проекти през тази година ще са пред окончателно инвестиционно решение

Редица големи проекти за втечнен природен газ (LNG) в частност в Русия, Мозамбик, Канада и Близкия Изток ще се окажат на етап на вземане на окончателно инвестиционно решение (FID) през тази година и оценката на тяхната себестойност ще повлияе върху това кои от тези проекти все пак ще бъдат осъществени.

Ключови фактори при сравняването на конкурентоспособността на американските и канадските LNG-проекти може да се окаже повишаването на цените на петрола, предвид това, че стойността на Brent се върна над нивото от 60 долара за барел и според очакванията ще се увеличи до 70 долара за барел през следващата година, пише Interfax Natural Gas Daily.

Според изследване, проведено от Oxford Institute for Energy Studies, себестойността на строителството на LNG-предприятие се е понжило с 30-50 % за периода 2014 – 2018 години от 2000 долара на тон капацитет до 600-1400 долара.  

Авторът на изследването Брайън Сингхърст отбелязва, че понижението на разходите и свързано в частност с увеличаване на конкуренцията между изпълнителите и доставчиците на оборудване след спада на цените на петрола от нивото от над 100 долара за барел през 2014 г. до под 30 долара за барел през 2016 г., в подкрепа на отслабването на активността в сектора на разработката и добива на петрол (upstream).

Цените на петрола може по различен начин да се отразяват на проектните разходи в зависимост от местоположението на предприятията и качеството на произвеждания газ.

Така например, повишаването на цените на петрола допринася за ръст на стойността на първоначалния газ. Освен това могат да имат непряко влияние върху сектора, например чрез намаляване на конкуренцията сред изпълнителите или повишаване на разходите  за оборудване в резултат на увеличаване на търсенето и логистичните разходи.

При по-високи цени на петрола, печелят проекти за висококалоричен газ, тъй като отделяните от него широки фракции от леки въглеводороди са по-ценни, отколкото метана.

Според изследването, себестойността на американските LNG-проекти съставлява от 700 долара за тон капацитет за предприятия на базата на вече действащи съоръжения от енергиен комплекс ((brownfield) до 1,5 хил. долара в случай на зелено  (greenfield- проекти)  в най-отдалечените региони. Себестойността на канадските проекти се оценява на 1,3-1,5 хил. долара.

На пръв поглед разликата в себестойността създава очевидно конкурентно преимущество за американския сектор, но трябва да се отбележи, че в САЩ все по-често става дума за brownfield- проекти. Освен това американските LNG-предприятия, строящи се по крайбрежието на Мексиканския залив обичайно използват нискокалоричен газ и следователно не изискват скъпи мощности за извличането на течните фракции.

В същото време канадските проекти, готови да излязат на етап на окончателно инвестиционно решение предвиждат използването на висококалоричен газ, стойността, на който нараства след покачването на цените на петрола. Освен това трябва да се отбележи, че в Канада се готвят greenfield-проекти и съществува риск за увеличение на разходите в сегмента upstream в резултат на вътрешни фактори – протести на екоорганизации и местно население.

Делът на upstream-разходите в общия показател на себестойността на LNG-проектите през последните години варира от 8 % до над 50 % в случаи при Австралия, където газовите находища са съществено отдалечени от преработващите предприятия.