Кристин Лагард: Инфлацията ще продължи да се забавя в еврозоната

След заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) днес, още в началото на пресконференцията Кристин Лагард каза, че Управителният съвет на ЕЦБ е решен да гарантира, че инфлацията ще се върне своевременно до средносрочна цел от два процента и въз основа на „настоящата ни оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат значително за тази цел“. По думите на Лагард бъдещи решения за лихвите ще останат на достатъчно ограничителни нива толкова дълго, колкото е необходимо. По нейните думи, инфлацията ще продължи да се забавя в еврозоната.

Регулаторът остави непроменени и трите основни лихвени процента в края на заседанието през март, които са в сила от 20 септември 2023 година, както следва: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).

Според Лагард, решението за запазване на лихвите е взето единодушно от управителния съвет и тяхното намаляване не е обсъждано.

За пореден път управителят на ЕЦБ заяви, че

УС ще продължи да следва подход, зависим от данните

за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението. „По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика.“

По време на пресконференцията Лагард очерта как УС вижда развитието на икономиката и инфлацията и каква е оценката на финансовите и парични условия.

Относно слабата икономика

Тя призна, че в резултата на високите лихви икономиката остава слаба. Потребителите продължават да намаляват разходите си, инвестициите се забавиха и компаниите изнасяха по-малко, отразявайки забавянето на външното търсене и някои загуби в конкурентоспособността. Проучванията обаче сочат постепенно възстановяване през тази година, тъй като инфлацията спада и заплатите продължават да растат, реалните доходи ще се възстановят, подкрепяйки растежа, подчерта председателят на УС на ЕЦБ.

Нивото на безработица е най-ниско от началото на еврото. Заетостта е нараснала с 0.3% през последното тримесечие на 2023 г., като отново изпреварва икономическата активност. В резултат на това продукцията на човек намалява допълнително. Междувременно работодателите публикуват по-малко свободни работни места, докато по-малко фирми съобщават, че производството им е ограничено от недостиг на работна ръка.

Лагард препоръча правителствата да продължат да намаляват мерките за подкрепа, свързани с енергетиката, тъй като цените намаляват, за да позволят на процеса на дефлация да продължи устойчиво. Фискалните и структурните политики трябва да бъдат засилени, за да направят нашата икономика по-продуктивна и конкурентоспособна, да разширят капацитета за предлагане и постепенно да намалят високите коефициенти на публичен дълг. По-бързото прилагане на програмата на ЕС от следващо поколение и по-решителните усилия за премахване на националните бариери пред по-задълбочени и по-интегрирани банкови и капиталови пазари могат да помогнат за увеличаване на инвестициите в зелени и цифрови преходи и да намалят ценовия натиск в средносрочен план. Ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС следва да бъде приложена незабавно, категорично заяви Кристин Лагард.

Относно инфлацията

Инфлацията се понижи до 2.8% през януари и, според бързата оценка на Евростат, спадна допълнително до 2.6% през февруари, припомни Лагард. По нейните думи, повечето измерители на базовата инфлация намаляха допълнително през януари, тъй като въздействието на минали шокове в предлагането продължи да отслабва и строгата парична политика натежа върху търсенето. Вътрешният ценови натиск, обаче, все още е силен, отчасти поради стабилния растеж на заплатите и спада в производителността на труда. В същото време има признаци, че растежът на заплатите започва да се забавя. Освен това печалбите поемат част от нарастващите разходи за труд, което намалява инфлационните ефекти.

Лагард очаква инфлацията да продължи тази низходяща тенденция през следващите месеци и по-нататък да намалее до целта от 2%, тъй като разходите за труд са умерени и ефектите от минали енергийни сътресения, затрудненията в доставките и повторното отваряне на икономиката след пандемията изчезват. Тя не се ангажира с месец, в който инфлацията ще падне до 2 на сто.

Оценка на риска

Лагард каза, че рисковете за икономическия растеж остават насочени надолу.

Растежът може да бъде по-нисък, ако ефектите от паричната политика се окажат по-силни от очакваното. Една по-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на световната търговия също биха натежали върху растежа на еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток са основни източници на геополитически риск.Растежът може да бъде по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от очаквано, а нарастващите реални доходи означават, че разходите се увеличават с повече от очакваното, или ако световната икономика расте по-силно от очакваното.

Възходящите рискове за инфлацията

включват повишеното геополитическо напрежение, особено в Близкия изток, което може да повиши цените на енергията и транспортните разходи в краткосрочен план и да наруши световната търговия.

Инфлацията също може да се окаже по-висока от очакваното, ако заплатите се увеличат с повече от очакваното или маржовете на печалба се окажат по-устойчиви. За разлика от това, инфлацията може да изненада в посока надолу, ако паричната политика намали търсенето повече от очакваното или ако икономическата среда в останалия свят се влоши неочаквано.Относно финансовите и паричните условия

Пазарните лихвени проценти се повишиха след срещата ни през януари и нашата парична политика запази по-широките условия за финансиране ограничителни. Лихвените проценти по бизнес заемите като цяло се стабилизираха, докато лихвите по ипотечните кредити спаднаха през декември и януари. Въпреки това лихвените проценти по кредитите остават високи - 5,2% за бизнес кредити и 3,9% за ипотеки, обясни Кристин Лагард.

Банковото кредитиране на фирмите беше положително през декември, нараствайки с годишен темп от 0.5 процента, но през януари той се понижи до 0.2 на сто. Ръстът на кредитите за домакинствата продължи да отслабва, като през януари спадна до 0.3 на сто на годишна база.

В заключение Лагард каза, че УС е готов да коригира всички наши инструменти в рамките на мандата на сегашното ръководство, за да гарантира, че „инфлацията се връща към нашата средносрочна цел и да запазим гладкото функциониране на трансмисията на паричната политика“.

Макроикономическата прогноза

В приетата днес прогноза за следващия тригодишен период, ЕЦБ очаква по-ниска инфлацията тази година, което отразява основно ефектите от спада при цените на енергията. Банковият регулатор залага на инфлация в еврозоната от 2.3% през 2024 г., от 2 на сто през 2025 г. и 1.9% 2026 г. За сравнение, в предишната прогноза от декември банката предвиждаше малко по-висока инфлация – 2.7% за настоящата година, 2.3 на сто през 2025 г. и 2.1% през 2026 г.

Икономическият растеж ще остане слаб в краткосрочен план поради строгите условия на финансиране и ниското доверие. Тъй като инфлацията намалява, доходите на домакинствата се възстановяват и външното търсене се засилва, реалният БВП трябва да се увеличи с 0.6% през 2024 г., с 1.5% през 2025 г. и с 1.6% през 2026 г.

На въпрос, ще се съобразява ли ЕЦБ с решенията на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната), Кристин Лагард отговори: Европейският регулатор не възнамерява да разчита на Фед при вземането на решения, а ще действа самостоятелно.