Учените на ЕС призовават за повече субсидии за водородните коли, за да може те да се конкурират с електромобилите
ЕС трябва да приложи дългосрочни субсидии или данъчни стимули, за да компенсира по-високите разходи за движение на превозни средства, задвижвани с водород, в сравнение с електрически превозни средства с батерии (BEV). Това е записано в нов доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC).
След като посочи, че електрическите превозни средства с горивни клетки (fuel-cell electric vehicles (FCEV) и автобусите (fuel-cell electric buses (FCEB) „се сблъскват с конкуренцията от електрически алтернативи на батерии, които се възползват от по-ниски оперативни разходи и напредък в технологиите“, документът от 110 страници призовава за „засилена финансова подкрепа“ в за да „продължи да насърчава растежа на водородната мобилност в Европа“.
По-конкретно, докладът, озаглавен „Исторически анализатори на електрически превозни средства с горивни клетки на чист водород, автобуси и инфраструктурни проекти за зареждане с гориво“, призовава за прилагането на „дългосрочни финансови механизми, като субсидии или данъчни стимули, специфични за водородната мобилност, за компенсиране на по-високата оперативни разходи и да направи FCEV и FCEB по-конкурентоспособни“.
Документът обяснява, че от 2010 г. Съвместното предприятие за чист водород (JU) и неговите предшественици (вижте панела по-долу) са изплатили 116 милиона евро (126,5 милиона долара) финансиране от ЕС за демонстрационни проекти на FCEV и още 126 милиона евро за FCEB.
Призивът за повече финансиране от ЕС от JRC — който „осигурява независими, основани на доказателства знания и наука, подкрепящи политиките на ЕС за положително въздействие върху обществото“ — е „погрешен“, според Ян Розенов, директор на европейските програми в независимия консултативен орган Проект за регулаторна помощ (Regulatory Assistance Project).
„Обикновено се предлагат публични субсидии за технологии за чиста енергия, за да бъдат конкурентоспособни с технологиите за изкопаеми горива“, казва той пред Hydrogen Insight.
„Благодарение на иновациите електрическите превозни средства сега са конкурентни по отношение на разходите с автомобилите с ДВГ [двигатели с вътрешно горене] от гледна точка на общата цена на притежание и засега най-ефективният път към декарбонизация на моторизирания пътен транспорт.
„Водородните автомобили са значително по-скъпи от електрическите превозни средства, като се вземат предвид високите разходи за зареждане с гориво. Предложението, че трябва да се предлагат публични субсидии за създаване на паритет на разходите между водородните превозни средства и електрическите превозни средства, е погрешно и би било неправилно разпределение на оскъдни публични ресурси, по-добре изразходвани там, където са необходими.
Миналата година ЕС одобри нов регламент, който изисква държавите-членки да инсталират станции за зареждане с водород за тежкотоварни и леки превозни средства на всеки 200 км по основните маршрути на планираната Трансевропейска транспортна мрежа и във всеки „градски възел“ в ЕС — за 424 големи града в райони с пристанища, летища и железопътни терминали — до 2030 г.
Според публикуваните по-рано изчисления на изданието само 644 нови превозни средства с горивни клетки са били регистрирани в ЕС през 2023 г.
242 милиона евро, изплатени през годините от JU Clean Hydrogen, доведоха до внедряването на повече от 1300 водородни коли и повече от 400 водородни автобуса, се посочва в доклада на JRC.
„Тези инициативи не само демонстрираха оперативните предимства и технологичната готовност на транспорта, задвижван с водород, но също така създадоха основа за първата общоевропейска мрежа за зареждане с водород“, се казва в него.
„Проектите FCEV показаха обещание в приложения с голям пробег, като например таксиметрови коли, и предизвикаха интерес от страна на различни партньори за увеличаване на техните автопаркове.
„По подобен начин успехът на внедряването на водородните автобуси и бе белязан от нарастващото участие на регионите и увеличаването на частния принос, което подчертава жизнеспособността на технологията за системите за обществен транспорт.“
Общият консенсус сред независимите експерти е, че водородните автомобили винаги ще се борят да се конкурират с електромобилите, които по своята същност са по-евтини за производство и експлоатация. Докато перспективите са по-добри за задвижвани с H2 тежки превозни средства за дълги разстояния като камиони и автобуси – където по-дългото време за зареждане на батериите може да е твърде неудобно за операторите.
Но това може да се промени с подобряването на технологиите, като широко се очаква твърдотелните батерии (solid-state batteries) да могат да удвоят обхвата на днешните електромобили като те да достигнат пълно зареждане само за 15 минути или по-малко - до края на това десетилетие.