В Climate Push германски производител на химикали пробва замяна на петрола със захар

В един от най-големите химически комплекси в Европа германската група Covestro изпробва производството на ключов продукт, използващ захар като основен материал вместо нефт, тъй като индустрията се стреми да намали въглеродния си отпечатък.

 

Пилотният проект включва производството на "анилин", химикал, използван за направата на пяна, който се използва широко при матраци и фотьойли, както и за изолация на сгради.

Широкомащабно търговско производство вероятно ще е след години, но експериментът бележи малка стъпка в битката на химическата индустрия за намаляване на въглеродните емисии, докато Земята е изправена пред тежка климатична криза.

От 100 милиона барела петрол, произвеждани по света всеки ден, "една четвърт отива директно за химическата промишленост", казва Walter Leitner от университета в Аахен, който участва в проекта за анилин, цитиран от Tech Xplore.

„Химическата промишленост се нуждае от пълно възстановяване“.

Производителят на пластмаси Covestro, преди подразделение на химическия гигант Bayer започна изпитания в своя комплекс в западния град Леверкузен в края на 2023 г. след лабораторни тестове.

В стая от 100 квадратни метра (1080 квадратни фута) анилинът, прозрачна течност, се извлича от 600-метрова мрежа от преплетени тръбички.  С помощта на процес, разработен от изследователи от университета в Щутгарт, ферментиралата захар се обработва с химикали, за получаване на продукта.

Анилинът се използва като основна съставка за химическия MDI, който е основен материал в производството на пяна. Традиционно анилинът се получава от производни на суров петрол като нафта и бензен, но производството му води до отделяне на големи количества въглероден диоксид, който е ключов парников газ.

Годишно в световен мащаб ке произвеждат около шест милиона тона анилин, от които около един милион тона от тях от Covestro.

Досега по пилотният проект в Леверкузен се произвежда само малка част от това, извличайки само половин тон анилин на ден.

Използването на растителна материя в производството може да намали изкопаемите горива, но дали може да доведе до въглеродна неутралност "често е под въпрос", казва Jens Guenther от Германската федерална агенция за околната среда пред AFP.

Това е особено вярно, когато става въпрос за използването на „така наречената култивирана биомаса от царевица, захарна тръстика и захарно цвекло“, пояснява той.

Janine Korduan от природозащитната неправителствена организация BUND посочва, че промишленото земеделие генерира „емисии на CO2 и метан чрез преобразуване на земята и производство на торове и използване на пестициди“, а също така води до „големи загуби на биоразнообразието и висока консумация на вода“.

Въпреки това Guenther казва, че използването на растителна материя в производствените процеси вероятно ще доведе до значително по-ниски емисии на парникови газове, отколкото използването на изкопаеми горива, въпреки че изборът на отпадъчни материали, а не на култури, произведени при едромащабно земеделие, би бил за предпочитане. В тази област експериментират други немски компании.

Химическият гигант BASF се стреми да използва органични отпадъци, селскостопански продукти или растителни масла за производство на основни химикали като анилин.

Има обаче много пречки пред по-нататъшното развитие на подобни проекти. Те варират между наличието на необходимата органична материя, докато зеленият преход набира скорост и по-високи разходи в сравнение с производството на такива химикали с използването на петрол.

Увеличаването на мащаба на процеса ще бъде оправдано само ако доведе до „значителни икономии на CO2“ в производствения процес, казва Thorsten Dreier, член на управителния съвет на Covestro, който наблюдава технологията.

Ще трябва също така да има доказателство, че пари "могат да се правят в конкурентна среда, за да се финансират изследвания тук", казва той. А за Германия голямо предизвикателство ще бъде да убеди производителите да създадат скъпи нови обекти за преработка на химикали.

Енергоемкият химически сектор в най-голямата европейска икономика е изправен пред криза, откакто нахлуването на Москва в Украйна ограничи вноса на евтин руски газ, което доведе до скок на разходите за електроенергия.

Много компании сега са по-фокусирани върху пренасочване на производството към по-евтини места в чужбина, вместо да се разширяват у дома.

„Разходите за енергия в Германия в момента са три до четири пъти по-високи, отколкото в Съединените щати“, а раздутата бюрокрация също тежи върху индустрията, предупреждава Dreier.