(Не)ротацията ще обърка и икономиката
Източник: БТА, архив.
Събитията от последната седмица наклониха сериозно везните в посока на провал на ротацията и отиване към нови парламентарни избори. Въпреки всички политически спорове през последните седмици и прекъсването на програмата на телевизиите за извънредните брифинги на двете големи парламентарни формации в неделя, водещата хипотеза на икономическите агенти, както и на европейските и международни партньори на страната, беше за успешна ротация и запазване на политическата стабилност поне до края на 2024 година. Тази хипотеза все още може да се реализира, отчитайки, че голяма част от действията на политиците са по-скоро игра с публиката при вероятно предварително зададен краен резултат, но вече е неизбежно да погледнем и към алтернативния сценарий, в който идва служебен кабинет и отиваме на нови избори.
Няколко бележки за момента, в който всичко това се случва. В края на 2023 г. икономиката на страната отбеляза 10-то поредно тримесечие на забавяне на ръста на БВП на годишна база – от 9,8% ръст през второто тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на 2020 г. до вече едва 1,6% през четвъртото тримесечие на 2023 г. И докато много по-високият растеж през 2021 г. отразява възстановяването на стопанската активност след шока на пандемията, то фактът, че през цялата 2023 г. икономическият растеж се забавя е притеснителен. В този период растежът в Европа изчезна, като през четвъртото тримесечие на 2023 г. растежът в еврозоната е 0,1%, а някои страни, в т.ч. основният ни търговски партньор Германия, отчитат отрицателен растеж.
В същото време инфлацията вече е под контрол, като в целия Европейски съюз годишната инфлация през февруари 2024 г. е 2,8% – за пръв път под 3% от лятото на 2021 г. Ръстът на цените в България също се забави чувствително, като годишната инфлация за февруари 2024 г. е 3,5% по европейската методология. Отчитайки продължаващия тренд на свиване на инфлацията у нас, можем да очакваме в следващите месеци тя да се свие до под 3% и постепенно ще започнем да се приближаваме към инфлационния критерий за членство в еврозоната. Това обаче не означава, че ще изпълним критерия до април и ще получим зелена светлина за еврозоната през май или юни, когато се публикува редовния конвергентен доклад на Европейската централна банка и Европейската комисия. Тенденцията към момента обаче задава всички предпоставки да изпълним критерия до края на годината, което вече ще отвори възможността за приемане на еврото. Такива бяха и посланията по време на посещението на председателя на Еврогрупата Пасхал Донахю само дни преди новата порция политически драми.
На фона на забавящ се икономически растеж и реална перспектива за еврозоната, предизвикателствата пред икономическата политика в страната са огромни. Смените на състава на всички регулатори с изтекъл мандат, които се коментираха през последните месеци, остават висящи. Голяма част от реформите по Плана за възстановяване и устойчивост тепърва предстоят, съответно и очакваните плащания. Увеличава се и натискът за политики в подкрепа на конкурентоспособността и свиване на бюджетния дефицит. Последното предполага както структурни реформи в разходната част и насочване на социалните плащания, така и мерки в подкрепа на приходите. С хипотезата за успешна ротация по-скоро се виждаше някаква пътека за действие по всяка една от тези теми. Въпросът е има ли ясен път напред при служебен кабинет или всичко ще бъде „на пауза“ до формирането на нова „сглобка“?
Тук трябва да отбележим два нови момента. Първият е, че според новите разпоредби в конституцията, парламентът не се разпуска при назначаването на служебен кабинет. Това премахва риска от липсата на парламент и временно блокиране на законодателния орган. Вторият е, че този път президентът няма власт да назначи служебен кабинет по свое усмотрение. Промените в конституцията гласят, че президентът избира премиер от предварително зададен списък – очакванията са да бъде избран председателят на народното събрание, а вече избраният премиер предлага състав на кабинета. Тук е отворен въпросът до каква степен този състав ще е резултат от консултации и дали ще е под някаква форма надпартиен, или ще е по-скоро производна на най-голямата формация в парламента.
Пред евентуалния служебен кабинет ще има и друг казус. Един от новите текстове в конституцията гласи, че основаната задача на служебното правителство е да организира изборите. А може ли докато ги организира да предложи промяна в политиката спрямо индустриалните паркове? Или да промени коефициентите, спрямо които се определят обхватът и размерът на социалните помощи? Целият кабинет ще виси в една неопределеност от това кое може и кое отива твърде далеч от основната му цел. И за капак парламентът може да приеме и специален закон за ограничаване правомощията на служебното правителство и вече съвсем да влезем в нова хипотеза.
В допълнение към несигурността как точно ще функционира подобен кабинет е и неяснотата какви плаващи мнозинства ще се формират в парламента до провеждането на новите избори. Всички теми, които изброихме по-горе, в т.ч. регулатори, реформи и промени в закони, в т.ч. евентуален закон за ограничаване на правомощията на служебния кабинет, ще трябва да минат през парламент, в които няма ясно мнозинство. Всичко това ни показва, че при провал на ротацията най-вероятните сценарии са два. Единият е временно блокиране на всички по-важни теми до провеждането на нови избори. Другият е свръх дейност на плаващите мнозинства и временен хаос по подобие на гласуването на бюджетни текстове по време на служебно правителство. В последните седмици виждаме нагледно този устрем, довел до няколко решения с милиарден ефект върху публичните финанси. В тази среда трудно можем да твърдим, че икономиката ще остане незасегната и перспективите пред растежа няма да се влошат.