Петролните корпорации са критикувани заради недостатъчно постигане на целите за декарбонизация

Неправителствената организация Climate Action 100+ включваща много от най-големите собственици на активи в света, разкритикува големи петролни компании, че не отговарят на набор от критерии, разработени за оценка на готовността на дружествата за свят с беземисионна икономика.

Констатацията, както е описана в неотдавнашен доклад на Ройтерс , едва ли е изненада, тъй като измина доста време, откакто всеки, участващ в натиска върху петролната индустрия е споменал добри идеи за сектора, коментира изданието OilPrice. Въпреки това моментът на тази последна атака срещу петролната индустрия е забележителен. Climate Action 100+ критикува производителите на петрол и газ за това, което правят, тъй като се появяват все повече признаци, че преходът от петрол и газ ще бъде много по-предизвикателен от очакваното.

Climate Action 100+ използва рейтингова рамка, разработена от Transition Pathway Initiative Centre, структура на London School of Economics, за да оцени 10-те най-големи публични петролни и газови компании в Европа и Северна Америка. Установено е, че като цяло тези компании са изпълнили само 19% от изискванията, определени в рамката за готовност за декарбонизация.

Оценките бяха направени в три сегмента, а именно разкриване (Disclosure), в синхрон с плана за декарбонизация (Alignment) и решения за климата (Climate Solutions). Най-добре се представя дружеството TotalEnergies, което отбеляза висок резултат в Disclosure, което се отнася до това колко отворена е една компания за своите операции. Друг успех е при Climate Solutions, което обхваща инвестиции в алтернативна енергия. Подобно на останалите анализирани компании обаче, дори TotalEnergies бе оценена ниско по отношение на Alignment, което се отнася до количеството нефт и газ, които всяка компания произвежда.

Climate Action 100+ по същество критикува големите петролни компании за това, че произвеждат твърде много нефт и газ, не отчитат достатъчно своите операции и не инвестират достатъчно в алтернативна енергия. Нито една от тези критики не е нова и никоя от тях няма да изчезне занапред.

Но тези критики идват към индустрията в момент, когато физическото търсене на петрол и газ разбива прогнозите за пиковото потребление на петрол и газ. С тях здравословното търсене на нефт и газ също разбива аргумента, че преходът от въглеводороди е както възможен, така и бързо достижим.

Изкуственият интелект е уместен пример. Големите технологични компании бързат да разширят възможностите си за ИИ и да ги продават на всички, с които работят. Но има проблем. Центровете за данни с ИИ са дори по-гладни за енергия от центровете за данни без изкуствен интелект. Това означава, че ИИ предизвиква скок в търсенето на електроенергия и дори твърдите защитници на прехода, като Ърнест Мониц, признават, че това търсене не може да бъде посрещнато без въглеводородите.

„Няма да изградим 100 гигавата нови възобновяеми източници след няколко години. Някак си сме заседнали“, споделя наскоро Мониц, цитиран от Wall Street Journal в статия, описваща дилемата на разработчиците на ИИ: растеж спрямо емисионния отпечатък на енергията, използвана за захранване на този растеж.

Съществува и въпросът за енергийната сигурност. Може и да е изчезнал от заглавията на новините, но е толкова належащ, колкото и преди две години. Обединеното кралство наскоро съобщи, че производството на петрол и газ от неговата част на Северно море е спаднало през миналата година до най-ниското ниво от 1999 г. насам. Спадът - 40% в производството на петрол през третото тримесечие на годината - се дължи на преходните амбиции на Обединеното кралство и 75% данък върху неочакваната печалба, който обезсърчи производителите да правят каквото и да било за разширяване на добива или проучванията. Ако пътят на прехода беше плавен, загубената продукция щеше да бъде заменена от електричество, произведено от вятър и слънце. Вместо това Обединеното кралство просто увеличи вноса на въглеводороди.

Германия е друг пример за това, тъй като отделя милиарди евро за изграждането на нови мощности за генериране на газ, за да подкрепи своя нарастващ парк от вятърни и слънчеви инсталации. Правителството твърди, че тези електроцентрали ще бъдат готови да преминат към водород, ако и когато зеленият водород стане търговски жизнеспособен. Това обаче не отрича факта, че вятърът и слънчевата енергия се нуждаят от резервно копие - и единственият жизнеспособен резервен вариант в момента и за известно време са въглеводородите.

И така, Climate Action 100+, която между другото наскоро загуби някои високопоставени членове като JP Morgan Asset Management, има проблем с големите петролни компании когато глобалното търсене на петрол е на път да счупи нов рекорд тази година. Освен това има проблем с плановете за преход на индустрията: картата е начертана, но как компаниите ще ги реализират това все още не е подробно разписано, обясняват от групата в оценката си.

Това е критика, която може да бъде насочена към повечето компании с план за декарбонизация, ако не към всички, включително към членовете на Climate Action 100+. Въпреки че наличието на план за декарбонизация изглежда е на мода в корпоративния свят в наши дни, не на последно място под натиска на активистки формации, тези планове са склонни да пестят дребните неща.

Това е друг неизненадващ аспект от натиска на прехода. Подробностите за прехода идват с ценови етикети и тези ценови етикети напоследък се оказват доста по-високи от първоначално очакваното. А самият преход, на каквато и да е цена, не върви толкова гладко, колкото би трябвало по план, коментира още специализираното петролно издание.

Европа, най-амбициозният шампион на прехода, изостава от собствените си цели за преход. Въпреки че е отворена за ограничаване на емисиите. Въпреки обезсърчаването на производството на нефт и газ. И въпреки че има може би най-подробните планове за беземисионна икономика в света.