Kpler за руския петрол или какво означава да се научиш да живееш със санкции

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2680
article picture alt description

източник: fotolia.com, архив

Автор: Виктор Катона, ръководител на отдела за анализи на петролния сектор в Kpler

Независимо от отказа на България от руския петрол и природен газ, тези горива и техните производни ще продължат да играят основна роля на световните пазари. Игнорирането на ролята и значението им за националния пазар може да се отрази негативно.  Все още твърде малко директори на компании, а и обикновените хора осъзнават как санкциите срещу Русия и в частност срещу руския петрол и природен газ промениха ежедневието и перспективите на страните от Европа, включително и България не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Още по-малко си дават сметка как ще продължи всичко това в бъдеще. Твърде спорно е, че дори на държавно ниво има яснота за какво става въпрос. Докладът на водещия анализатор на петролните пазари в една от най-авторитетните компании Kpler, Виктор Катона дава възможност за достатъчно трезва преценка и подход към решения, които могат да спестят достатъчно рискове за бизнеса, а и да намалят негативното влияние за обикновените потребители. В докладът, предоставен от Kpler на 3e-news се съдържат изключително важни данни, касаещия бъдещото производство на петрол и природен газ, потоците, очакванията за работата на рафинериите, зависещите от доставките по петролопровода Дружба страни, инфраструктурата, новите амбиции на руския петролен и газов сектор, включително LNG. Кратките, но интригуващи коментари на водещия анализатор от Kpler за българската дерогация по отношение на руския петрол, а и за „Турски поток“ също не са за подминаване. Пълният текст на доклада на водещият анализатор Виктор Катона от Kpler, който е не само обемист, но и достатъчно подробен може да прочетете в прикачения документ (б.р). 

Въведение

Две години след руско-украинската война и повече от една година от съществуването на тавани на цените на петрола и нефтопродуктите, устойчивостта на руската икономика след рязък антицикличен спад през 2022 г. изненада мнозина, включително властите в Москва. Според статистическата служба на Русия през 2023 г. брутният вътрешен продукт е нараснал с 3,6% на годишна база и като се има предвид, че дори МВФ преразгледа драстично своята оценка за годината до 3%, перспективата руската икономика да расте потенциално по-бързо от световната икономика резултатът може да не е толкова пресилен. В челните редици на икономическата устойчивост на Москва са били петролната и газовата индустрия, осигурявайки твърда валута на Кремъл, разширявайки обхвата на търговията и търговското присъствие,  а като цяло предвещавайки политическия завой на Русия към Азия.

Идиосинкратичната парична политика на Русия доведе до повишаване на основния лихвен процент до 20% през първите месеци на руско-украинската война, само за да бъде намален до 7,5% в края на третото тримесечие на 2022 г. Основният лихвен процент остана на 7,5% между септември 2022 г. и юни 2023 г., след което Централната банка започна постепенно го повишава нагоре. През последните месеци основният лихвен процент беше ограничен до 16%, като февруарското заседание на централната банка на Русия ефективно потвърди, че дефлационният натиск ще започне едва от второто полугодие на 2024 г., което предполага, че процентът ще остане в сила през Q1 и Q2 (първото и второто тримесечия, б.р.).

Малко вероятно е непрекъснатият растеж, наблюдаван през второто полугодие на 2023 г. (от май 2023 г., всеки нов месец се наблюдава на нарастване на производството на месечна база, към момента на подготвяне на публикацията) да може да бъде повторен през 2024 г. Прегрелият пазар на труда ще попречи на по-дългосрочните цели на Русия , тъй като общата заетост в страната скочи над нивото от 74 милиона през миналата година, добавяйки около 2 милиона работни места в разстояние на 2023 г. Тъй като военноиндустриалният сектор осезаемо увеличава производството на военна продукция, както и мобилизирането на над 300 000 допълнителни войници е в челните редици на нажежената до червено страна,  заплатите, а и стремежът към облекчаване на инфлацията ще бъдат на първо място в дневния ред на Централната банка.

Възпрепятстващият основен лихвен процент от 16% скоро ще се почувства, независимо дали в банковия сектор или в потреблението на домакинствата, и дори не субсидираните от правителството ипотечни схеми или други средства за непряката държавна помощ няма да са достатъчни за смекчаване на охлаждането. През четвъртото тримесечие на 2023 г. и първия месец на 2024 г. инфлацията изглежда се задържа в диапазона 7-7,5%, което е далеч от годишната цел, определена от Руската централна банка от 4-4,5%. Придвижвайки се по-нататък пред 2024 г., двигателите на икономическия растеж отслабват - нова вълна на мобилизация изглежда засега е извън дневния ред, а нарастващият ефект на годишна база от новите военни промишлени производствени предприятия постепенно ще отслабне.

2024 г. ще бъде годината на изборите със силно въздействие. Русия проведе своите президентски избори на 15-17 март 2024 г., докато Съединените щати трябва да гласуват за на своите 60-и президентски избори на 5 ноември 2024 г. Докато победата на действащия руски президент Владимир Путин изглеждаше гарантирана преди действителното гласуване, резултатът от президентския вот в САЩ може да окаже съществено влияние върху бъдещето на руските санкции и състоянието на петролния и газовия сектор на Русия като цяло.

След бурната 2023 г., когато износът на петрол от Русия намери нов изход чрез износ за Индия и Китай, а експортът на газ падна до историческо дъно, вярваме, че настоящето показва накъде ще се движи той в бъдеще. Вярваме, че цените на петрола ще останат обвързани в диапазона от $80-90/bbl (80-90 долара за барел) през по-голямата част от 2024 г., запазвайки средната годишна цена около $83/bbl (83 долара за барела), което е малко по-висока стойност от миналата година. Тази относителна стабилност на приходите и операциите ще накара руската петролна индустрия да се придържа към настоящия modus operandi (начин на действие, б.р.), като животът със санкции се превръща в нова норма.

Производство на суров петрол и кондензат

Производството на суров петрол и кондензат в Русия отбеляза третото си поредно увеличение на годишна база и средно 10,839 Mbd (млн.барела на ден) през годината, което е с 2% повече в сравнение със средното годишно ниво за 2022 г. от 10,633 Mbd. Като се има предвид, че 2023 г. беше и първата година, в която се наблюдаваше съществуването на таван на цените - таванът за петрола беше въведен на 5 декември 2022 г. и последван от вдигането на тавана за нефтопродуктите на 5 февруари 2023 г., фактът, че руските доставки всъщност не са намалели, дойде като изненада за повечето наблюдатели на индустрията. Международната агенция по енергетика прогнозира донякъде прекомерно намаляване на доставките от 1,3 Mbd през 2023 г. (а това вече беше по-малко от спирането на производството от 3 Mbd, което очакваха в началото на 2022 г.), подобно на Администрацията за енергийна информация на САЩ, докато ОПЕК залагаше на спад от 0,9 Mbd на годишна база. Действителната продукция надхвърли дори заложените от нас консервативни приблизително 300 kbd y/y (300 хиб. б/д на годишна база б.р.) спад, поставяйки нашето очакване в абсолютния горен край.

След бурната 2022 г., която отбеляза пик на производството от 10,92 Mbd през февруари и дъно от 10,01 Mbd през април, миналата година се наблюдава осезаемо по-малка волатилност в общите производствени нива, въпреки многобройните обещания на ОПЕК+, независимо дали са доброволни или съгласувани. Подкрепен от жизнеспособността на продажбите на суров петрол в Азия и „последното ура“ в руското рафиниране преди таванът на цените на петролните продукти да влезе в сила през февруари, производството на суров петрол и кондензат се движеше около оценката от 11 Mbd през януари-февруари. В този момент Русия се ангажира с единственото си голямо съкращаване на производството през 2023 г., обещавайки да го намали с 500 000 барела на ден от март нататък

Представено като едностранно доброволно съкращаване, руските производители наистина намалиха продукцията, макар и с две уговорки. Първо, ограниченията, които трябваше да се случат до март, вече отнеха известно време, за да се материализират (според заместник-министъра на енергетиката Павел Сорокин минусовите температури в Западен Сибир са били основните пречки), спадайки от 11,05 Mbd през февруари до 10,73 Mbd през май. Второ, както подсказва изречението по-горе, намалението на производството не възлиза на цели 500 kbd, а по-скоро на 320-330 kbd, според нашите данни.

В рамките на страните от ОПЕК+ втората половина на 2023 г. беше доминирана от доброволни съкращения на производството на страните с тежест в петролната група, Саудитска Арабия и Русия, обявени за първи път през юни и физически приложени от юли нататък. За разлика от намаляването на производството на Саудитска Арабия, което доведе продукцията на близкоизточното кралство до 9,0-9,1 Mbd, обещанието на Русия беше по-малко очевидно по отношение на физическото му въздействие. Първо, формулировката на комюникето на руското министерство на енергетиката, може да е била объркваща, като се има предвид, че руската дума „поставки“, използвана в прессъобщенията, може да означава, както производство, така и износ в зависимост от контекста, така че първоначално дори не беше ясно за коя от тях се отнася „съкратен“.

След като пазарът разбра, че всъщност износът ще бъде намален, възникна друг въпрос – кой точно е референтният месец, спрямо който ще се случат ограниченията от 500 kbd? С течение на времето стана ясно, че сравнението трябва да бъде направено спрямо средната стойност за май-юни 2023 г. за доставките по море, специално изключващи тръбопроводите и железниците - хитър избор, като се има предвид, че през май 2023 г. вторият най-голям регистриран износ по море от 3,92 Mbd е в непосредствена близост до рекорда за всички времена, регистриран през май 2019 г.

Според нас, производството на руски суров петрол и кондензат се движи в тесни граници от 10,74-10,87 Mbd през 2023 г., като повечето колебания произтичат от сезонните спадове в доставките на кондензат. В исторически план производството на кондензат в Русия е неразривно свързано с газа, тъй като много от свръх гигантските находища в страната в региона Nadym-Pur-Taz в Западен Сибир, където Газпром произвежда и двете природен газ и кондензат едновременно. Проектът Rospan на Роснефт обаче промени моделите на производство на кондензат. Фактът, че общото предлагане на кондензат достигна 1,16 Mbd през февруари 2023 г., най-високият регистриран в историята след пандемията, се дължи най-вече на значителното натрупване на продукцията на Rospan. Въпреки това производството на кондензат на Роснефт изглежда е достигнало своя пик през зимния период на 2022/2023 г. и оттогава е повече или по-малко в застой около 170-180 kbd.

Това е мястото, където Газпром се намеси, превръщайки се в най-големия допълнителен доставчик на кондензат на пазарите напоследък. Възстановявайки се от сезонния спад на доставките през юли-август, точно, когато Astrakhan condensate splitter на газовата компания беше в ремонт, Газпром увеличи производството на кондензат до 495-500 kbd до края на 2023 г. Отчитайки малко по-малко от половината от доставките на кондензат в Русия, Газпром помогна за вдигане на националните съвкупни цифри над прага от 1,1 Mbd отново през декември, отбелязвайки нов рекорд за всички времена.

Що се отнася до 2024 г., очакваме руският добив на суров петрол и кондензат да спадне леко на годишна база, средно 10,7 Mbd. Допълнителното предлагане от находищата на суров петрол ще бъде ограничено от желанието на Русия да покаже съответствие с ангажиментите си към ОПЕК+, но кондензатът е освободен от упражнението на петролната група за намаляване на производството, което подготвя почвата за по-нататъшни увеличения. Вярваме, че по-голямата част от съкращенията на производството в Русия ще бъдат съсредоточени около второто тримесечие, периода, когато руските рафинерии ще трябва да отстранят щетите, нанесени от многократните удари с дронове на Украйна по няколко засегнати атмосферни лоста

(Tuapse, Ryazan, Nizhny Novgorod, Syzran). Производството на суров петрол и кондензат ще намалее с малко повече от 300 kbd от 10,87 Mbd през февруари, но част от това ще бъде свързано с по-нисък добив на кондензат, който обикновено намалява през лятото. Отчитайки сезонно намаляващия добив на кондензат през летните месеци, виждаме, че добивът само на суров петрол в Русия спада до 9,5 Mbd до юни, отбелязвайки най-нисък темп на нивото на производство от май 2022 г. Очакваме май-юни да бъде най-ниската точка на намаляване на производството в Русия, само за да започне постепенно да се увеличава през втората половина на 2024 г. и да достигне средно 10,68 Mbd през юли-декември.

Газпром обновява производството в наследени газови кондензатни региони като Уренгой, за да поеме повече производство на кондензат, докато дъщерни компании като Газпром Нефт пренасочиха фокуса си към кондензат в сложни находища като Novy Port in the Arctic offshore. Освен това ролята на Новатек в доставките на кондензат за Русия ще нараства с времето. Yamal LNG вече отчита 6% от производството на кондензат и сега, когато Arctic LNG 2 започна търговски операции (това е отразено в производството на кондензат, достигащо 5 kbd производство през декември 2023 г. след нула през ноември), постепенните увеличения ще идват и от находището Utrenneye, тъй като разполага с резерви от кондензат от около 330 милиона барела.

Въпреки че липсата на спад в мащабното производство до голяма степен произтича от очакванията ни да няма вторични санкции за купувачите на руски суров петрол през 2024 г., заслужава да се отбележи разглеждането на потенциалните възходящи фактори, освен по-високото предлагане на кондензат. Предполага се, че дългоочакваният руски проект Vostok Oil започва търговски операции и ако се вярва на оператора на проекта Роснефт, той ще произвежда 115 mt/годишно (2,3 Mbd) в своя пик. Това обаче прикрива факта, че зрели производствени находища като Vankorskoye или наскоро стартирани като Suzunskoye и Tagulskoye формират гръбнака на Vostok Oil.

От всички проекти на зелено, които трябва да стартират през следващите години в рамките на Vostok Oil, има само две големи находища – Payakha and Zapadno-Irkinskoye. Payakha, който може да се похвали с петролни запаси от приблизително 1 милиард тона, е открито от съветски геолози през 1989-1990 г. и единствената причина, поради която не е пуснато в експлоатация през последните 30 години, е, че е имало по-удобни проекти на разположение. В края на краищата, полуостров Taymir е толкова обширен, колкото полето може да получи в Източен Сибир и сложната логистика да изложи на опасност развитието в продължение на десетилетия. Въпреки това не очакваме да видим такива допълнителни обеми, които да излязат на пазара от Vostok Oil, дори през 2025 г. по-голямата част от физическото въздействие ще бъде в Роснефт, който се стреми да избегне магистралната тръбопроводна система, управлявана от Транснефт.

На фона на стагниращото производство и постепенното колебливо изоставане, руските сортове бяха изправени пред трудна битка през втората половина на 2023 г., но износителите направиха всичко възможно, за да увеличат максимално стойността на своите барели. Производните на Urals, доставени в Индия, започнаха годината около -$15/bbl отстъпка спрямо Dated и затвориха годината при -$4/bbl към същия физически показател, най-вече като постепенна, но последователна възходяща траектория, когато руските износители се възползваха от твърдението на OPEC+ за свиваща се среда намаляло предлагане и се възползваха от изоставането по отношение на скока през лятото.

За ESPO, водещият сорт на Далечния Изток в Русия, при 35° API и 0,6% съдържание на сяра, едновременно по-лек и „по-сладък“ от Urals, годината започна с около -$7 до -$8/bbl по-ниска цена от Dtetd при доставка в Шандонг и до септември се търгуваше на Dated parity, запазвайки това ниво на ценообразуване оттогава. При сахалинският Sokol е наблюдавана много подобна ценова траектория и дори огромното натрупване на натоварени, но недоставени товари (до средата на февруари има 12 натоварени танкера със Sokol  в и около Сингапур/Малайзия и Южнокитайско море, превозващи повече от 10 MMbbls) не предизвика колапс. Вероятно основната причина за такава очевидна липса на адекватна развръзка на цените се свежда до непрозрачността на руския търговски пазар.

Поглеждайки към 2024 г., очакваме да се наблюдава по-голяма стабилност на руските сортове отколкото преди. Тъй като Saudi Aramco, SOMO и други NOC от Близкия изток се ангажираха със сериозни намаления на цените в техните формули за ценообразуване тази година, променяйки търговските си стратегии от 2023 г., които максимизираха приходите над потенциалния пазарен дял, февруари 2024 г. отбеляза първия месец от въвеждането на тавана на цените, когато доставените товари с Urals  бяха приблизително еквивалентни на Basrah Medium (и около $2/bbl под Arab Light). Това също се дължи отчасти от разширяването на спреда Brent-Dubai, тъй като фиксацията на Urals към близкоизточния еталон все още предстои да се види, което означава, че в периоди като настоящия, когато физическото свиване на Brent го прави осезаемо по-скъп от Дубайските, саудитските или иракските барели ще имат търговско предимство.

Логистично, саудитски или иракски товари, доставени до западния бряг на Индия, отнема само част от маршрута Приморск-Джамнагар или Новоросийск-Вадинар, така че Близкият изток също се радва на географско предимство пред Русия. Това може да е уместно, ако някой от руските танкери Urals попадне под обстрела на хусите (досега не е имало инциденти с руски суров петрол), което подтиква износителите да търсят други маршрути за доставка, различни от Суецкия канал и Баб-ел- Мандебски проток. Въпреки това, ние вярваме, че горната ценова граница на Urals ще остане с отстъпка от около $4/bbl  спрямо Brent, а всичко устойчиво над това би накарало индийските рафинерии да обмислят замяна с Близкия изток.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща