RystadEnergy: Делът на ВЕИ в микса за производство на електроенергия в Близкия изток ще скочи до 70 % през 2050 г. спрямо 5 на сто в края на миналата година
Мощностите за възобновяеми енергийни източници като начин за производство на зелена енергия в Близкия изток се очаква през следващите години да нараснат и до 2040 г. да изпреварят използването на изкопаеми горива в енергийния сектор. Това сочат данните от последното изследване на Rystad Energy. Очаква се преобладаващ източник да са слънчевите фотоволтаици (PV). Според проучването, те ще представляват повече от половината от електроснабдяването на региона до средата на века, спрямо 2% през миналата година. Прогнозата е, че до 2050 г. възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), включително хидроенергията в допълнение към слънчевата и вятърната енергия, да достигнат значителните 70% от микса за производство на електроенергия в Близкия изток. Това означава огромен скок в сравнение с едва 5%, регистрирани в края на 2023 г. и е знак за промяна, която ще промени в енергийната картина в региона. Въпреки предстоящото нарастване на съоръженията за чиста енергия, регионът ще продължи да разчита и на значителни количества природен газ в краткосрочен план, а потреблението ще продължи да расте, достигайки своя пик около 2030 г.
Енергийният сектор на Близкия изток е в повратна точка. Въпреки че традиционно е източник на петрол и газ, регионът измества фокуса си към възобновяеми енергийни източници в отговор на бързия индустриален растеж, нарастващото население и глобалния стремеж за намаляване на въглеродните емисии. В региона живеят над 280 милиона души и с едно от най-бързо нарастващото население в света, което се е увеличило с над 60% от 2000 г. насам. Това води и до бързо нарастване на търсенето на електроенергия, като през последните 20 години то се е удвоило, отбелязват от Rystad.
Увеличаването на населението продължава, но се подобряват и икономическите перспективи на региона. До 2050 г. търсенето на електроенергия ще достигне около 2000 тераватчаса (TWh), в сравнение със сегашните 1200 TWh, поради силното индустриално развитие, нарастването на населението, електрификацията на транспорта, както и на други сектори. Към момента 40% от общото търсене на електроенергия се пада на битовия сектор, следван от търговския с 26% и индустриалния с 22%. Останалите 12% включват сектори като селско стопанство и транспорт.
Производството на електроенергия в Близкия изток е силно зависимо от изкопаемите горива, които към края на 2023 г. осигуряват 93% от общото количество. Възобновяемите енергийни източници представляват 3%, а ядрените и водните енергийни източници - по 2%. Енергията от природен газ представлява почти три четвърти от производството на електроенергия в региона, което е и 40% от общото търсене на газ. Очаква се до 2030 г. около 30% от инсталираните мощности в региона да идва от възобновяеми енергийни източници, с потенциал за ръст към 2050 г. до 75%.
Освен това прогнозата е за значителен ръст през 2030 г. на съхранението на енергия от батерии, така че да бъде подкрепен плавният енергиен преход. Поради относителната липса на хидроенергиен потенциал и ниските цени на газа, Близкият изток ще продължи да използва енергия от газ като основен източник, а евентуално и като преходно гориво в дългосрочен план. Очаква се делът на газа в микса за производство на електроенергия да се свие от 74% в края на 2023 г. до 46% през 2040 г. и 22% до 2050 г., сочи още проучването.
„Близкият изток изостава в промяната на енергията от възобновяеми източници, засенчен от Азия и Африка, където се очаква енергията от тях да надмине производството на изкопаеми горива до 2032 г. Производството на енергия от възобновяеми източници изпреварва използването на изкопаеми горива в Европа от 2019 г. насам. С близо 40% консумирана енергия от нарастващия жилищен сектор, Близкият изток е изправен пред съществен скок на търсене на енергия. Това, съчетано с необходимостта от диверсификация на икономиката, както и от прясна вода, добивана чрез обезсоляване, подчертава, колко неотложен е прехода към ВЕИ. Освен това, очакваният ръст на електрическите превозни средства в дългосрочен план е намек за бъдещия скок при търсенето на енергия. Това означава, че преминаването към възобновяеми източници ще бъде не само необходимос , но и неизбежно, за гарантиране на устойчивост на региона в дългосрочен план“, коментира Nishant Kumar, анализатор за ВЕИ сектора към Rystad Energy.
Слънчевата енергия става все по-важна в енергийните политики на страните от Близкия изток. Като най-евтиният енергиен източник, слънчевата фотоволтаика в Саудитска Арабия е на най-ниската в света изравнена цена на електроенергия (LCOE) – 10.4 долара за MWh (LCOE - икономически показател за оценка и сравняване на разходите през целия живот за производство на енергия от различни енергийни източници). Това се дължи на фактори като ниски нива на пречки за осъществяван на мащабни проекти, намаляващи цени на хардуера, ниски разходи за труд и високо слънчево греене. Факт е, че регионът има изключителен потенциал за слънчева енергия – поемайки над от 2000 киловатчаса (kWh) на квадратен метър годишно слънчева радиация в страни като Саудитска Арабия, ОАЕ и Оман.
Общият слънчев капацитет в Близкия изток в края на 2023 г. надхвърли 16 гигавата (GW), а очакването е да достигне 23 GW до края на 2024 г. Прогнозите показват, че до 2030 г. мощностите ще надхвърлят 100 GW, като проектите за зелен водород ще допринесат с годишен темп на ръст от 30%. Саудитска Арабия, ОАЕ, Оман и Израел са на път общо да държат почти две трети от общия слънчев капацитет на региона до края на десетилетието.
Соларният проект Sudair на Саудитска Арабия, който е с капацитет от 1,5 GW вече е напълно работещ. С това общите инсталирани мощности на страната се повишават до над 2,7 GW. Саудитска Арабия има за цел постигане от над 58 GW капацитет до 2030 г., което демонстрира ангажимента й за увеличаване на производството на енергия от ВЕИ до целта от 50% до 2030 г. в сравнение с едва 2% в момента. Обявените слънчеви проекти обаче са само на около 13 GW, а текущите търгове добавят допълнителни 5,5 GW, което формира ниша за над 18 GW.
ОАЕ също се ангажираха публично с прехода към чиста енергия, като се съсредоточиха върху изграждането на слънчеви фотоволтаици, така че капацитета да се увеличи от 6 GW към днешна дата до 14 GW към 2030 г. Страната се стреми към 44% ВЕИ в енергийния си микс до 2050 г. в сравнение с 6 % към настоящия момент. Соларният парк MBR е забележителен проект, който има за цел да постигне капацитет от 5 GW променлив ток (GWAC) до 2030 г., с инвестиция от около 14 милиарда долара.
Оман има за цел да увеличи мощностите си за възобновяема енергия от около 700 MW днес до почти 3 GW през 2025 г. и 4,5 GW до 2030 г. Страната планира 30% дял на възобновяема енергия, спрямо 3% към днешна дата, като за останалите 70% разчита на природен газ. През миналия месец Оман покани разработчици за пет вятърни проекта на сушата на обща стойност около 1GW. Освен това страната има намерение да стане най-големият износител на зелен водород до 2030 г. – с производство до 1,15 милиона метрични тона годишно, за което е отделила 50 000 квадратни километра земя за разработване на водородни проекти.