Учени от ИБЕИ на БАН: В националните паркове се допускат дейности, само ако поддържат биоразнообразието

МОСВ и дирекциите на трите национални парка в България „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ получиха експертно становище от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) на БАН относно годишните планове за паша в трите парка за 2024 г. Становището е изпратено и до министър-председателя, министъра на земеделието и храните, Българската асоциация „Биопродукти“, Българската аграрна камара, Асоциацията на земеделските производители в България, Съюза на животновъдите, както и на вниманието на президента на Република България.

Становището е обосновано в отговор на възраженията и негативните интерпретации на животновъди срещу новите изисквания за прилагането на мярката „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ на територията на националните паркове, публикувани в бр. 46 на Държавен вестник. Според учените от ИБЕИ, тези възражения показват неразбиране и едностранчиво тълкуване на самата концепция за прилагането на интервенцията пасторализъм, както и на нормативната й обосновка.

Необходимо е да се подчертае, че тази интервенция е въведена изключително и само за опазване на биологичното разнообразие във високите планини, е изрично подчертано в текста на становището.  При разработването ѝ са участвали основно учени и експерти по биологично разнообразие от БАН, Софийски университет и неправителствения сектор. Всички те имат натрупана значителна информация за последните двадесет години, която дава възможност да се направят научнообосновани заключения за състоянието на природните местообитания в трите национални парка.

Пашата в планинските райони на България има дългогодишни традиции и трябва да бъде запазена, е мнението на учените от БАН. Прекомерното натоварване на пасищата обаче води до увреждане и деградация на местообитания. Освен загубата на биоразнообразие, намалява и перспективата високопланинският фуражен ресурс да бъде ползван ефективно и през следващите години, от което именно би трябвало да са заинтересовани в по-голяма степен животновъдите. Вместо това, настояването им за отпадане на ограничителните мерки показва липса на ясна и дългосрочна визия за собствения им бизнес, който зависи от ресурсите, предоставяни от тревните местообитания.

През 2024 г. дирекциите на трите национални парка възложиха на ИБЕИ на БАН да подпомогне провеждането на мониторинга на високопланинските пасища, за да се установи какво е състоянието на природните местообитания, обект на опазване съгласно Закона за биологичното разнообразие.  Във връзка с това учените от ИБЕИ подчертават, че в националните паркове се допускат дейности, само ако поддържат биоразнообразието. Нито мярката пасторализъм, нито статутът на защитените територии предполага използването на териториите за стопански цели. За природните местообитания, включени в Приложение I на Закона за биологичното разнообразие (пасища и ливади по начина им на трайно ползване), които се опазват в националните паркове, държавата има задължението да ги опазва, поддържа и при необходимост да предприема мерки за подобряване на природозащитното им състояние, което е пряко свързано с намаляване на пасищното натоварване. Считаме, че законодателството и произтичащите от него задължения, ограничения и отговорности трябва да се спазват безусловно, се казва в становището.