Офшорната вятърна енергия в Европа създава нова подиндустрия, оценявана на 20 млрд. долара

Огромни инвестиции в нови морски подстанции ще бъдат необходими в следващото десетилетие, за да се пренася вятърната енергия до континента

Енергетика / Зелен преход
3E news
4689
article picture alt description

Снимка: iStock by Getty Images.

Офшорните подстанции са жизненоважни за събирането и предаването на генерираната енергия към електрическата мрежа. Офшорните вятърни инсталации набират скорост в световен мащаб, което води до необходимостта от надеждна, достъпна инфраструктура за пренасяне на генерираната енергия на сушата и в електрическата мрежа. В резултат на това търсенето на офшорни подстанции процъфтява, особено в Европа. Изследванията и моделирането на Rystad Energy показват, че 137 подстанции ще бъдат инсталирани в офшорна континентална Европа през това десетилетие, което ще изисква 20 милиарда долара обща инвестиция. Над 120 от тези съоръжения ще бъдат инсталирани между 2024 г. и 2030 г. на цена от около 18 милиарда долара. Като такива, годишните разходи за офшорни подстанции ще нарастват стабилно до 2030 г., нараствайки от средно 1,4 милиарда долара годишно от 2015 до 2023 г. до нов връх от 8,4 милиарда долара през 2030 г.

Подстанциите са от решаващо значение в офшорната вятърна индустрия, тъй като те събират енергия, генерирана от вятърни турбини, повишават работното напрежение и предават енергията към брега. Първичната електрическа система на офшорна подстанция включва разпределителни уреди, трансформатори/преобразуватели, система за компенсиране на реактивната мощност и заземителна система. Офшорните подстанции са особено полезни за проекти с капацитет над 200 мегавата (MW) и разположени на повече от 15 километра (km) от брега, тъй като спомагат за минимизиране на загубите при пренос на енергия. Те са ценни и за други енергийни инициативи, като електрифициране на офшорни платформи за производство на нефт и газ, припомня OilPrice.com.

Ръстът в развитието на подстанциите се подхранва от увеличения мащаб на офшорни вятърни проекти и тяхното разстояние от брега, като проекти надвишаващи 1 гигават (GW) капацитет, изискващи множество подстанции. Много европейски страни са си поставили амбициозни цели за офшорни вятърни инсталации, които са настроени да превърнат континента в център за дейност на такива специализирани подстанции. Европа трябва да инсталира осем нови офшорни подстанции само през 2024 г., което е двойно повече от миналата година.

Тази година новите офшорни подстанции ще бъдат ограничени до вятърни проекти, разположени в рамките на 50 км от брега. Въпреки това през втората половина на това десетилетие очакваме забележим ръст в офшорните вятърни инсталации над границата от 50 километра, което води до по-голяма нужда от офшорни подстанции.

През това десетилетие ще видим значително увеличение на разходите на пазара на офшорни подстанции. Това е свързано с нарастващия инсталиран капацитет в Европа и ще бъде допълнително засилено с навлизането на плаващата вятърна технология. Плаващите вятърни турбини са разположени далеч от брега, което означава, че можем да видим първите плаващи подстанции в началото на 2030 г.

Офшорните подстанции могат да бъдат разделени на два подкомпонента: горната част, която съдържа основната електрическа система, спомагателните системи и горния корпус; и основата, която държи тежестта на горната конструкция. Има и фиксирани към морското дъно специални съоръжения, приличащи на котва- това са предпочитаните в момента концепции за основа за повечето офшорни подстанции, тъй като те могат да поддържат по-широки и по-големи структури. Въпреки това, някои проекти също са използвали колони, забити директно в морското дъно.

Горната част на офшорна подстанция може да бъде голяма по отношение на дължина и ширина и е много по-тежка от вятърна турбина. От близо 100 офшорни подстанции, инсталирани в Европа между 2014 г. и 2016 г., тези с котвите заемат почти 70% дял. Някои от концепциите за фундамент на подстанция, които ще се използват през 2025 г. и 2026 г., все още не са известни, така че ние ги отбелязахме като неуточнени в изследването.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща