Водородното бъдеще на Германия и ключовата роля на европейските тръбопроводи

Вносът на водород е от решаващо значение за неутрална по отношение на климата индустрия и електроснабдяване в Германия. Ново проучване на Agora Energiewende и Agora Industrie показва, че в средносрочен план значителни количества възобновяем водород могат да бъдат внесени в Германия от съседни европейски страни. Предпоставка за това обаче е бързото разширяване на необходимите тръбопроводи.

Около 60 до 100 тераватчаса (TWh) зелен водород може да бъде внесен от съседни страни още в средата на 2030 г. Това ще покрие значителна част от новото търсене на водород и производни, заявено от федералното правителство за 2030 г. Това показва ново проучване на Agora Energiewende и Agora Industrie. Водородът е важен компонент на енергийния преход. Молекулата, наред с други неща ще замени изкопаемите горива и газовите електроцентрали в индустрията. Това може да намали емисиите на парникови газове в тези райони и да допълни технологиите, базирани на електроенергия.

Тръбопроводите са най-рентабилният начин за внос на водород в Германия от съседните страни. В Европа вече има много тръбопроводи за пренос на природен газ, които могат да бъдат преназначени за транспортиране на водород, спестявайки необходимостта от скъпо ново строителство. Въпреки това инфраструктурата, която трябва да бъде създадена, изисква модел на финансиране и споразумения за това, как ще се поемат разходите от участващите страни. Производителите и операторите на тръбопроводи също се нуждаят от сигурност относно очакваното търсене на водород от Германия.

„За климатична неутралност Германия се нуждае от сигурно и рентабилно снабдяване с възобновяем водород. Вносът от тръбопроводи от Европа играе решаваща роля в това“, казва Симон Мюлер, директор на Agora Energiewende Германия. „За да се осигури този внос, сега трябва да се насочим към изграждането на производствената и тръбопроводната инфраструктура. В същото време е необходимо сигурно търсене на водород. Тук от федералното правителство се иска да създаде инвестиционна сигурност чрез подходящи квоти и програми за финансиране.“ Основа за това са прилагането на европейските изисквания за използване на зелен водород в промишлеността в Директивата за възобновяема енергия RED III, финансовата сигурност и разширяването на договорите за опазване на климата в индустрията и създаване на зелени, водещи пазари.

Националната водородна стратегия на федералното правителство от юли 2023 г. предполага ново търсене на водород и неговите производни от 40 до 75 TWh до 2030 г., което ще продължи да нараства през следващите години. Очаква се федералното правителство да представи стратегия за експорт преди лятната ваканция.

Потенциалът за внос на зелен водород, изчислен в доклада на Agora за 2030 г., е за 17 TWh, плюс 15 TWh син водород и 11 TWh от вътрешно производство. Ако тръбопроводите бъдат съответно разширени, около 60 до 100 TWh зелен водород може да бъде внесен още през 2035 г., което заедно с вътрешното производство на H2  ще покрие голяма част от търсенето в Германия.

Особено в секторите на електричеството и промишлеността, сигурното снабдяване със зелен водород би спомогнало за намаляване на емисиите от новите инсталации и в крайна сметка тяхната експлоатация по неутрален по отношение на климата начин. Преминаването към водород в предварително планираните инсталации за директно намаляване на производството на стомана ще изисква около 26 TWh възобновяем водород за производството на 16 милиона тона зелена стомана. Това вече е повече от половината от количеството, което в момента се произвежда от доменните пещи на въглища.

Проучването разглежда пет възможни коридора за внос

Изчисленията на проучването на Agora се основават на пет възможни тръбопроводни коридора, които свързват бъдещите производители на водород с Германия. Анализът включва, наред с други неща, производствения потенциал на съответните държави, политическата подкрепа от участващите страни, техническата сложност на разширяването на инфраструктурата и предишния напредък в коридорите. Нуждите от водород на транзитните страни също са взети предвид и приспаднати от количествата, очаквани в Германия.

От петте коридора за внос, разгледани в проучването, този от крайбрежието с вятърни мощности на Северно море е особено обещаващ за следващите години: Германия първоначално може да бъде снабдявана със зелен водород чрез внос от Дания и Норвегия. Те имат географското предимство, така че тръбопроводите могат да бъдат изградени без полагането им през трети страни, което би трябвало да ускори строителството и да ограничи загубите по време на транзит. Това важи и за евентуален офшорен коридор от Швеция и Финландия през Балтийско море, който обаче ще стане достъпен едва по-късно поради разстоянието и техническата сложност.

В по-дългосрочен план е възможен значителен внос и през два други коридора от слънчевите страни на Южна Европа и Северна Африка, особено Испания и Тунис. За да се използва най-големият потенциал за внос, в бъдеще ще бъдат разгледани и доставки от Великобритания, Португалия, Алжир, Гърция и Украйна.

„Така че коридорите за внос на водород да бъдат готови навреме, са необходими бързи споразумения между износители, вносители и транзитни страни за планиране и финансиране на тръбопроводите“, казва Мюлер. „Това е единственият начин да се доставят необходимите количества зелен водород през първата половина на следващото десетилетие.“

Деривати за диверсификация

Вносът на гъбесто желязо и амоняк с кораби от чужбина може рентабилно да допълни гореспоменатите доставки на водород по тръбопроводи. Тъй като някои енергоемки продукти, произведени с водород, са по-лесни за транспортиране, отколкото използването на самият водород за производство на стомана, а амонякът в производството на торове. Вносът на тези продукти от страни с много възобновяема енергия и следователно евтин екологичен водород може да помогне за намаляване на разходите за индустриална трансформация в Германия и да увеличи устойчивостта на веригите за стойност. Тъй като по-голямата част от добавената стойност се получава при по-нататъшната обработка на тези вносни продукти, стоманодобивната промишленост в Германия може да бъде позиционирана за бъдещето.

„Диверсификацията чрез внос на междинни продукти и доставката на зелен водород от Европа са двата централни стълба за бъдещите доставки на зелен водород за Германия. Това може да засили сигурността на доставките по два начина: Първо, чрез различни форми на водород. Второ, чрез различни маршрути за внос“, казва Мюлер.

Проучването от 79 страници „Внос на водород в Германия: Какъв принос може да има вносът на тръбопроводи през 2030 г.?“ е публикувано в сътрудничество с консултантската компания Guidehouse Germany GmbH. Публикацията е достъпна за безплатно изтегляне от www.agora-energiewende.de.

Проучването е допълнено с англоезичен онлайн инструмент, разработен от Agora Industrie, който показва потенциала на различни региони на Европа за производство на зелен водород. Интерактивната карта дава възможност на потребителите да включват различни фактори при изчисляване на производствените разходи за възобновяем водород. Инструментът може да бъде намерен на www.agora-industry.org.